Раковски открива следа от тракийския превод на Библията
На 16 юли 2008 г. известният (и за жалост рано напуснал ни) изследовател д-р Стефан Гайд обявява пред БТА, че е открита древната тракийска Библия Бесика. За нуждите на настоящата статия най-напред ще цитираме две от твърденията му. Първо, според него "азбуката, на която е написана (Библия Бесика), е предшестваща кирилицата, а не гръцка азбука".
И второ, д-р Гайд е посочил, че съществуват "свитъци от кожа и отделни книги от Библия Бесика на различни места по света". Изглежда, че едно от тези "места по света" е Ямбол. Аргументите за това са дадени още през 1860 г. от великия ни изследовател на българската древност Георги Раковски. На 1 май 1860 г. в Белград той написва следното писмо до българския родолюбец от Одеса Николай Мирончов Тошков:
"В мое пътешествие
открих едно важно съкровище за българска стара писменост,
книга отпреди християнства еще! Тя е съхранена в Ямбол на восем листица, на кожа писана. Чрез нея се опровергават сички учени, кои са мъдрували досега за кирилица и глаголитица!... С голям труд - продължава Раковски - можах да я туря на ръка, един родолюбец българин я пренесъл в 1844 [г.] от Ямбол във Влашко, де се он находи посесор. Сега сички мои догатки за стара ни писменост, коих многажди ви съм приказвал, овеществяват се тържествено!"
"Пътешествието", за което споменава Раковски, е неговото пътуване без бързане от Браила до Белград през януари-февруари 1860 г. Така че именно в този период
той се е снабдил
с уникалната
историческа находка,
пренесена от Ямбол през 1844 г. от родолюбив емигрант във Влашко. Думата "посесор", какъвто бил ямболецът, означава притежател на земя, т.е. земевладелец, чифликчия. Следователно той е бил достатъчно заможен човек, а явно е бил и достатъчно просветен, щом е оценил значението на 8-те пергаментни листа и през 1844 г. ги е пренесъл за по-сигурно от поробения Ямбол в свободно Влашко.
Жалко е, че след попадането им у Раковски през януари 1860 г. следите на ямболските пергаменти се губят и остава да свидетелства за тях единствено цитираният откъс от писмо. Но дори и това е достатъчно, за да се набие в очи пълното припокриване на казаното от двамата достойни българи Раковски и д-р Гайд. Д-р Гайд говори за "свитъци от кожа", Раковски - за "книга..., на кожа писана". Според Гайд азбуката на Библия Бесика не е нито кирилска, нито гръцка, а според Раковски ямболската пергаментна книга е на стара наша писменост, която обаче не е нито кирилица, нито глаголица... Старинността на 8-те кожени листа Раковски подчертава с думите си, че те били още отпреди християнството, което най-вероятно значи не отпреди Исуса Христа, а отпреди официалното християнизиране на България (864 - 865 г.)...
При липсата сега на тези ямболски пергаменти сме принудени да се основаваме само на научната си интуиция. А тя ни насочва на мисълта, че когато Библията е преведена на езика на траките, тя не е останала, естествено, само в един екземпляр, а е размножена чрез преписи. Поне епископите, т.е. владиците в земите, населени с траки, би трябвало да са снабдени с по една Библия Бесика (ако не с цялата, то поне с най-необходимите за богослужението части от нея). А старото тракийско Кабиле до Ямбол си е било епископски център още отпреди 343 г. и, следователно, редно би било и там да има поне една Библия на траките... И това трябва да е станало още през IV в., защото Библия Бесика я е имало вече преди края на този век. Това научаваме със сигурност от известния с красноречието си цариградски патриарх (397-404 г.) св. Йоан Златоуст. В своя проповед през 399 г. той изрично подчертава, че както всички народи, така и траките са превели на своя език Светото Писание. А в актовете от Константинополския събор през 536 г.
между езиците, на които се чете Св. Писание, е посочен и езикът на бесите...
Тук може би трябва да направим едно научно уточнение относно етнонимите "траки" и "беси". Ще цитираме създателя на науката тракология проф. Александър Фол. В своята "История на българските земи в древността", част I (1981 г.) на стр. 90 той пише: "На изток от Долнострумската област, във вътрешните дялове на Южните Родопи... се намират сатрите още през VI в. пр.н.е., известни с независимия си дух и с най-прочутия си род - този на бесите. Бесите именно са царско-жречески род, който поддържал знаменитото светилище на Дионис в Родопите. С изчезването на етнонима на сатрите след Херодот (ок. 484-425 г. пр. Хр.) този на бесите започва да се налага... и в навечерието на римската епоха покрива целия Рило-Родопски масив, за да се превърне по-късно в сборен етноним за всички траки". Тези мисли на проф. Фол сякаш са продължени от авторите на "История и цивилизация за 11 кл. Профилирана подготовка" (2002 г.), където на стр. 14 четем: "През късноантичната епоха (ттт-V в.)... най-компактно и добре запазено било тракийското население в земите между Стара планина и Бяло море. Там се наложил и общият етноним беси, който в късната античност означавал етнически траки за разлика от термина "траки", с който било означавано цялото население на диоцеза (Тракия). "А споменатият диоцез Тракия е създаден от император Диоклециан (284-305), като е включвал 6 провинции: Тракия (с център Филипопол), Европа (със Селимбрия), Родопа (с Енос), Хемимонт (с Адрианопол), Долна Мизия (с Марцианопол) и Малка Скития (с Томи). Както видяхме, след III в.
етнонимът "беси" става тъждествен с народностното име "траки"
"Траки" обаче за нас звучи някак си по-познато и затова едва ли нещо би попречило вместо понятието "Библия Бесика" да се използва "Библия Трацика". Още повече пък като се знае, че "Библия Бесика" е просто един научен термин, използван за удобство (като измисления термин "Византия" например), а не е автентичното название на тракийския превод на Библията...
Но нека се върнем на съхранените до 1844 г. в Ямбол пергаментни останки от тракийската Библия. Тъй като нивото на науката през 1860 г., естествено, не е било на висотата на сегашното, съвсем разбираемо е, че тогава Раковски не е могъл да идентифицира 8-те ямболски пергаментни листа като част от тракийския превод на Библията. Той обаче със завидната си научна прозорливост е усетил, че тук си има работа с невероятно стар и ценен исторически документ. Раковски е човек - изключителен полиглот: той със сигурност е учил, знае или ползва гръцки (стар и нов), латински, френски, турски, арабски, персийски, сръбски, влашки, руски, може би немски (живял е в Австрия); известен е интересът му и към свещения индийски език санскрит... Т.е. Раковски несъмнено е човек с влечение и усет към различните езици и писмености. Но нека не искаме от него с първо виждане да разбере, че е попаднал на исторически извор, написан на тракийски език и с тракийска азбука... Все пак Раковски не е д-р Гайд ...
И тъй, най-вероятно е да приемем, че отпреди края на IV докъм края на VI в. в тракийския епископски център Кабиле (а защо не и в съвсем близкия Ямбол?) в продължение на два века е използван в богослужението тракийският превод на Библията. Божа работа е как 8 листа (фактически една книжна кoла) от тази тракийска Библия са оцелели в Ямбол чак до 1844 г., т.е. близо 13 века след гибелта на античното Кабиле под ударите на аварите (583 г.)...
И накрая, ако в заключение отново се попитаме възможно ли е в Ямбол да са били наистина запазени следи от тракийската Библия Бесика, отговорът като че ли се налага да бъде "по-скоро ДА"...
Най-четени
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Галерия Как беше разгромен "Фокус" на Радой Ралин
Радой се опита да спаси социализма чрез сатира Tази история започва в края на декември 1963 г. Тогава по българските киноекрани е показан първият кратък сатиричен филм от рубриката “Фокус”
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин