Асоциацията на обвинителите за първи път остро предупреди политиците, че диктатурата на малцинството рефлектира върху достойнството и работата не само на висшите органи на съдебната власт, но и на всеки български магистрат

„Създават изцяло погрешен сатанизиран образ на прокурорите", „Когато без мисъл се изричат тежки думи като „организирана престъпна група", „мафия", „корумпирани", това срива авторитета на всички държавни институции", „Мафиотският кръг в прокуратурата отказва да бъде изслушан в парламента", „Тази прокурорка няма място тук (Народното събрание - бел.ред.), тя трябва да бъде арестувана".

Тези четири цитата – от декларация на Асоциацията на прокурорите в България, от писмо на градския прокурор на София Илияна Кирилова и от депутатите Бойко Рашков и Радостин Василев, полазват точката на кипене, до която натискът над правосъдната система е достигнал.

Факт е, че от 31 януари насам, когато в София бе убит сочения за лобист в съдебната система Мартин Божанов, с прякор „Нотариуса", общественият, а и политическият фокус отново се насочи към прокуратурата и съда.

Дали обаче убийството на един криминален герой е единствената причина за видимото напрежение? Определено не.

Годината на сглобката – 2023-та, приключи с приемането на поправките в Конституцията, които Христо Иванов се опитваше да прокара повече от десетилетие. Заради това и настоящата година започна напрегнато – от една страна заради предстоящата през март ротация, от друга, защото управляващата некоалиция трябва да си подели и регулаторите.

ПП-ДБ изиграха ГЕРБ-СДС като в последния момент подмениха кандидатурата си за конституционен съдия. Така, вместо съпредседателя на „Демократична България", Атанас Атанасов, в Конституционния съд отиде пенсионираният върховен магистрат Борислав Белазелков. „Контрата" остана за партията на Борисов, защото тя заложи на парламентарния си лидер – Десислава Атанасова.

А Христо Иванов оферира (не)партньорите с механизъм, по който да се прокарват бъдещите членове на регулаторите. Без изненада този механизъм облагодетелства „Продължаваме промяната" и „Демократична България", защото осигурява държавни постове за активисти от неправителствения сектор. По същество този механизъм отнема конституционно установения принцип, че парламентът излъчва своите представители в ключовите институции в държавата – Конституционен съд, ръководните органи на съдебната власт, антимонополната комисия и т.н., като това става с открита процедура, разписана в законовата уредба.

И по това време някъде дойде тежкото криминално престъпление и на сцената се появи „Нотариуса" – дребен на ръст имотен измамник, успял да си осигури добри контакти в закритото спецправосъдие и в най-голямата прокуратура в страната – Софийска районна.

Моментът се оказа ключов. Шанс, който в политиката идва само веднъж и би било стратегически пропуск да не го употребиш. Така убийството на Мартин Божанов послужи за началото на невиждана до момента кампания срещу прокуратурата. Различното днес е, че фокусът не е просто главният прокурор, както това се е случвало в годините назад, още от времето на Никола Филчев, особено при Сотир Цацаров и най-вече при Иван Гешев.

Днес „мишената" не е само и.ф. обвинител №1 Борислав Сарафов. Днес жертви на унищожаването на професионален имидж и личностен авторитет са прокурорски началници от високо, през средно ниво, та чак и до редови магистрати. Последното обаче е опасно. И тук от съсловната организация на прокурорите са прави, когато заявяват, че „своеобразното „риалити" рефлектира върху достойнството и работата не само на висшите органи на съдебната власт, но и на всеки български магистрат".

За дни върху името на един прокурор от Софийска градска прокуратура – Йордан Петров, се изля толкова много катран и открити заплахи, съдия Владислава Цариградска, която покойният Божанов е заплашвал, вероятно ще му се притече на помощ.

Каква е разликата между заплахите на групата на „Нотариуса" срещу Цариградска и сатанизирането на прокурор, приел, че следва да прекрати едно незаконно образувано дело от негови колеги от Софийска районна прокуратура, пък било то и срещу тогавашния заместник на главния прокурор и друг известен лобист в Темида – бившият следовател Петър Петров – Еврото.

Атакувана бе и Лада Паунова, заместник-председателят на Върховния касационен съд, защото върнала на прокуратурата веществени доказателства по въпросното, незаконно образувано дело в районната прокуратура. Макар това да е единствено възможният ход, който е имала Паунова, за да не наруши законите, тя е обект на нападки от „експерти" , които нямат опита на председателя на Наказателната колегия на Върховния съд.

А въпросните доказателства днес са при ad hoc прокурора, който има правомощието да разследва главния прокурор.

Разбра се, че Даниела Талева проверява Борислав Сарафов по твърденията за негови връзки с бившия му колега в следствието Петър Петров. Въпреки, че  механизмът за проверка стартира само преди година, в настоящата кампания не са малко политическите и лобистките гласове, които зоват обвинител №1 да се оттегли от поста си. Но това е само дребен детайл от натиска върху държавното обвинение. Защото се оказа, че самата Любена Павлова, бившата съпруга на Еврото сама се отрече от твърдението си за връзки на Сарафов, градската прокурорка на София Илияна Кирилова, а и предшественичката й Емилия Русинова с кръга "Осемте джуджета". Излиза, че те всъщност са били набедени за такава близост.

Покрай тези криминално-съдебни сюжети, на заден план остават политическите и лобистки схеми, по които прокуратурата е обект на опит за овладяване.

Редови обвинители вече споделят, че у българите директно се  насажда недоверие към институциите от активисти от неправителствения сектор, свързани с кръга „Капитал", от политика Христо Иванов и водещи адвокати като Даниела Доковска, Ина Лулчева, Георги Атанасов.

Защото с или без покушението срещу Мартин Божанов, политическият кръг около Христо Иванов още от края на 2023-та година се е готвил при настоящата вече ротация да изтъргува и държавното обвинение. И това депутати от ПП-ДБ не го крият.

В четвъртък градският прокурор на София Илияна Кирилова, която има опит на магистрат с повече от 30-години юридически стаж, бе подложена, макар и задочно, на недостойни нападки от бившия й началник – Бойко Рашков. По ирония на съдбата от времето, когато самият Рашков се опитваше да стане главен прокурор, но не успя, защото управлението на ОДС с премиер Иван Костов, смени Висшия съдебен съвет, за да избере друг обвинител №1 – Никола Филчев, днес ситуацията е сходна.

Христо Иванов, който когато беше граждански активист зовеше политиците да стоят далеч от съдебната власт, сега прави точно обратното, но вместо него говорят не правителствени активисти и съдии, индиректно свързани с ДБ.

Председателят на Съюза на съдиите Татяна Жилова в няколко интервюта нападна колегите от прокуратурата. Вероятно и защото синът й Калоян Жилов бе сред кандидатите за депутати от „Да, България". В парламента от същата политическа сила не успя да влезе адвокат Генади Дишев, чиято съпруга Атанаска Дишева от Висшия съдебен съвет също е особено активна по темата "прокуратура". Бившият председател на ВКС Лозан Панов, който докато все още бе съдия №1, директно се впусна като кандидат за президент от името на ПП-ДБ, също не пропуска да атакува прокурорите и зове за оставката на Борислав Сарафов. Привидно – това правят магистрати, но под видимо политическо влияние.

Като част от мащабния план за овладяване на прокуратурата трябва да се разглеждат и още две политически действия. Набързо изготвения проект за изцяло нов Закон за съдебната власт, в който ясно е формулирана целта съдът да се издигне над прокуратурата, макар и в ремонтираната Конституция равнопоставеността на двата органа да бе запазена. Обаче вносителят на закона - правосъдният министър, дописва това, което според прокурорите Съюзът на съдиите и определени адвокатски кантори целят – обезвластяване на главния прокурор и раздробяване на държавното обвинение. Въпреки всички рискове, което това крие за феодализирането на институцията.

"За всеки, който има аналитична мисъл, вече е ясно, че замаскирана като реформа, всъщност се провежда „приватизация" на Прокуратурата и целта е тя да не служи вече на държавата и българските граждани, а на силните на деня", написаха тази седмица от Прокурорската асоциация. Добре е тези техни думи да бъдат чути, особено от депутатите от ГЕРБ и ДПС, от които всъщност зависи дали законопроектът на министър Атанас Славов ще бъде приет в следващите месеци.

Идентична е ситуацията и с Комисията за противодействие на корупцията, която също трябва да се попълва от мнозинството в парламента.

Вече над две седмици това е институцията, която има правомощие да разследва корупцията „по високите етажи на властта", но не може да го направи, защото съставът й не е попълнен. По същество с промените в антикорупционното законодателство прокуратурата отново се оказа мишена. Замисълът за създаване на квазиобвинение през КПК едва ли ще сработи и е много вероятно след година-две да има поредни поправки и поредна реформа. Така поне показва историята, когато законотворството е подчинено на властовите амбиции, не на принципите на правовия ред.

Избухването на депутатите от „Продължаваме промяната" и на независимия (но с проблеми с правосъдието) парламентарист Радостин Василев в четвъртък, когато в парламентарната комисия „Нотариуса" градският прокурор не се яви, показа обаче, че и този пореден опит за дестабилизация на държавното обвинение и неговото последващо овладяване изглежда обречен на неуспех. Нападките срещу прокурор Кирилова не допринесоха за разкриване на зависимостите в съдебната власт.

Как искат парламентаристите да се явят пред тях съдии и прокурори, ако езикът им не е по-различен от този на улицата? Къде остава доверието на обществото в правосъдието и в парламентаризма? Това ли всъщност е бил замисълът на създаването на комисията „Божанов", поискано от „Антикорупционния фонд" след убийството на сочения за лобист в правосъдната система. Нервност прозира и в представителите на неправителствената организация, които сякаш много се надяват, че е дошъл техният „златен час" и започнаха да се изявяват като – от податели на сигнали и автори на разкрития до съдници и дори надзорници на куп институции, които очакват новите си състави.

Всичко това показва и колко пагубни биха били последиците, ако регулаторите, а оттам прокуратурата и съда, бъдат овладени от „граждански активисти" с политически, икономически и лобистки зависимости. Дали това няма да отвори пътя към саморазправата с опоненти. И още по-лошото – слаби и зависими институции е прекият път към налагането на диктатурата на малцинството.