Изпращаме примадоната в сряда

от 10 ч в Софийската опера

До последния си дъх оперната прима Христина Ангелакова е обсъждала със сътрудниците си програмата на поредния Моцартов фестивал в Правец. Тя беше негов артистичен директор от 7 години.

Отиде си на 73 години. “Бог да прости Христина Ангелакова! Лек да е пътят ѝ във вечността!", се казва в траурното съобщение от Софийската опера и балет.

В последните 40-ина дни звучала възторжена, вдъхновена, уверявала всички, че е добре след операция на коляното. “Предстои рехабилитация. Ще съм като нова, направо ще тичам по сцената”, твърдяла оптимистично и както винаги с чувство за хумор от клиниката певицата.

Уви, през март се появяват усложнения. Ангелакова вече е подменила двете си стави. Коленете не я държат. Изпитва ужасни болки, но с усмивка присъства на миналогодишния Моцартов фестивал. Убедена, че има мисия. Търпи. Тази година фестивалът от 12 до 15 юли ще е посветен на нея... Поне това ѝ дължим, казват хората, които са били до нея.

Ще се простим

с Христина

Ангелакова

на 23 май

от 10 до 12 ч

във фоайето на Софийската опера. Опелото е в 12,30 ч в черквата “Св. София”. Световната певица ще бъде положена в алеята на заслужилите творци на културата в Централните софийски гробища. Вчера, при връчването на големите награди за култура “Златен век”, министърът на културата Боил Банов призова за минута мълчание в нейна памет. Всички сведоха глави в Двореца. Прозвучавълшебният ѝ глас.

Христина Ангелакова пее на световни сцени.

Със

световни певци - Доминго, Павароти, Карерас. Следват бурни аплодисменти. Заслужава ги до последното цвете, което полита към нея.

Много се зарадва, когато я поканихме да участва в представянето на българската енциклопедия - дело на КК “Труд”. Ангелакова беше в първия том. “Ще купя няколко да има за внуците да знаят коя е баба им”, възкликна тя, когато видя снимката си в авторитетната енцикплопедия.

Беше щастлива. Вече имаше внуче. Мечтаеше за него, да е до него. Отиде си рано. Имаше мисия и приятели. Беше най-оптимистичният човек и страхотен приятел, казват хората, които са били до нея. Наричат я “юначка”! Защото никога не се е предавала. Но напоследък много я боли. Непоносимо. Затова се решава на последната операция. Не издържа на страданието. Кръвното хвърчи нагоре. Болката е все още там. Гадна, непоносима, не може да се изправи на крака. Сърцето ѝ я предава. Вероятно пред перспективата да остане неподвижна, на количка. Нямаше да го понесе и не го понесе, убедени са нейни близки.

Христина Ангелакова е световноизвестен мецосопран. Родена е в Исперих на 29 октомври 1944 година. Завършва средното си образование в Шумен, след което се премества в София и се записва в Българската държавна консерватория в класа на професор Сима Иванова.

Заминава за Италия, където записва специализация в академията “Санта Чечилия” в Рим. По-късно подписва тригодишен договор с операта La Scala, където са и първите ѝ публични изяви.

След редица награди в престижни световни конкурси, тя е поканена да се завърне в България и да пее Софийската народна опера. Завръща се у нас и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години, но паралелно не спира да гастролира по света.

В периода 2001-2004 година е директор на Софийската опера. От 1985 г. преподава оперно пеене в Националната музикална академия, а от 2000 г. е доцент. През 2015 г. тя бе наградена с орден “Св. Св. Кирил и Методий".

Христина Ангелакова е се запомни с блестящи художествени превъплъщения на роли от италианската, руската, френската и българската опера: Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела от “Италианката в Алжир” на Росини, Маделон от “Андре Шение”, Графинята и Полина от “Дама Пика”, Марфа от “Борис Годуно”", Ахросимова от “Война и мир”, Дуеня от едноименната опера на Прокофиев, Лукреция от “Поругаването на Лукреция” от Бритън и др. Певицата допринесе много и за популяризирането на български опери като “Хан Крум” от Александър Йосифов, “Хан Аспарух” от Ал. Райчев, “Саламбо” на Веселин Стоянов.

Ангелакова

има авторитетна

международна

кариера,

отвела я до сцените на миланската Ла Скала, Римската опера, Дойчеопер - Берлин, Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Болоня, Палермо, Равена, Болшой театър – Москва, Руан, Атина...

Гордееше се с почетното звание “Комендаторе” на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия и българско отличие - орден “Св. св. Кирил и Методий”.

Прочутото мецосопрано, налагайки таланта си на най-престижните световни оперни театри, се омъжва късно и късно ражда. С бъдещия ѝ съпруг се запознават между две нейни идвания в България.

Щом спечелва конкурса за млади оперни певци през 1975 г., Людмила Живкова - председател на Комитета за култура - ѝ дава апартамент, за да не спи по хотели, като се връща в София. Над нея живее цигуларят Владко Титов. Майка му непрекъснато подбутва Христина да се омъжи -

тогава певицата

е над 30-годишна

Владо Титов чука на вратата ѝ, придружен от своя приятел Красимир Дачев. (Човекът, който по-късно прави много успешна кариера като бизнесмен и пожела да лети в Космоса - б.р.) “Краси беше разведен, но не аз го разведох”, подчертава оперната прима. Докато е в София, излизат няколко пъти. Но Христина заминава за Модена - там пее в операта “Весталката” от Спонтини и кани Красимир, за да посрещнат новата година. Двамата заживяват заедно.

Певицата отново е на път - заминава за Генуа да пее в “Хованщина”, и любимият ѝ я придружава. Там се женят - годината е 1980-а. Сватбата е на българския танкер “Огоста”, хвърлил котва в пристанището на Генуа. “Бяхме забавна двойка. Той е бивш републикански шампион по висок скок, танцуваше хубаво...”, разказва Христина. Бракът им просъществува 10 г. Тогава певицата преживява тежка катастрофа в Париж. Трагедията я изкарава от строя за известно време.

През май 1989 г. Ангелакова заминава по договор за Франция, където пее кантатата на Прокофиев “Александър Невски” с руски хор - в Париж и в 6 сателитни града. По пътя автобусът се обръща. “Загубих съзнание, а после се събудих с яка за обездвижване. Оказа се, че съм най-лошо съм пострадала - счупена глава и гръдна кост, три смазани прешлена.” Остава почти месец в болница в Париж. През това време мъжът ѝ е в България. Когато се развеждат, Христина е на 44 години.

“Беше трудно да възстановя позициите си. Дъщеря ми беше на 9 години, майка ми идваше да помага. После всичко постепенно се оправи, но така и не създадох друго семейство.”

Утре ще се простим с Христина Ангелакова, нека си припомним нещо, която което тя обичаше - да готви. И го направи преди време специално за читателите на “24 часа”, защото обичаше живота!

Ангелакова ни посрещна с мързеливи сарми и яхния от шкембе, които изглеждат и ухаят невероятно апетитно. Мързеливите сарми стават любимо ястие на всеки, който ги опита. “А яхнията е специалитет, който съм пробвала за първи път в Генуа. Толкова много ми хареса, че се научих сама да го правя. Изобщо Италия възпита у мен отношение към кулинарията. Там трапезата е на особена почит. Основните теми за разговор са религията, операта, храната и модата. Понякога става дума и за политика и футбол.

Италианците, като седнат на масата, с удоволствие обсъждат всяко блюдо. Разговорът постепенно ги отпраща към спомени за друго меню и минали “вкусни” преживявания. В тази страна получих огромна порция възторг от храната”, разказваше тя.

“През всичките тези години ми се случиха страшно много неща. В един спектакъл с Монсе-рат Кабайе, Хосе Каре-рас, Феручо Фурлането не бях звездата, бях си просто Христина Ангелакова, която беше със сетива, отворени да може да се изравни или поне доближи до тях. Срещала съм се с повечето велики тенори като Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Корели, Карерас и много други. Това е един късмет, изтеглена шестица.”

Е, има и неща, които не съм успяла да свърша, има роли, които не съм успяла да изпея, срещи, които не съм успяла да направя”, разсъждаваше с усмивка и без сянка на тъга оперната прима.