Процедурата по редактиране на гена не е скъпа, а и не е особено сложна за прилагане - в рамките на 500 долара.

"Поръчвате си определен кит за редакция, струват по няколкостотин долара - разказва д-р Николов. - Прави се инвитро оплождането, след това инжектирате системата за редактиране, базирана на Crispr/Cas9, и освен това маркирате ембрионите, за да ги разпознавате, ако редакцията е успешна. Ако жената забременее, детето вече ще е с променен геном. Само по себе си

нито е ужасно

скъпо, нито кой знае колко сложно

Но потенциалните проблеми, които могат да възникнат, са много големи и затова с изключение на неразумни научни ентусиасти останалите учени се въздържат да го правят. Същото е и с клонирането, не че не го можем, но към момента няма особен смисъл."

Всъщност добрата страна на този метод е, че се използва система, която премахва погрешните гени и на тяхно място се поставят нови.

"Да предположим, че някой човек има дефект в гена на инсулина, чрез който е диабетик - обяснява д-р Николов. - Би било чудесно с подобна система да се прередактира и на следващия ден клетките в панкреаса

да започнат да произвеждат

нормални количества инсулин, така че човекът вече да не е диабетик.

Разбира се, това при висшите организми е малко по-трудно и се нарича генна терапия. Чрез т.нар. предимплантационна генетична диагностика обаче и сега можем да предвидим дали незаченатото още дете ще има някое моногенно заболяване (таласемия, муковисцидоза, мускулна дистрофия и др.). Не е ли по-добре

да му прередактираме мутиралия ген и то да се роди здраво

Не е ли по-добре да не се ражда с муковисцидоза или с бета-таласемия? Аз считам, че бъдещето на медицината ще е и в генното редактиране."

По този начин учените ще имат възможност, преди даден ембрион да е поставен в матката, да бъде изследван от какви болести ще може се разболее. След това ще се прередактира геномът, така че да ги елиминира, и бебето ще се роди без тях.

"Както при бактериите, така и при хората вирусите атакуват клетките, инфектират ги и инкорпорират своята ДНК или РНК (след обратна транскрипция) в ДНК-то на гостоприемника - разказва д-р Николов. - Така тази клетка започва да работи за вируса и да го възпроизвежда. Когато се създадат прекалено много копия, клетката умира, пука се и вирусите остават в околната среда и заразяват нови клетки. Имунната система при многоклетъчните организми се занимава с това да открива тези вуриси и да ги унищожава. Бактериите обаче имат също нещо като своя имунна система - пускат един ензим, който намира съответно погрешните части от ДНК (с вирусен произход), изрязват се и той се възстановява с, общо взето, нормално копие на ДНК."

Всъщност системата Crispr/Cas9 при бактериите служи за борба с вирусните инфекции.

"Преди известно време учените решиха да редактират с нея и определени еукариотни клетки и се оказва, че е много ефикасна - споделя специалистът. - Тоест тази система

може да се използва като една целенасочена ножица

от къде до къде да среже и да премахме въпросната ДНК, след което с друга ензимна система дефектът се попълва, като се взема предвид как точно искаме да редактираме. Първите опити върху човешки трипронуклеусни ембриони, определени за унищожаване, са извършени и описани през 2015 г. от китайските учени P. Liang и Y. Xu, които с помощта на Crispr/Cas9 са прередактирали успешно генома на тези ембриони и са премахнали дефект в гена на хемоглобина."

При висшите организми обаче геномът е много голям и доста по-сложен.

"Ние не можем да гарантираме, че ако срежем и прередактираме само един малък участък на някой ген,

няма да засегнем

и други участъци в ДНК - категоричен е д-р Николов. - Може да се окаже, че в този разнообразен геном има още 5 или 50 места, където Crispr/Cas9 ще среже и ще отстрани.

И някои от гените ще ги прередактираме, но други вероятно няма."