Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Иконата на Исус остана цяла след атентата в арменската катедрала “Свети Христос Спасител – Газанчецоц” в Шуши.
Иконата на Исус остана цяла след атентата в арменската катедрала “Свети Христос Спасител – Газанчецоц” в Шуши.

Храмът “Св. Николай” в София е сринат при бомбардировките през 1944 г., но иконата на светеца стърчала със запаленото кандило

Статуя на св. Йосиф остава цяла след масирана въздушна атака над столицата през Втората световна война

3 ракети падат в “Св. Александър Невски”, но лицата на светиите са незасегнати

Мощите на Стефан II Милутин оцеляват при атентата през 1925 г. в “Св. Неделя”

Ликът на Исус Христос остава непокътнат при нападението над арменска катедрала в Нагорни Карабах

8 ноември вечерта. Остават броени часове до срещата в Женева, на която съпредседателите на Минската група обсъждат как да прекратят конфликта в Нагорни Карабах.

Около 20 часа обаче историческата арменска катедрала "Свети Христос Спасител – Газанчецоц" в Шуши е бомбардирана.

Ракета пада точно върху купола на църквата и го пробива. Вътрешността на храма е в руини, но по време на службата не загива нито един от присъстващите, които объркани наблюдават как сред отломките стои непокътната голяма икона на Исус Христос. За изумление на всички

пред нея все още гори малкото кандило

Присъстващите изтълкуваха това като чудо и знак, че Бог ги пази.

След покушението храмът "Христос Спасител", строен между 1868 и 1887 г., мина под закрилата на руските миротворци. Това обаче не попречи няколко дни след атентата катедралата отново да бъде осквернена, като стените й бяха надраскани.

Местните твърдят, че всеки, който е посегнал на църквата, ще го застигне нещастие, както се е случвало в десетилетията назад.

Любопитното е, че българската история също пази своите чудеса. Не един и два са случаите, в които са атакувани храмове, а реликвите в тях са оставали напълно невредими.

Пример за това са

мощите на св. Стефан II, които оцеляват в най-големия терористичен акт

в историята на България - на 16 април 1925 г. Тогава група крайнолеви дейци на Военната организация на БКП взривяват покрива на "Св. Неделя". По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит два дни по-рано от други дейци на комунистите. Целта на покушението била да бъдат ликвидирани военният и политическият елит на страната. Загиват 134-ма души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си.

Мощите на Стефан II Милутин по чудо оцеляват при атентата в "Св. Неделя".
Мощите на Стефан II Милутин по чудо оцеляват при атентата в "Св. Неделя".

Заради мнозинството от хора, дошли да изпратят генерала в последния му път, се наложило да преместят мощите на светеца и около тях застанали повечето министри. Именно те били най-големите късметлии - при взрива всички около ковчега оцелели.

Смята се, че хората от правителството са спасени благодарение на още едно странно събитие, случило се по време на тържествено богусложение в чест на 3 март същата година.

Тогава свети Серафим Чудотворец нарушил церемонията, като се отделил от останалите духовници и

лично благословил цар Борис ІІІ и министрите му

Именно те не били наранени при взрива, а по някаква случайност и царят закъснял за погребението.

Има и други събития през Втората световна война, които също нямат обяснение. По време на бомбардировките над София през 1944 г. са документирани няколко случая, в които икони оцеляват по чудо, докато църквите са изравнени със земята.

Катедралата “Св. Александър Невски” остава цяла,

въпреки че претърпява доста щети, когато три мощни бомби падат върху северната й страна. Запалителните устройства счупили всички прозорци и срутили тежките вратите, а мозайките над тях били натрошени. Цялата фасада в тази част била надупчена и е възстановявана с отделни парченца впоследствие.

Взривовете счупили и стъклата на иконостасите. Повредени са били и някои картини, но иконите били непокътнати.

Истинско чудо обаче се случва на 30 март 1944 г., когато е една от най-зловещите атаки над столицата.

В 9,45 часа т.нар. бомбен килим от 450 бомбардировача и 150 изтребителя нападат София. В 10,10 ч. градът е ударен повторно. Хвърлени са около

3000 фугасни и около 30 хил. запалителни бомби

Разрушени са 3575 сгради. Българските изтребители пресрещнали противника, но не успели да разстроят бомбардировъчната формация поради малкия си брой.

Благодарение на направената часове по-рано евакуация управниците провалят плана на нападателите да избият голяма част от жителите на града.

Жертвите са 139 души

Избухнали над 2000 пожара, а гъстият дим се разнасял с дни из софийските квартали. Сериозно засегнати от снарядите са емблематични сгради - Народният театър, министерствата на правосъдието, на финансите и на вътрешните работи, Народната библиотека, хотел “България”, Държавната печатница, Светият синод, Българската академия на науките, Юнион клуб, Столичната община на ул. “Генерал Гурко”, Градската библиотека на ул. “Триадица” и почти всички храмове в центъра, като някои са напълно унищожени.

Сред руините била и средновековната трикорабна базилика "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", строена в началото на IV век заедно с Дворцовия комплекс, предназначен за престоите на император Константин Велики в антична Сердика. Там, сред развалините й, като

по чудо остава да стърчи част от иконостаса,

а на него - чудотворната икона с благия поглед на св. Николай. Пред нея горяло кандило - като на заупокойна панихида за загиналите, но и като упование в Божията милост.

Иконата на св. Николай, която остава непокътната след бомбардировките над София.
Иконата на св. Николай, която остава непокътната след бомбардировките над София.

Днешната малка църква е изградена през 50-те години на ХХ век по настояване на патриарх Кирил, а най-голямата й светиня си остава чудотворната икона на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Сградата обаче няма величието и блясъка на стария храм, който през 1939 г.

приютява изгонените от руската църква духовници,

след като съветското посолство ги обявява за белогвардейци. Сред тях е и чудотворецът архиепископ Серафим Соболев, саркофагът на когото се намира в криптата на руския храм на бул. "Цар Освободител". Неслучайно много пъти в края на Божествената света литургия свети Серафим Чудотворец се покланял на иконата.

През 80-те години на светинята са й добавени метални "ръкавици", а днес всички могат да й се поклонят във вътрешната северна страна на възстановената малка черква до някогашния "Кореком" в София.

И над нея пак гори кандило,

но значението му е по-особено.

“Кандилото над иконата показва, че тя е чудотворна”, обяснява викарният епископ Йоан.

Духовниците и църковните служители не се притесняват да споделят, че хората не спират да прииждат в базиликата, а чудесата, сторени от иконата, са многобройни.

Миряните се връщат и споделят, че най-съкровените им молби пред лика на светеца са се сбъднали. Някои разказват,

че са си намерили работа, други - че са се задомили,

а немалко били бездетните семейства, които вече се радвали на рожба. Известни са и много случаи на изцеления на тежки заболявания, на избегнати премеждия, след като са се поклонили пред св. Николай.

Съдбата на трикорабната базилика споделят Софийската синагога, църквата "Свети Спас" и римокатолическата катедрала "Свети Йосиф".

С пряко попадение тази красива католическа църква е срината до основи. Там обаче, подобно на иконата на св. Николай, се извисявала напълно непокътната статуята на св. Йосиф. Легендите разказват, че земният баща на Исус Христос спасил присъстващите от нападението.

Въпреки че веднага се създава фондация на името на светеца и в нейните сметки постъпват сериозни суми, достатъчни за възстановяването на храма, парите са откраднати от представителите на атеистичната власт в лицето на БКП. Строителството на нова катедрала е забранено, а самото място - отчуждено.

Любопитното за тази църква е, че

основите са поставени още преди Освобождението

на България. Всичко започнало през 1875 г., когато отец Тимотей от Биела като викарий на епископа монсеньор Франческо Рейналди е изпратен от него от Пловдив в София, за да поеме грижите за живеещите и работещите в града католици. Сградата е напълно завършена през 1889 г., като била част от комплекс, включващ църква, манастир за отците капуцини, училище и концертна зала.

През лятото на 1896 г. цар Фердинанд I присъства заедно с княгинята и целия дипломатически корпус при освещаването й от епископ Роберто Менини. Оттогава до ден днешен в нея се случват различни чудеса, които нямат логично обяснение. Духовниците казват, че всичко тези събития стават, за да покажат на хората силата на Бога, в когото никога не трябва да се съмняват.