Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Председателят на работодателските организации Цветан Симеонов разговаря с вицепремиера Лазар Симеонов преди тристранка
Председателят на работодателските организации Цветан Симеонов разговаря с вицепремиера Лазар Симеонов преди тристранка

Разходите за пенсионерите ще стигат 19 млрд., двойно по-малко ще са бедните

Пенсиите да не се увеличават с 12% по швейцарското правило, за да не стигне дефицитът до 60% през следващата година. Това изненадващо предложение направиха от Българската стопанска камара, докато тристранката обсъждаше проектите на бюджетите на държавата.

Те имат и втори вариант - от 1 октомври да има увеличение от 6%, но само за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, които са до размера на средна пенсия - 788,20 лв.

1,147 млрд. лв. ще отидат само за увеличението по швейцарското правило до края на годината. А разходите за пенсиите ще стигнат 19 млрд. лв., което е с над 3,6 млрд. лв. повече от миналата година.

По никакъв начин не бихме подкрепили такива мерки, такива твърдения. Чух един анализатор, че даде предложение да облекчим държавния бюджет, като намалим пенсиите.

Този искам да го срещне някоя група пенсионери

в някоя градинка... при всичките грешки, които са допуснати с направените увеличения, отвърна му Ася Гонева от КНСБ.

Трите закона гарантират социалноосигурителните права на хората. Те са на база действащото законодателство, без нови политики и са моментна снимка на финансовото състояние на държавата. От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 г., ще се повишат с 12%, обясни вицепремиерът Лазар Лазаров. Двойно по-малко пенсионери ще получават доходи под линията на бедност от 504 лв. Сега това да 658 520 души, а от 1 юли ще са 326 423.

Критики имаше и към бюджета на касата. Работодателите искат нови политики, засилен контрол, повече пари за профилактика, а не за скъпоструващо лечение. В България публичните разходи за здраве са 4,6% от БВП, а в Европа средно са 7-11%. Разходите за лекарства през миналата година пък стигнали 3 млрд. лв. Сега българите доплащат за здраве около 49%, докато в ЕС са 20%. Продължава и диспропорцията в плащането на здравни вноски. Средно бизнесът плаща за здравни осигуровки по 120 лв., а държавата - 60 лв., обясни Станислав Попдончев от БСК.

Работодателите са против всякакво повишение на данъци и настояват за запазване на данъчния модел до членството ни в еврозоната. И са категорични, че бюджетът трябва да се вмести в 3% дефицит. Една от резервите е

орязване на разходите за администрацията Крайно време е тя да се свие на фона на развиването на е-услуги и намаляването на населението, да се редуцират структури с препокриващи се или сходни функции. Това ще свободи ресурс за увеличаване на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани, смятат от БСК. Бизнесът настоява държавните дружества да разпределят 100% дивидент за бюджета, както и да се прицезират капиталовите разходи, като се забрани средствата по тях да се прехвърлят в други бюджетни пера.

Според синдикатите пък приходите в хазната са доста подценени. Сред предложенията им е да се завиши сегашният размер на данък печалба от 10 на 15%, каквато директива за уеднаквяване на този налог готви ЕК. Това ще донесе 2,5 млрд. лв. допълнителни приходи. Те са категорични, че трябва да има ръст на доходите, а минималната заплата още от 1 юли да стане 850 лв.