Спорна е дори къщата в Баня, където първоначално Сакскобургготски се регистрира

По силата на закона от 1947 г. се отнемат и наследените имоти

Според неговите адвокати обаче те са купени със заплатите на Фердинанд и Борис

Царят неслучайно напоследък няколко пъти заяви, че се опитват да го изгонят за втори път от България. Той губи дело след дело и вече се чуват гласове, че дори най-безспорният според юристите имот от неговите владения - къщата в град Баня, Карловско, също може да бъде отнет в полза на държавата.

Това би се случило, ако бъде заведен иск, коментира пред "168 часа" бившият заместник-председател на парламента Атанас Железчев (БЗНС). Аргументът според него е в Закона за

обявяване за държавна собственост

на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници. Нормативният акт е приет през 1947 г. и е действал еднократно.

"Сакскобургготски е жертва на своите некомпетентни и недобросъвестни съветници, на които се е доверил безпрекословно - коментира Атанас Железчев. - Вярно, че тук не става дума за имот на Интендантството на цивилната листа.

Баща му цар Борис е купил мястото. После е построил къща и по силата на действащото законодателство е станал собственик. Децата му са го наследили. Но в закона от 1947 г. се казва, че се отчуждават имотите на Фердинанд и Борис и техните наследници, придобити лично или по наследство."

Според юриста това дава основание да се предявят претенции и към къщата в Баня, която неслучайно бе избрана за първата адресна регистрация на Симеон у нас през 2000 г. Вярно е, че Конституционният съд реши да

отмени закона като противоречащ на основните постулати.

Това обаче все още предизвиква спорове дали така автоматично се анулира действието му, или не.

Според част от юристите решението на конституционните съдии от 1998 г. няма директен реституционен характер.

Някои съдии, като Пенчо Пенев, твърдят, че този акт на КС е нищожен, защото той нямал правомощия да се произнася по закони, престанали да действат, след като са приложени.

"Нормативният акт има еднократно действие и с прилагането приключва действието му", казва специалистът.

Други експерти, като бившия конституционен съдия и настоящ депутат от ГЕРБ Георги Марков, смятат, че решението на КС е достатъчно държавата да няма претенции към имотите на Симеон. Същото е мнението и на още един екссъдия в КС - Димитър Гочев. Според него вече са отпаднали правните последици от закона и Сакскобургготски е легален собственик.

Липсата на общо становище на юристите доведе и до идеята да се напише нова правна норма и да се приеме от парламента. Тъй като законът от 1947 г. не е в класическия смисъл на думата закон, а нещо като административен акт.

Някои царисти съжаляват, че по времето на тройната коалиция и преди това при правителството на НДСВ са пропуснали възможността да приемат специален закон за царските имоти. Тогава маститото юридическо лоби в НДСВ се противопостави, защото смяташе, че наличните документи са достатъчни, за да запазят дворците като лична собственост на Сакскобургготски.

Сега, дори и да има воля, не може да се напише такъв закон.

В момента вече е невъзможно, тъй като част от делата за царските имоти вече са минали с окончателно решение в полза на държавата, а за други предстои да се произнесат втора и трета инстанция. Съдебните решения гласят, че Симеон и Мария Луиза не са доказали правото си на собственост.

Присъдено е, че Интендантството на цивилната листа е държавна институция. Адвокатите на Симеон Сакскобургготски поддържаха становището, че то е нещо като заплата на монарха. Те се позовават на Търновската конституция:

"Народното Събрание определява за обдържанье на Князя и на неговий дворъ шесть стотини хиляди франки на година. Това количество не може да бъде нито уголемено безъ съгласието на Народното Събрание, нито намалено безъ съизволението на Князя." "Казано с други думи, "обдържаньето" е заплатата, която Народното събрание гласува на монарха - казват царските адвокати. - В тази връзка трябва да бъде разгледан и чл. 7 от Търновската конституция, който повелява, че "Безъ съгласието на Великото Народно Събрание Българский Князь не може да бъде същевременно управитель на друга некоя държава", т.е. конституционният законодател е предвидил, че държавният глава е "на служба" само на българското княжество, за което да му се заплаща. Тълкуването на волята на конституционния законодател, фиксирана в дневниците на Учредителното събрание, също говори категорично в полза на приемането, че

терминът ОБДЪРЖАНЬЕ е синонимен на понятието за ЗАПЛАТА."

Сакскобургготски обаче трябваше да разбере, че съдът не е съгласен с този постулат. В резултат на съдебни решения вече изгуби дворците "Кричим", "Ситняково" и "Саръгьол" окончателно. За най-апетитните палати - "Царска Бистрица" и "Врана", се чакат решения на трета и втора инстанция. Царят остана и без стопанството "Врана". А още около 2000 г. е продаден имотът на леля му княгиня Евдокия в столичния кв. "Изток", за който държавата не претендира. Според юристи няма нищо чудно в серията от унищожителни за Сакскобургготски постулати. След първия прецедент - делото за двореца "Кричим", магистратите по подразбиране смятат Интендантството на цивилната листа за държавна структура, съответно и дворците са собственост на България. Така царят постепенно е лишаван от имотите, които му бяха върнати от 2000 до 2004 г., позовавайки се на решението на КС.

Четете още:

Царските имоти - драма с куршуми, бомби и потопи

В мазето на “Врана” имало хлебарки, въшки и боклуци, царят ремонтирал за 1,3 млн. лв.