Владимир Вазов стихийно изгражда нови улици, над 100 км водопровод от Рила, проектира трамвайни линии и мотриси, настоява да се въведат революционните тролеи

Още тогава градоначалникът настоява столицата да е зелена и хората да дишат чист въздух, избрани са терените за Северния, Южния и Западния парк

За най-успешния кмет в историята на София инж. Иван Иванов е писано много, но малцина знаят, че предпоставките за блестящото му управление са заложени от героя от Дойранската епопея и брат на Иван Вазов - ген. Владимир Вазов. Харизматичен военачалник, обичан от армията, той се оказва истински визионер в столицата, стартирайки проектите за нов водопровод от Рила,

нови улици и булеварди,

нови трамвайни линии и мотриси, планира въвеждането на тролейбуси, които били новост дори за най-напредналите европейски градове през 20-те години на миналия век. Но най-интересното е, че именно по негово настояване екипът му планирал зоните за Южния, Западния и Северния парк - искал столицата да е зелена, за да има чист въздух и по-леко да дишат страдащите от масовата тогава туберкулоза. Повечето от тези мащабни проекти са започнати в неговия мандат, но са финализирани при управлението на наследника му инж. Иван Иванов и благодарение на това вторият ще остане в историята като най-успешния столичен кмет.

Именно затова сега - след оспорваната предизборна битка и дни преди балотажа в София - е толкова интересно да надникнем в миналото, когато

митичният

победител при Дойран

ген. Вазов трасира безпрецедентните мандати на Иван Иванов, след което скромно се оттегля да пише мемоарите си.

Със сигурност сред най-интересните въпроси в случая е кои черти на обичания генерал са били водещи, за да стане и добър кмет на София. С този въпрос се обръщаме към един от изследователите на живота му, историка д-р Александър Въчков.

“Владимир Вазов отраства в типично българско семейство - майка му Съба и баща му Минчо имат 9 деца и всички те са достатъчно добре реализирани в живота - обясни пред “24 часа-168 истории” Въчков. - Владимир е предпоследното дете. Когато е 9-годишен, баща му е посечен от турците при повторното завладяване на града. Със сигурност за малкия Владимир това е

сериозен житейски удар

и стрес, който впоследствие се отразява на характера му. Много е вероятно изборът на военната професия да е повлиян от по-големите му братя Георги и Михаил, които също са офицери.”

“На 27 май 1887 г. Владимир Вазов завършва с осми випуск военното училище и е произведен в чин подпоручик от артилерията - разказва Въчков. - По брой на достигналите генералско звание този випуск се нарежда веднага след първия. По време на Първата световна война основните командващи генерали са именно от него.”

В това отношение Вазов е бил късметлия - учил е заедно с бъдещия елит на армията. Самият той сякаш е бил роден за военната служба и едва 17-годишен се записва доброволец в Сръбско-българската война. След края й постъпва във Военното училище, върви уверено по кариерната стълбица, трупа боен опит в три войни, командвайки пехотна дивизия от 34 хил. души.

Макар Вазов да не е царедворец, той неминуемо се е ползвал със симпатиите на цар Фердинанд, смята Въчков, защото за разлика от мнозина други кариерата му се развива стремглаво без драматични обрати и застои.

“В продължение на 31 години той е успешен военен, със сериозен стаж зад гърба си, макар че приносът му като началник на пехотна дивизия е донякъде преекспониран - смята Въчков. - Боевете край Дойран напоследък са силно легендаризирани от любители историци.”

Битките край езерото, което днес е между днешна Северна Македония и Гърция, са три, но най-известна е тази, която се провежда през септември 1918 г. Именно в нея

изпъква пълководческата

дарба на Владимир Вазов

Замисълът на съюзниците е със силата на пет английски дивизии да пробият отбранителните линии на 9-а Плевенска дивизия и да обкръжат българската армия. “Със своите действия ген. Вазов осуетява този замисъл и благодарение на това две трети от армията успява да се изтегли в пълен ред и не попада в плен - подчертава доктор Въчков. - Нещо, което не се случва с войските ни на запад от т.нар. "Скопски меридиан", където 89 хил. души стават заложници и са оставени на милостта на победителите.”Самата битка отдавна е митологизирана, особено по отношение на броя на избитите англичани. Според Въчков

цифрите са преувеличени,

защото тогава никой не е имал време да ги брои. Истината е, че плевенчани едва са успели да погребат своите загинали другари, преди дивизията да се отправи към вътрешността на страната. Причината е, че е трябвало много бързо да се изтеглят, казва Въчков, който лично е изследвал във Военноисторическия архив документите, свързани с 9-а пехотна дивизия.

Така, покрит със слава, в края на кариерата си през 20-те години на XX век генералът е избран за председател на влиятелния Съюз на запасните офицери. Постът е повече от престижен, като се има предвид, че през Първата световна война армията наброява над 900 хил. души, а офицерите са около 17 хиляди. Голяма част от тях членуват в Съюза на запасното войнство. Енергичният запасен генерал, разбира се, не стои настрана от обществените катаклизми, а организира бившите военни да се противопоставят на заплахата от разрушаване на установения обществен строй.

Въоръжените сблъсъци

в София стават ежедневие,

особено след атентата в “Света Неделя” през 1925 г. По онова време да се живее в столицата, не е било лесно, тъй като тя е била един крайно несигурен град.

“В онези години по улиците редовно се е стреляло, имало е много атентати, политически убийства - дело на различни фракции на ВМРО, на земеделци, комунисти и анархисти - казва историкът. - Официалната власт отговаря с крути мерки и Вазов, като председател на Съюза на запасните офицери, играе важна роля в тези събития.”

Вероятно именно затова обичаният генерал е назначен за кмет на столицата през 1926 г., а година по-късно столичани го избират за пълен 5-годишен мандат.

“Подготовката и управленският му опит в армията много му помагат да постави основите на едно успешно кметуване - смята Въчков. - Самият той се отличава със силен характер, съчетан с топлота към близките си, подчинените и войниците. Това е

качество, което военните

наистина много ценят

Неслучайно той и подполковник Борис Дрангов са били много обичани, защото са открили как, отнасяйки се бащински с подчинените си, да изискват от тях съвестно да изпълняват задълженията си. Допускам, че именно този талант на ген. Вазов му помага да се справи успешно и като кмет в един много труден период.”

“След края на Първата световна война столицата е като един “малък Вавилон”, отбелязва още Въчков.

“Населението на София след войната нараства с близо една трета заради бежанците от Македония - разказва историкът. - Заедно с това е в ход и неконтролируемо преселване на хора, търсещи препитание в големия град, обстановката е трудна за овладяване и може би в това е късметът на София, когато начело застава ген. Вазов със своя сериозен опит и вероятно само той е можел да се справи с подобно предизвикателство.” С разрастването на населението къщите в крайните квартали никнат като гъби.

“Строят се къщи за по една нощ - разказва Въчков. - Причината е закон, с който, ако на сутринта постройката има покрив, семейството, което ще живее там, получава право да ползва общинската земя, като й плаща единствено данъците.”

В този период райони като “Коньовица” и “Ючбунар” стихийно се заселват с бежанци от Македония, но

за тях никой не е планирал

адекватна улична мрежа,

да не говорим за водопроводи и канализация.

“Вазов започва да урбанизира тези райони от нулата - казва историкът. - Някои дворове са с по 5-6 къщи, където живеят братовчеди, братя, сестри при много лоши битови условия.” Въпреки това всички приемали като мисия изграждането на църква в квартала. Тя била средището на всеки жилищен район.

“Вазов инициира изграждането на общински бани във всеки столичен квартал, с което се подобрява хигиената на населението”, коментира Въчков.

Но за целта били необходими водопроводна и канализационна мрежа. Очевидно е, че

генералът се е нуждаел

от огромни средства,

а такива не е имало

“Двадесетте години са труден период, защото се изплащат огромни репарации, а победителите стриктно са изисквали да се спазват предвидените в мирните договори срокове - казва Въчков. - Изключение е направено само след 1928 г. заради катастрофалното чирпанско земетресение. Така или иначе, бюджетът на столицата не е бил достатъчен за реализиране на планираните от Вазов промени в града. Въпреки това той решава да започне изграждането на Рилския водопровод, тъй като водата от Витоша не стига за разрастващото се население. Най-близкият възможен водоизточник е Рила и така е даден ход на този сложен над 100-километров инфраструктурен проект. По трасето са изградени няколко язовира, водни електроцентрали, шлюзове и хранилища.” 

Но заедно с това расте необходимостта и от транспорт.

“Изградената до момента трамвайна мрежа вече не задоволява нуждите от транспортна връзка на нарасналото население на столицата - казва историкът. - Затова екипът на Вазов започва планирането на нови линии. Заедно с това той започва въвеждането на автобусен превоз, като първите маршрути са открити 2 години след мандата на Вазов. Нещо повече, той е бил такъв визионер, че през мандата му се обсъжда и изграждането на тролейбусни линии, правят се проучванията и проектирането на трасетата. Първата тролейбусна линия от “Бъкстон” до “Горна баня” е открита през 1941 г. при инж. Иван Иванов. Интересното е, че тролеите са били новост дори в най-напредналите страни, и трябва да отдадем заслуженото за този поглед в бъдещето на ген. Вазов.” Но най-интересното е, че той още тогава настоявал София да бъде зелена столица.

“Отделял голямо внимание на разрастването на площите на градските паркове - разказва Въчков. - С увеличаването на населението, което се отоплявало предимно на твърдо гориво,

въздухът ставал

все по-мръсен

Нараствал и автомобилният парк в столицата. От друга страна, недохранването било причина за масовото боледуване от туберкулоза и страдащите от нея все по-трудно дишали. Затова Вазов заложил на развитието на обширни паркови зони. Всички проучвания къде да бъдат Северният, Западният и Южния парк са направени при Вазов.”

Те са част от Общия градоустройствен план на столицата, който е възложен на немския архитект-урбанист проф. Адолф Мусман и е приет окончателно от Столичната община през 1937 г. - година след края на мандата на Вазов, но някои заложени в него планове са в сила до 1980 година.

Благодарение на това при управлението на Вазов около

кварталните градинки

се обособяват много зелени площи, т.н. “бахчи”, наследени от заможни турци и български чорбаджии.

“Заслугите на Вазов за София са много, но те остават в сянката на следващия кмет, защото една част от планираните или започнатите проекти при генерала се осъществяват или завършват по време на мандата на инж. Иван Иванов - отбелязва Въчков. - В същото време двамата са чудесен пример за своите наследници. Пример как може да се постигне добра приемственост - единият е заложил добри идеи и практики, а другият ги е приел и доразвил. При това Вазов след пълния си мандат не се явява на избори, оттегля се, защото смята че е изпълнил мисията си. Вглеждайки се в миналото, днешните кметове могат да открият много добри поуки.”