Стефан Вълдобрев: Харесвам героя си в “Алфа”, защото има слабости
- Сърцето ми е актьорско, чувствам се силен в комуникацията с камерата
- Имах легендарни учители! И когато си минал през школа с такива майстори, неусетно се превръщаш от чирак в калфа
- Често чувам: "Вие сте голяма част от саундтрака на живота ми". Не просто хубаво, но и отговорно
Стефан Вълдобрев неуморно е във вихъра на разнообразни творчески ангажименти и интуитивно винаги върви по точния път. В най-правилния момент го намира и главната роля в новия криминален сериал "Алфа" на bTV.
- С какво ви предизвика ролята на следователя Максим Ръсин?
- С това, че е реален човек със слабости. Обикновено хората, когато чуят "криминален трилър", си представят някакъв екшън герой, който ще разреши всички проблеми. А в случая това е човек, който не може да се справи със собствените си лични и житейски проблеми, докато трябва да разрешава заплетени случаи и да нарежда пъзели в професионалния си живот. И в такова противоречие аз виждам голямото актьорско предизвикателство. Това е по-многопластова роля. На каквито съм свикнал. Последните 10-15 години имам шанса да избирам и в театъра, и в киното какво да играя, и ако не е такъв тип роля, просто не съм аз човекът. Тъй като, щом се захвана с нещо, се отдавам много и за мен то трябва да има смисъл.
- У зрителите извиква асоциации с персонажа на Хорейшио Кейн от хитовия сериал "От местопрестъплението"?
- Хубавото е, че не съм гледал сериали. Знам кой е Хорейшио, но не мога да разбера връзката, защото не съм следил историята. Знам, че е готин сериал. Поради естеството на професията ми всяка вечер съм някъде на път и не мога да гледам сериали, нямам и търпение. Мисля, че е добре в този случай, защото бях свободен от ограниченията на някакви рамки. Влязох в нашия сценарий, който е много добре написан. И просто бях вътре.
- Как точно ви изкуши тази продукция?
- Това беше моята необходимост в момента. Въобще - цялото начинание, когато се появи, усетих че трябва да се впусна в него. Не мога да го обясня, но имам някакви сензори кога би било възможно да се получи нещо. Първо, режисьорите ме спечелиха. С Димитър Коцев-Шошо сме учили заедно. Имаме еднакви вкусове за кино и театър. Да се работи с него е повече от удоволствие. А Петър Крумов е млад режисьор, когото аз следя от много време и който има страхотно киномислене. Когато разбрах, че те ще работят по сериала, си казах: ето това ще е истинско кино.
Бях обезоръжен и нямах никакви претенции и изисквания. Направих проби за текста, после снимахме пилотен епизод, а след като bTV го одобри, се явих на основния снимачен процес в най-свирепите февруарски студове със скъсан и още незараснал мускул на прасеца. Наскоро бяхме снимали видеоклип на една наша песен - "Играчът на мача", ритахме срещу женския футболен отбор на НСА, аз исках да ги впечатля с отдавнашни умения, но вместо това хем ни скъсаха от бой, хем скъсах мускул. Лежах вкъщи с патериците, гледах световното в Катар и си учех текста за сериала.
- Винаги ли интуицията ви се обажда за вашите роли?
- Хем е случайност, хем е предначертана среща между ролята и актьора. Когато той вече е готов за нея, тя се появява. Четейки, си казах: ето, героят е такъв и такъв, но поантата е, че събира екип от млади хора, ще ги учи. В този момент бях в етап от живота си, в който много работех с млади хора, търсеха подкрепата ми, а и аз имах потребност да им давам от себе си.
- Актьорите от групата на студентите, готови на всичко да впечатлят вашия герой, търсеха ли вашето менторство - бяха ли готови да впечатлят и вас самия?
- Не пряко. Те са безкрайно интелигентни, интуитивни и прекрасни. Усещах в погледа им кога трябва нещо да подам, без да се намесвам грубо, да нарушавам лични пространства и т.н. По-скоро през иронията, не дори с директен съвет. С хумор и никога назидателно, защото това ми е много далечно. Не обичам такива постулати. Много деликатно и леко. И някак си паснахме като ръка с ръкавица точно в този момент.
- Такъв ли е бил някога и подходът на вашите студентски учители проф. Крикор Азарян и Тодор Колев?
- Точно такъв беше. Легендарни учители! Аз бях отишъл на първата лекция с един голям тефтер и си бях купил най-хубавите химикалки. Понеже бях много разсеян и за да не забравя нещо. Винаги седях на последния чин. Още от първи клас и после във ВИТИЗ също.
Даже после често се засичахме в махалата с една забележителна преподавателка по История на българския театър, светла ѝ памет, проф. Надя Тихова. Тя много ме обичаше и ми казваше: "Вълдобрев, вие седяхте винаги на последния чин. Много добре имитирахте, че внимавате в материала." Тефтерът остана празен до края на семестъра. И слава Богу, защото това е занаят, практическа работа. Гледаш как се прави. Научил съм много от срещите си с големи актьори в театъра и в киното.
- Разкажете повече...
- Имам прекрасен миг след дипломния си спектакъл "Черна дупка" от Горан Стефановски. Премиерата мина и бяхме долу на партито, когато видях да слиза по стълбите Наум Шопов, който ме фиксира от другия край на пространството и тръгна към мен. Нищо не каза, само ме хвана в прегръдките си и ме държа така, а аз вече летях.
С Тодор Колев сме имали незабравими моменти, бяхме много близки и професионално, и семейно. Ставало е помежду ни без никакви съвети. Наблюдаваш и попиваш. С Васил Михайлов в театъра. В първия ми филм "Изпепеляване" в няколко сцени с Йосиф Сърчаджиев. С Велко Кънев в "Миграцията на паламуда". С Руси Чанев имах един епизод само в "Подгряване на вчерашния обед", но като учебник. Следях внимателно и Мики Манойлович по време на снимките на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".
И когато си минал през школа с такива майстори, неусетно се превръщаш от чирак в калфа. И мечтаеш един ден, ако работиш всеотдайно, да достигнеш тяхното съвършенство. Понеже моята философия винаги е била такава. Без много говорене, свърши си работата както трябва, а после резултатът говори много повече.
- Смятате ли, че криминалният жанр е най-благодатен, като дава поле за развихряне и шанс за доказване?
- От това, което видях в първите епизоди, макар че не обичам да се гледам, мога само да се гордея, че участвам. Има класа. Адски професионално направено и изпипано. Като зрител го оценявам сега. Представям си какви ще са реакциите от 4-и-5-и епизод натам, защото стават големи обрати. Със страшен кеф следя дебати в интернет на тема кой е убиецът. Някой излага много дълги доводи защо е този, друг казва - не, другият е.
Много е хубаво, че хората се интересуват по този начин. Значи наистина този жанр работи. Харесва ми, също така, че в сериала не се набляга на прекалената визуализация на престъпленията, а е по-стилизирано. Замисълът е оригинален.
И мои приятели, и познати, и непознати ме срещат на улицата и питат защо и как. Даже това ме връща назад във времето, когато някога излезе култовият сериал "Туин Пийкс" и ние като студенти питахме колегите, които го озвучават на български, кой е убил Лора Палмър. Това беше големият въпрос. Но те не казваха. И заради техния пример сега си казвам: "Щом те издържаха тогава, и аз ще издържа и няма нищо да кажа."
- Снимачната площадка или театърът ви дават най-много усещане за дом?
- Всичко е като едно цяло. Ако трябва съвсем честно да отговоря, киното е една идея по-голяма тръпка за мен от театъра. Като първа любов. Киното ми беше голямата мечта, заради него станах актьор. Чувствам се силен в комуникацията с камерата. Но пък театърът е съвсем друга бира. Носи удоволствието, че всичко държиш в ръцете си, моментът е у теб, контролът е твой.
В киното си изиграваш нещата, но винаги си в ръцете на някой друг. Именно заради това се обадих и на двамата режисьори на "Алфа" след първата и втората серия и им казах, че се чувствам в сигурни ръце с тях и съм благодарен. Виждам, че са мислили за притесненията и вълненията на всеки актьор.
- Не се ли изкушавате да се месите в работата на режисьорите?
- Ето това е една от слабостите, върху които работя. Не мога да се контролирам понякога и давам спонтанно мнение, но винаги го правя от добро, съпричастен съм към процеса. И те знаят. Все пак идва момент, в който си казвам: "Това не е твоя работа. Ти тук си изпълнител". Просто съм свикнал в музиката да решавам всичко. Затова, когато съм поканен като актьор в театъра и в киното, ми трябва един период, в който да си наложа самодисциплина, защото така е редно. Аз съм отборен играч, но вътрешно имам залитания. Овладявам ги. Работя върху това.
- По-музикантско или по-актьорско е вашето сърце?
- Актьорско е. Това е моят център. Моят занаят.
- Как върви работата по новия албум на "Обичайните заподозрени"? Кога ще зарадвате почитателите?
- Обявих, че на 5 декември ще е готов. И добре че го направих, за да има вече изработени песни. Тогава за концерта в НДК имаше 9 песни - записани. Но не успяхме да ги смесим. Затова казах, че до края на годината. Естествено, нямаше как, защото всяка вечер имаме концерти. След Нова година си казах, че е редно да дам някаква почивка на тялото и ума си, защото не е окей човек да се подлага на нечовешки напрежения. И всъщност сега с Митко Ганчев продължаваме със смесването на първите песни.
Много детайлно го правим. Повече от друг път. Но не търся причина и не си обяснявам защо е различно. Виждам, че нещо се случва по определен начин, и го оставям да върви така. Значи това е пътят за този албум. Значи точно него е трябвало да мина. Нищо не се програмира и нищо не е на всяка цена.
Предстои да запишем може би още 1-2 песни, заснехме и един клип на първата песен "Заедно сами", другата седмица ще снимаме друг сингъл - "Въпроси" . Ще обявим и турнето, за което вече имаме дати. Става интересен албум, изпипан.
- Каква е вашата тайна да създавате музика, сякаш неподвластна на времето?
- Няма тайна, няма рецепта. Слушаш вътрешния си глас и го следваш. Гледаш да не правиш компромиси, да не се влияеш, което не значи да не следиш тенденциите. Това, което пристига у мен, го оформям и записвам.
- А текстовете ви са поезия...
- От всички изкуства, в които се изявявам, поезията беше първото, което бе оценено. Аз пиша още от тийнейджърските си години. Изведнъж започнаха да публикуват мои стихове в доста сериозни издания и това ми даде много увереност. Така поезията ми спечели първите оценки към моето творчество.
- Какво е лепилото за успешната машина, наречена "Обичайните заподозрени"?
- Чувството за хумор.
- Можете ли да се скарате за нещо?
- Да. Миналата седмица имахме лют спор, не точно каране. Писмен. Пускам заглавия за име на албума в чата ни. Не просто пускам, а бълвам заглавия. Много, прекалено много. И очаквам фийдбек. За някои от заглавията имаше остри забележки - рязко отрязване, на секундата, в прав текст, с остри думи. А аз тия заглавия съм ги мислил, премислял, сънувал. В първия момент леко се цупя, но после започвам да се смея, защото е смешно как се държим като деца. Обикновено накрая аз стигам до някакво решение, но преди това винаги се съветвам, дискутираме и няма някакъв авторитарен контрол.
- Как оценявате актуалните артисти на музикалната ни сцена?
- Това, което ме впечатлява у всички, е, че обръщат много внимание на текстовете си. Има много смисъл в тях, а не само хвърлени в пространството думи. Нови са изразните средства, не е старият тип поезия, но виждам неслучайни думи и поетическо мислене. Адски ми допада това.
- Откъде черпите енергия, като се има предвид заетостта ви? Кога я карате по-полека?
- Когато човек е в някакъв мисловен процес, където и да отиде, не може да избяга. Обичам да пътувам много. Качвам се на колата, отивам някъде и се зареждам. Обаче ако съм в процес на мислене, това няма как да стане, не можеш да избягаш. Когато вече съм си свършил добре работата и тръгвам да я представям по турнета, това вече е много приятно. Виждаш реакциите на хората, тяхната оценка и се зареждаш.
- Какъв е най-големият комплимент, който сте получавали за работата си?
- Напоследък чувам често след концерти една много готина фраза, с която дори и на улицата са ме спирали - "Вие сте голяма част от саундтрака на живота ми".
Не просто хубаво, а много поетично, мило и отговорно. Разбираш, че имаш връзка с този човек, без да си знаел и си казваш, че трябва да полагаш големи усилия и занапред, защото го дължиш на хората.
Най-четени
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Галерия Как беше разгромен "Фокус" на Радой Ралин
Радой се опита да спаси социализма чрез сатира Tази история започва в края на декември 1963 г. Тогава по българските киноекрани е показан първият кратък сатиричен филм от рубриката “Фокус”
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин