Ким Чен Ир държи звездата и съпругът й 8 години в плен

Иконата на южнокорейското кино - актрисата Чой Юн-Хи и съпругът й известният кинорежисьор Шин Сан-Ок навремето са отвлечени от тайни агенти на Пхенян. Заповедта за похищението е дадена лично от Ким Чен Ир, бащата на сегашния ръководител на Северна Корея Ким Чен Ун, който бил голям почитател на киното.

В продължение на десетилетия седмото изкуство в затворената комунистическа държава никак не вървяло и бълвало скучни продукции, които отегчават дори вождовете. В типичен за тоталитарната държава стил на екран се появяват само пропагандни материали, свързани с "живота на трудещите се" Основните теми в тях са прибирането на реколтата или строителството на нови заводи под вещото ръководство на партийните секретари. Другият разрешен жанр са филмите с военна тематика. На известен успех се радват някои сюжети, свързани с "героичните подвизи" на специални отряди, изпратени тайно при враговете капиталисти от Юга. По правило в тях американците са изобразявани като злодеи. Проблемът обаче е, че в цялата страна няма как да се намерят актьори

с европеидни черти. Обичайно ролите им се изпълняват от корейци, наплескани с повече грим, а това няма начин да не се отразява на достоверността на филмите.

Но има и изключения. В 20-те епизода на сериала "Безименни герои", заснет в периода 1979-1981 г., се появяват четирима истински американци, които играят ролята на злобни капиталисти.

Така или иначе, тогавашният неофициален престолонаследник Ким Чен Ир, когото наричат още "Любим учител", явно не е бил доволен от развитието на киноиндустрията. По свой начин той решил да вдъхне живот на замиращото изкуство, като си внесе качествени актьори и режисьори от чужбина.

Чой Юн-Хи дълги години е водещата актриса на Южна Корея. Тя дебютира през 1947 г. и има участия в много филми, печелили награди.

Всъщност първото отвличане на актрисата е още по време на Корейската война. Когато Северна Корея напада Южна,

Чой е заловена и принудена да участва в развлекателни програми за комунистическата армия. Все пак красивата кинозвезда успяла да се измъкне, но на демаркационната линия я очаквало ново нещастие - южнокорейският офицер, на който се предала я заплашил с убийство, защото работила за врага и я изнасилил. След това, през 1954 г., Чой се оженила за режисьора Шин Сан-Ок, когото наричали Принца на южнокорейското кино. В продължение на близо три десетилетия звездната двойка имала завиден успех. В личен план обаче не били щастливи, тъй като

актрисата

не можела да зачене

Накрая все пак си осиновили две деца, но пък бизнесът им постепенно започнал да запада. Бракът им също се разпаднал.

За съжаление славата й спечелва и симпатиите на бъдещия диктатор на Северна Корея, запален фен на седмото изкуство. През 1977 г., докато баща му Ким Ир Сен е още на власт, синът разпорежда тя да бъде отвлечена отново.

За целта актрисата е подмамена да отиде в Хонконг. Веднъж към нея се приближил непознат, който й обещал помощ да си уреди договор с продуцент на хонконгско студио. Позакъсалата кинозвезда бързо се съгласила на

съблазнителното предложение

на агента на тайните служби на Севера и заминала. На мястото на срещата обаче към нея се спускат двама яки мъже, връзват я и след това насила й дават конска доза успокоителни. Кинозвездата се събужда чак на борда на товарния кораб, който се насочва към Северна Корея. Но кошмарът не свършва с това. Продължението е като в истински трилър - режисьорът Шин Сан-Ок, който по това време вече е разведен с нея, отива да търси бившата си съпруга в Хонконг и там агентите на комунистическата държава пленяват и него.

Цели две години той е "превъзпитаван" в затвора, докато накрая заедно с Чой е представен на Ким Чен Ир. Тогава обясняват и на двамата каква е тяхната мисия - трябва да правят кино за вожда.

На двойката е заповядано да се оженят повторно и в периода 1983-1985 г. те заедно оглавяват специално държавно киностудио. В него нещастните заложници са

принудени да заснемат 17 филма

- от сълзливи мелодрами до трилъри.

Благодарение на тях все пак на екран се появяват творби, които са просто за забавление. За свикналите само с пропагандни и военни ленти севернокорейци това е истинска революция.

Дори през 1984 г. във филма "Любов, любов, моя любов" се появява и

първата целувка на екран в историята

на КНДР. На голям успех през същата година се радва и "Емисарят, който не се завърна", базиран на пиеса, написана лично от бащата на техния похитител - Ким Ир Сен, филм, който отчасти е заснет в тогавашна Чехословакия.

Един от най-сюрреалистичните моменти е през 1985 г., когато отвлечената актриса получава наградата на 14-ия московски международен кинофестивал за филм, който е снимал съпругът й. А през 1986 г. Шин

приключва снимките за "Пулгасари"

- научнофантастичен филм, вдъхновен от прочутите японски филми за Годзила. В ролята на чудовището се клатушка актьор, облечен в специален костюм.

"Любимият учител" вероятно си е мислил, че новосъбраното семейство води доста добър живот под негова закрила. А и отношенията помежду им вече изглеждали доста приятелски. Накрая позволил на похитените да посетят кинофестивал във Виена. Още едва стъпили в Австрия, и двамата похитени се втурнали към американското посолство.

Двойката планирала бягството си от години и била добре подготвена. В Южна Корея

над тях виси обвинение

в сътрудничество със Северна Корея, което в родината им се наказва като престъпление.

По тази причина те знаели, че ако някой ден се измъкнат, ще им се наложи

да се защитават

Затова за доказателство те решили тайно да запишат разговорите си с Ким Чен Ир. От тях става ясно как вождът ги е отвлякъл, за да подобрят филмовата индустрия на комунистическата държава.

Най-накрая след множество премеждия през 1999 г. измъчените съпрузи

успяват да се приберат в родната Южна Корея

и продължават да живеят заедно. През 2004 г. Шин умира вследствие на вирусния хепатит, с който се е заразил в севернокорейския затвор, а миналата година през април звездата Чой Юн-Хи почина на 92-годишна възраст в Сеул.