Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Истински скандал у нас предизвика решението на фондацията “Гети” да подпомогне паметника на Бузлуджа със 185 000 долара. Причината е, че от благотворителната организация явно не са получили изчерпателна информация за спорното значение на монумента в българската история. Вярно е, че в наши дни рушащият се символ предизвиква интереса на много чужденци, но той си остава емблема на БКП. На всичкото отгоре навремето е строен с пари, събрани насила от целия български народ.

В същото време от “Гети” описват паметника така: "Изглеждащ на вид като бетонно НЛО, кацнало на прохода Шипка в Балкана, вдъхновеният от брутализма монумент на Бузлуджа е построен за 90-годишнината от основаването на Българската социалистическа партия. Той е бил един от най-популярните исторически обекти в България до затварянето си в края на комунистическата власт."

Така според дарителите с техните пари трябва да бъде изготвен план за консервацията на монумента.

У нас тези евфемизми обаче предизвикаха вълна от гняв, която заля и социалните мрежи.

"Държава без музей за жертвите

на тоталитарните режими... да възстановява паметници на режима. Не стига ли къща музей за диктатора и музей на социалистическото изкуство? Срам", написа в профила си по този повод например известният католически духовник отец Паоло Кортези от Белене.

Но освен споровете и разделението в обществото, които предизвиква заради негативните спомени от тоталитарното минало, в края на миналата година около рушащия се паметник избухна и друг скандал, за който първи написа "168 часа". Оказа се, че наследниците на арх. Ерослав Станков твърдят че не Георги Стоилов, а техният роднина е истинският автор на проекта за грандиозния партиен символ.

"Непростимо е една уважаваща се и с международно име фондация, да се заема да възстановява един символ на тоталитарен строй,

напоен с много кръв!

- възмущава се скулпторът Константин Ачков, който е племенник на ощетения архитект. - Освен че такова подпомагане от американска страна е грандиозна подигравка с една от най-пострадалите от комунистическия режим страни, то е и подмяна на истинското авторство на този монумент с народно назавание "летяща чиния". Самата форма на тази сграда заедно със характерния фундамент от извити бетонови пластини, на които стъпва е краден каламбур между една ортодоксална църква във САЩ на арх. Франк Лойд Райт и поредица от проекти с такава форма на моя чичо арх. Ерослав Станков. Ако първият е световно известен, то вторият, който е и мой роднина, остана световно неизвестен именно заради "авторът" на Бузлуджа, арх. Стоилов."

Константин Ачков
Константин Ачков

Преди време арх. Георги Стоилов отрече пред "168 часа", че идеята за екстравагантния паметник не е негова и каза, че изобщо не са се познавали с арх. Станков.

Но според роднините на арх. Станков, който е създател и на сградата на Държавния цирк в центъра на София, истината е съвсем друга.

"Бе прогонен

от България

от същия

човек и бе изтрит до такава степен от българските архиви, че се стигна до ситуацията БНТ да излъчи едночасов филм за изгорелия цирк в центъра на София и за абслоютно инднтичната такава сграда в Скопие и да не спомене нито дума че са на арх. Ерослав Станков! - обяснява Ачков. - Никой архитект в България не знае, че са негови и залата в Слънчев бряг за “Златният Орфей” или подземният паркинг и колонадата на ЦУМ. Но така е "проектирал" арх. Стоилов по това време неведнъж! Стоилов тогава е с шефски позиции и одобрява всичко което трябва да се строи в София. Моят чичо показва макет и скици на сграда с формата на летяща чиния, която е трябвало да бъде авангардно кафе при Орлов мост. По-късно на Стоилов ще му се наложи да преработи първоначалната си идея за пилон със звезда, издигащ се от някакъв пръстен, и да направи сграда на Бузлуджа.

Тогава

като "творческо вдъхновение"

му идва отново проектът на моя чичо за сграда с форма на летяща чиния, която той по това време многократно представя в различни конфигурации да бъде одобрена. Така се ражда въпросният монумент на Бузлуджа! В една тотална кражба на интелектуален труд от страна на един необразован млад партизанин, който като обучен апаратчик знае как да краде и мачка човешки съдби!"