Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Чашата на Питагор и нормите за пиене

Името Кавала няма нищо общо с Орфей, а с култа към св. Георги

Пейо Яворов, Йонко Вапцаров, Михаил Чаков и Христо Чернопеев го освобождават от османска власт 

Четящите знаят, че по северните брегове на Егейско море – днес област Източна Македония, драматично са преплетени историите и на двете ни съседски страни. Земи от Беломорска Тракия и остров Тасос попадат в пределите на Царство България от май 1941 г. до септември 1944, като част от доктрината "България на три морета". Завземането е част от офанзивата на Третия райх за нахлуване в Гърция през наша територия с около 600-хилядна армия на Вермахта.

Този период обаче си има и далечни предистории. В ранното Средновековие при хан Пресиян, след похода на кавхан Исбул през 834 г. град Христополис (следващото име на Кавала), заедно с Беломорието, е присъединен към България.

Най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия през XIII век

носи името Морунец и градът е населен предимно с българи. Една от възхвалите на Момчил Юнак, легендарния бранител на Беломорска Тракия, Странджа и Родопите през XIV век срещу азиатското нашествие, е прозвището Родопския цар. 

По време на Балканската война от 1912-1913 г. за райските кътчета земя се водят жестоки, кървави битки между български и гръцки войски. Парадоксът е, че в началото на тези военни конфликти

Кавала и о.Тасос са освободени от османска власт

само от четирима войводи на Македоно-Одринското опълчение. С безумна храброст и хитрост, история малко известна, но достойна за холивудски бестселър. Имената им са Пейо Яворов, Йонко Вапцаров, Михаил Чаков и Христо Чернопеев, а датата е 27 октомври 1912 г. Без нито един изстрел! Ако я споделя в детайли, ще отиде място за цял пътепис. Вече е разказана, има я в нета, затова намерете сами славната и комична случка. В наши дни световното познание е на екрана в ръцете ни, за жалост - новите войни също.

Не бива да пропусна, че по време на комунистическия режим в НъРъБъ 1944 – 1990 г. от град Кавала за България предава "вражеската радиостанция" The Voice of Ameriсa.

Събота по обяд бодро-бодро влизаме в магазинчето на Лина за сувенири. Дюкян в партера на първата възрожденска къща в Стария град Панагия, под хълма и крепостта. Панагия много прилича на старото Велико Търново, ама е на море. Художницата я няма, но мъжът й грък ни посреща топло – с локум, фурми, халва, местни сладки, урдуйми.

За човек, учил история на Античния свят и изкуство, подредбата тук от реплики на велики класики граничи с тих възторг-лудост. Но атракцията е Чашата на Питагор – лично откритие и възстановка на Лина. Питагор ли? Да, древногръцкият философ, мистик и математик. Авторът на Питагоровата теорема за изчисляване страните на триъгълника, дето се учи още в 6-и клас.

Забелязал Питагор (570 - 495 пр.н.е.), че

учениците му често прекаляват с дара от Бакхус – тънкото тракийско винце

А после на уроците по алгебра и геометрия трудно усвоявали материала. Хрумнало му, чертал, смятал, занесъл на майстор грънчар.

Така се родила Чашата на Питагор. Малък античен съд за пиене, в който, ако сипеш повече от нормата, от раз изтича през дъното. Хе, хе, иди се напивай. Тайната е в кухо стълбче в средата, на принципа на водолазната камбана. Задържа налягането в съда до точна мярка, увеличи ли се и от грам вино, чао, момци! Винцето си заминава през

едва забележима дупчица в основата на камбанката

Е, чела източници и легенди наша Лина, възстановила Чашата на Питагор и сега и аз я имам. За хармония сетивна и точна регулация на умереността.

Не искам да се хваля, но в Стария град Панагия спрях пред портите на един от най-скъпите хотели не само в Гърция, но и в Европа – "Имарет". Със спа процедури, масажи и скрити перфидни мурафети. Да, тук в Кавала. Откъм павираната наклонена уличка нищо особено – дълга стена на градеж от Османската империя.

С две отделни стъклени врати и метални кубета на покрива. Но погледнат откъм залива, заради склона и скалите, на които е стъпил, хотел "Имарет" представлява огромна тайнствена сграда на 3 етажа с висока подпорна стена и много прозорчета към морето.

В рекламите казват, че е бивше училище от XVII век, но местните хора знаят, че е бил харем на султана на Египет Мохамед Али паша. Е да, училище, но по тънки средиземноморски наслади. Цените на нощувките тук започвали от 900 евро за ден. Моля?! Книжовнико, не тук, не тук!

Горе, на върха на Панагия, из ветрища, море и облаци съжителстват Посейдон с окото му – фар на брега, православната вяра с най-голямата църква "Света Богородица", редом с къщата и паметника на султан Мохамед Али паша (Масърски). Издигнал се до султан на Египет, етнически албанец, роден тук, много тачен в Кавала - дал нов тласък в развитието на скалистия егейски град.

Надолу по стълбите от крепостта са авто- и морските гари, в стъклено-модерен аранжимент. Сред много светлини на пристана нощем спират и заминават фериботи, кораби, а често и огромни круизни лайнери – плаващи градове, по линии до къде ли не по света.

Третият ден от пътуването до Егея

приключва

пак в таверна

Няма как, национална гордост, етническа и кулинарна. Но трябва да се връщаме на работа в София. Докоснахме много благини и красоти, но не успяхме с всички. За следващи идвания остават две емблеми на Кавала - акведуктът Камарес и остров Тасос. Внушителната каменна конструкция, издигната около 1550 г. от Сюлейман Великолепни с 60 арки, като най-високата от тях е 52 метра. И мраморният остров Тасос, мястото на зараждането на живота тук, антични битки от времето на Филип II Македонски, кътче жива митология с кристално езеро на върха, именувано Окото на Зевс.

И за довиждане. Името Кавала не е българско. Не произхожда от инструмента на Орфей "кавал", а от италианското cavaliere – конник, воин, и култа към св. Георги Победоносец. Затова и на площада с гълъби в центъра на града има голям мраморен релеф с изображение на светеца.