Една вечер преди години, да е било зимата, минавах покрай Яворовата къща и внезапно видях, че една от стаите свети. Беше късно през нощта и няма да забравя първото нещо, което ми хрумна: "У Яворови свети." Отключих с лек уплах и естествено се оказа, че някой е забравил лампата в редакцията на вестника ни, който се помещаваше там. Ни "знойна плът", ни "призрак лек". Постоях малко, изпуших една цигара и ми беше хубаво. На излизане оставих лампата включена. Може пътьом да мине д-р Кръстев, той живее наблизо, и също да си каже: "Я, у Яворови свети."

(из Невидимите кризи, припомнено от приятели, истинска история от времето на ЛВ там, в един друг живот:)