Успехът идва първо в Румъния

48 години. Точно толкова дълъг сценичен път извървява Лили Иванова от първата си поява на голяма сцена до препълнената 13-хилядна зала, скандираща името й бис след бис.

В далечната 1964 година Лили все още е далеч от самостоятелен концерт. Момичето, дошло от град Кубрат в столицата, със зъби и нокти се бори да пробие на музикалната сцена.

По ирония на съдбата първоначалният успех идва не в родината й, а в съседна Румъния. Докато у нас никой не я забелязва, тя издава дългосвиреща плоча в северната ни съседка с 8 песни. Това е моментът, в който естрадната легенда

изпитва първото си колебание

- ще успее ли някога да се наложи и на нашата музикална сцена? До момента тя няма нито една по-сериозна изява. В Концертна дирекция изобщо не се трогват от успеха й зад граница и я разпределят в състава, подгряващ рокгрупа "Северните тигри".

Така това се превръща в нейната първа изява на голяма сцена, която певицата никога няма да забрави.

"Случи се през 1964 година в зала "Универсиада" - спомня си по-късно тя. - Аз трябваше да пея в комбинация с Джеймс Сверт и оркестър "Северните тигри", които имаха невероятен успех в България. И наистина залата беше препълнена и всички бяха дошли за Джеймс Сверт и за "тигрите". Дори когато аз излизах да пея, някой ми подхвърли: "Малката, по-бързо свършвай, защото сме дошли за "тигрите". Но след това нещата се обърнаха в моя полза. Стана така, че когато публиката си излизаше, говореше за мен, а не за шведката". Успехът й идва след втория опит. Концертите са в две поредни вечери, но Лили почти няма време за подготовка с групата и първата вечер обърква текстовете. Тя напуска сцената разстроена.

Изживява кошмарна нощ

в самообвинения,

че е провалила единствения си шанс. И както понякога се случва не само по филмите, но и в реалния живот - Иванова получава възможност за поправителен.

На втората вечер изпълнява песента "Когато луната изгрява" на Йосиф Цанков от репертоара на Мими Николова и една бърза румънска песен. Публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката.

На следващия ден я викат в Концертна дирекция. В първия момент Лили си казва, че ще получи укори заради представянето си първата вечер. Но след това сякаш сама планира съдбата си. Влиза в чиновническата стая, убедена в успеха си.

Така и става. Там й съобщават, че публиката е била във възторг от нейното изпълнение и обещават да я включат в концерти из цялата страна. Оттогава публиката, сцената и всяка следваща среща с тях се превръщат в най-големия й стимул и вдъхновение.