Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Името Кавала няма нищо общо с Орфей, а с култа към св. Георги

Пейо Яворов, Йонко Вапцаров, Михаил Чаков и Христо Чернопеев го освобождават от османска власт 

Четящите знаят, че по северните брегове на Егейско море – днес област Източна Македония, драматично са преплетени историите и на двете ни съседски страни. Земи от Беломорска Тракия и остров Тасос попадат в пределите на Царство България от май 1941 г. до септември 1944, като част от доктрината "България на три морета". Завземането е част от офанзивата на Третия райх за нахлуване в Гърция през наша територия с около 600-хилядна армия на Вермахта.

Този период обаче си има и далечни предистории. В ранното Средновековие при хан Пресиян, след похода на кавхан Исбул през 834 г. град Христополис (следващото име на Кавала), заедно с Беломорието, е присъединен към България.

Най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия през XIII век

носи името Морунец и градът е населен предимно с българи. Една от възхвалите на Момчил Юнак, легендарния бранител на Беломорска Тракия, Странджа и Родопите през XIV век срещу азиатското нашествие, е прозвището Родопския цар. 

Питагор изобретява специалната чаша.
Питагор изобретява специалната чаша.

По време на Балканската война от 1912-1913 г. за райските кътчета земя се водят жестоки, кървави битки между български и гръцки войски. Парадоксът е, че в началото на тези военни конфликти

Кавала и о.Тасос са освободени от османска власт

само от четирима войводи на Македоно-Одринското опълчение. С безумна храброст и хитрост, история малко известна, но достойна за холивудски бестселър. Имената им са Пейо Яворов, Йонко Вапцаров, Михаил Чаков и Христо Чернопеев, а датата е 27 октомври 1912 г. Без нито един изстрел! Ако я споделя в детайли, ще отиде място за цял пътепис. Вече е разказана, има я в нета, затова намерете сами славната и комична случка. В наши дни световното познание е на екрана в ръцете ни, за жалост - новите войни също.

Не бива да пропусна, че по време на комунистическия режим в НъРъБъ 1944 – 1990 г. от град Кавала за България предава "вражеската радиостанция" The Voice of Ameriсa.

Чашата има дискретен улей, който не позволява да се сипва над нормата.
Чашата има дискретен улей, който не позволява да се сипва над нормата.

Събота по обяд бодро-бодро влизаме в магазинчето на Лина за сувенири. Дюкян в партера на първата възрожденска къща в Стария град Панагия, под хълма и крепостта. Панагия много прилича на старото Велико Търново, ама е на море. Художницата я няма, но мъжът й грък ни посреща топло – с локум, фурми, халва, местни сладки, урдуйми.

За човек, учил история на Античния свят и изкуство, подредбата тук от реплики на велики класики граничи с тих възторг-лудост. Но атракцията е Чашата на Питагор – лично откритие и възстановка на Лина. Питагор ли? Да, древногръцкият философ, мистик и математик. Авторът на Питагоровата теорема за изчисляване страните на триъгълника, дето се учи още в 6-и клас.

Забелязал Питагор (570 - 495 пр.н.е.), че

учениците му често прекаляват с дара от Бакхус – тънкото тракийско винце

А после на уроците по алгебра и геометрия трудно усвоявали материала. Хрумнало му, чертал, смятал, занесъл на майстор грънчар.

Така се родила Чашата на Питагор. Малък античен съд за пиене, в който, ако сипеш повече от нормата, от раз изтича през дъното. Хе, хе, иди се напивай. Тайната е в кухо стълбче в средата, на принципа на водолазната камбана. Задържа налягането в съда до точна мярка, увеличи ли се и от грам вино, чао, момци! Винцето си заминава през

едва забележима дупчица в основата на камбанката

Е, чела източници и легенди наша Лина, възстановила Чашата на Питагор и сега и аз я имам. За хармония сетивна и точна регулация на умереността.

Не искам да се хваля, но в Стария град Панагия спрях пред портите на един от най-скъпите хотели не само в Гърция, но и в Европа – "Имарет". Със спа процедури, масажи и скрити перфидни мурафети. Да, тук в Кавала. Откъм павираната наклонена уличка нищо особено – дълга стена на градеж от Османската империя.

С две отделни стъклени врати и метални кубета на покрива. Но погледнат откъм залива, заради склона и скалите, на които е стъпил, хотел "Имарет" представлява огромна тайнствена сграда на 3 етажа с висока подпорна стена и много прозорчета към морето.

В рекламите казват, че е бивше училище от XVII век, но местните хора знаят, че е бил харем на султана на Египет Мохамед Али паша. Е да, училище, но по тънки средиземноморски наслади. Цените на нощувките тук започвали от 900 евро за ден. Моля?! Книжовнико, не тук, не тук!

Горе, на върха на Панагия, из ветрища, море и облаци съжителстват Посейдон с окото му – фар на брега, православната вяра с най-голямата църква "Света Богородица", редом с къщата и паметника на султан Мохамед Али паша (Масърски). Издигнал се до султан на Египет, етнически албанец, роден тук, много тачен в Кавала - дал нов тласък в развитието на скалистия егейски град.

Надолу по стълбите от крепостта са авто- и морските гари, в стъклено-модерен аранжимент. Сред много светлини на пристана нощем спират и заминават фериботи, кораби, а често и огромни круизни лайнери – плаващи градове, по линии до къде ли не по света.

Третият ден от пътуването до Егея

приключва

пак в таверна

Няма как, национална гордост, етническа и кулинарна. Но трябва да се връщаме на работа в София. Докоснахме много благини и красоти, но не успяхме с всички. За следващи идвания остават две емблеми на Кавала - акведуктът Камарес и остров Тасос. Внушителната каменна конструкция, издигната около 1550 г. от Сюлейман Великолепни с 60 арки, като най-високата от тях е 52 метра. И мраморният остров Тасос, мястото на зараждането на живота тук, антични битки от времето на Филип II Македонски, кътче жива митология с кристално езеро на върха, именувано Окото на Зевс.

И за довиждане. Името Кавала не е българско. Не произхожда от инструмента на Орфей "кавал", а от италианското cavaliere – конник, воин, и култа към св. Георги Победоносец. Затова и на площада с гълъби в центъра на града има голям мраморен релеф с изображение на светеца.