При “невъзвращенеца” работил бащата на Богдана Карадочева

Цар Борис III реже лентата на първата частна железница,
построена от моя дядо, Асеновград - Крумово

Внукът участвал в мисии в Ирак и Афганистан като експерт по киберсигурност

Читател на "168 часа" се свърза с нас с разказ, че преди 1989 г. е узаконил и живял в получен чрез завещание апартамент в София от свой роднина от САЩ. След промените жилището по думите му се озовава от едни ръце в други, докато Георги Примов работи като експерт по киберсигурност във Вашингтон. През последните 30 години е наемал множество адвокати и всеки му обещавал, че най-накрая ще приключи сагата с наследството, но резултат няма. Оказва се, че е минал давностният срок и българинът не може да претендира за наследеното жилище.

Моята история е симптоматична за кардиналните различия в понятията законност и правов ред и тяхното тълкуване и прилагане преди и след промените от 1989 година.

Семейната сага, която ви разказвам, е достойна за филм с всички необходими елементи на реалната драма – наследство от далечен дядо от Америка като в приказките,

завещание със стойност на

музеен експонат

(с восъчни печати, подписи на видни държавници и т.н.), суперапетитен апартамент в самия географски център на София, узаконяване при комунистическото законодателство, ограничителни наредби, след това при настъпване на "демонокрадцията” поточното му прехвърляне с помощта на подкупени нотариуси и още по-корумпирани съдии, безспорно замесени в трибуквените силови групировки на деня. Имам около 150 оригинални документа, които показват цялостната хронология на този апартамент.

Историята започва някъде в далечната 1966 - 1968 година, когато на едно събиране на големия ни род в Асеновград се получи екзотична картичка от тогава загадъчната, далечна и мистериозна Венецуела. Там, с разкривения почерк на човек, напуснал отдавна България и живял дълго време в чужбина, и написано със стария правопис отпреди 9.9.1944 г. имаше топло послание до покойната ми баба от далечен сродник на семейството ни (първи братовчед на дядо ми по бащина линия – и двамата мои съименници).

Тук вметвам една скоба - аз съм от стар асеновградски род. Дядо ми е бил кмет на града в края на 20-те години на XX век и в мандата му е построена първата частна железница до село Крумово. Лично цар Борис III е ходил да реже лентата. Чувал съм, че двамата са били приятели и тази информация е потвърдена от Николай Хайтов.

Дядото от САЩ – също Георги Примов, пък е един от основателите на кожухарската промишленост в България. Преди около 30 години се бях запознал с Богдана Карадочева и когато чу фамилията ми, тя ми каза, че нейният баща е работил при моя далечен роднина.

Връщам се отново към дядото от САЩ. Той се изселва от България около 1957 г. Има спекулации, че е бил богат и

се е откупил,

за да не замине с еднопосочен билет за известните лагери

Установява се във Венецуела. Именно оттам пише картичката на баба ми, която е вдовица, тъй като дядо ми и негов братовчед са убити в засада през 1944 г., малко след установяването на комунистическото управление в Асеновград.

По-късно моят родственик заминава в Маями, Флорида, където умира на 97-годишна възраст. През целия си живот е бил кожухар. След като получихме картичката му, се започна търсене по линията на Червения кръст, щото нека не забравяме, че понятието "глобална мрежа от компютри и телекомуникационни съоръжения” със сложни имена и непонятни за непосветения функции и език просто не съществуваше.

Та след близо две години писане на писма и издирване по примитивен начин дядото от САЩ бива намерен в Маями.

Покойният ми баща - юрисконсулт в голям тогавашен завод, го склони да ми завещае половината от въпросния апартамент - над градинката на ресторант "Кристал”, на една минута пеш от Военния клуб и театрите на ул. "Раковски”. От същото жилище наблюдавах с пряка видимост побоя на "народната милиция” над активистите на "Екогласност” през ноември 1989 г. - за тези, които знаят за какво става дума. Междувременно се бях нанесъл в него около 1985 - 1986 г.

Тук има още една подробност. Половината от жилището беше завещана на мен, а другата половина – на братовчед ми, който беше софиянец. Цялата площ е около 200 кв. м.

Апартаментът е разделен. Бях наел вещо лице и той беше направил много подробна скица с измерване и каза, че това жилище може да бъде разделено по еди-какъв си начин.

Братовчед ми издигна стена

още тогава, когато се нанесох там, а аз продължавах да ходя по съдилища и да водя дела.

Узаконяването на апартамента мина сравнително лесно независимо от статута на "невъзвращенец" на далечния ми роднина. Имаше една малка техническа подробност - аз тогава живеех в Пловдив, а комунистическият режим беше издал една наредба за "Временното ограничаване на жителството в големите градове” (с изключение на "отговорни другари" и други подобни). Отварям скоба - тази наредба беше един от първите нормативни документи, отменени от Желю Желев в началото на мандата му като президент.

И за да мога да живея в узаконения апартамент, след като тоталитарната държава призна завещанието, аз се принудих да си окача на стената дипломата по физика, езиковото си обучение и мераците за самостоятелна научноизследователска дейност, та започнах работа в тогавашното Строително управление "Инжстрой”. То беше натоварено с пътната инфраструктура и настилките в София, строяха мостове, естакади и други съоръжения. Дори получаването на работа при тези опасни условия се оказа сложно поради "фашисткото ми минало”.

През 1990 г. заминах за САЩ. Исках да направя кандидатска дисертация по изкуствен интелект. Изпратих огромно количество писма до видни университети с молба за статии, тогава нямаше интернет и имейли. И след многото откази получих едно писмо от Принстън, където ме поканиха да работя по проекта си на техни разноски. Междувременно бях видял, че т.нар. демократични процеси у нас нямат нищо общо с демокрацията. Заминах.

Горе-долу тогава, когато щях да започна с изследванията, зад океана задумкаха барабаните на войната. За една седмица от най-голям приятел Саддам Хюсеин се превърна в най-големия враг на САЩ. Тогава ми предложиха да измисля някаква теза за изкуствен интелект с двойно приложение, но за една седмица нямаше как да стане. След това получих няколко сертификата по киберсигурност и съм работил в тази област.

Участвал съм в мисии на американските военни сили – 1 г. в Ирак и 2 г. в Афганистан. Занимавал съм се с поддръжка на локални мрежи. И продължих да водя дела от разстояние, един вид телефонна любов - като в известната песен.

Връщам се отново на темата с жилището. Със случая са се занимавали поне 20 адвокати, ако не и повече. В един момент, уверен от не помня кой по ред от тях, че всичко е готово за подписване в Софийски градски съд, узаконяване и получаване на нотариален акт, пристигам от САЩ, ако не се лъжа през 1998 г. И установявам, че за един къс период от порядъка само на 1 - 2 месеца въпросният апартамент е препродаден около 4 пъти

с помощта на фалшиви свидетели

(чиито документи след това мистериозно изчезват и те се озовават зад граница), подкупени нотариуси, корумпирани съдии и бог знае още какви съучастници, всички свързани с тогавашните трибуквени силови групировки, които тероризираха населението, щото уж имало демокрация.

Естествено, имаше изгубени или откраднати преписки от архивата на съда, изтекли давностни срокове и какво ли не.

Бях се вдигнал от САЩ, а както знаете, полетът оттам до България не беше най-лесното нещо, и отивам в съответната адвокатска кантора, в непосредствена близост до Съдебната палата, която беше като във филма "Парижките потайности". Личеше си, че там не е имало човек от години. А като стигам в централния съд, отсреща ме гледат неразбиращо и ме питат за какво става дума.

Тогава установих, че в същото време, в което дистанционно съм водил дела, този апартамент е продаден с фалшиви свидетели около 4 пъти за един къс срок. В това време братовчед ми си живее там, плаща си данъците и изобщо не се занимава да води дела по узаконяването. Препродадена е само моята част. Имам цяла една преписка, която първоначално се водеше в Ленински народен съвет, а после стана Първи районен съвет, от която се вижда, че аз си плащах редовно данъците за моята част от апартамента. Как при платени данъци, от които се вижда, че аз съм законният собственик, са станали въпросните "прехвърляния” и как те са станали, можем да гадаем до второ пришествие.

След като видях, че е препродаден около 4 пъти, пак наемах купища адвокати, които уведомяваха прокуратурата и действаха по съдебен ред. След това се установи "с учудване", че липсва съдебна документация. Как липсва? Ако отидем и "вземем” преписки, ще ни арестуват. Междувременно един от адвокатите беше установил, че някой от поредните "собственици" е изтеглил ипотечен заем от банка.

Стойността на ипотечния заем надхвърляше стойността на апартамента. Така че банката на теория имаше право да вземе жилището. Но кой е получил и кой е дал тези заеми, при какви условия, също може да се обсъжда до безкрайност.

Накрая поредният адвокат ми каза, че е минал 5-годишният давностен срок, сегашните собственици се смятат за добросъвестни, защото те не са знаели от кого купуват апартамента. Даже да е имало някакви фалшификации, нищо не може да се направи – кауза пердута според адвокатите.

Има един интересен момент в цялата история. Някъде през 60-те години

държавата отчуждава 12% идеални части

от апартамента за това, че моят далечен сродник не е плащал данъци. Тоест за държавната част в жилището давност няма. В цялата суматоха е възможно тази част да се е загубила. Уж съществува, но пак нищо не може да се направи.

Та, с две думи, репресивният комунистически режим беше узаконил апартамента, завещан ми от "невъзвращенец" и навярно "изменник" на Социалистическата Родина, беше създал преодолими пречки за живеенето в него, а уж демократичните промени ми го откраднаха, щото един от тогавашните девизи беше, че "частната собственост уж била неприкосновена”.