Агенти на Русия изловени в София: Платени русофили издават тайните на българската отбранителна система
В края на септември 1915 г. в ръцете на софийската полиция случайно попада писмо със съмнително съдържание. То носи клеймо с дата 25 май същата година и е изпратено от Христо Силянов до Александър Сахаров във Варна.
В прав текст подателят нарежда:
“Драги Сахаров, щом получите настоящето, вземете няколкодневен отпуск и елате в
София, като донесете със себе си картата - “първообраза”, върху която нанесохте фортовете, батареите и минното заграждение. Същата карта
с помощта на Прудкин попълнете с онези фортове и батареи, които не успяхте да нанесете...”.
Писмото е предадено на военното контраразузнаване и започва разплитането
на законспирирана шпионска мрежа, изградена от руското посолство в бъл-
гарската столица.
След избухването на Първата световна война Османската империя се намесва на страната на Тройния съюз. Година по-късно Русия и България се оказват в
редовете на двата враждуващи лагера. При тази ситуация важно значение за
руските специални служби придобива разузнаването на района около Цариград и Проливите, както и цялото западно черноморско крайбрежие. Информацията за тази част на Балканите по линията на традиционните шпионски
канали изведнъж секва. Ето защо към руската дипломатическа мисия в София е открита допълнителната длъжност военноморско аташе. На 15.II.1915 г. на
този пост е назначен старши лейтенант Василий Яковлев.
След пристигането си в България той веднага разгръща активна конспи-
ративна дейност. За три месеца създава шпионски кръг, който е натоварен
с основната задача да събира сведения за фортификационните съоръжения по
бреговата линия и състоянието на отбранителните системи на Турция и България. “Мозъкът” на организацията е Недялко Зеленогоров. Води шифрованата
преписка, раздава парите, получава и предава топографски карти и приложе-
ни списъци към тях. Зеленогоров е довереното лице на Яковлев.
За негова дясна ръка е привлечен легендарният авантюрист Антон Прудкин,
признат морски специалист с анархистки убеждения и майстор на нестандартните действия. Вербован е още през 1902 г. и дълги години сътрудничи на руското разузнаване под псевдонимите “Озеров” и “Такварян”. Прудкин е капитан на
най-големия български параход “Борис”, добре запознат с навигацията в Черно море и с обстановката при Босфора и Дарданелите. Към него се присъединява
и помощник-капитанът на кораба Александър Сахаров. Скоро в играта влиза известният публицист и журналист Христо Силянов, роден в Цариград, участник в македонското националноосвободително движение. Привлечен е и д-р Коста Списаревски, юрист, депутат в ХV ОНС (1912-1913 г.), служител в министерството на търговията. Последен в схемата е включен Владимир Цветков, софийски търговец. Неговата роля е незначителна и той само епизодично препредава сведения. Всички членове на групата са убедени русофили, ала водещият им мотив за участие в шпионажа са отпуснатите
сериозни парични средства от руската легация.
През април 1915 г. Списаревски получава от Яковлев крупната сума от 3000 златни лева. Снабден с шифър, симпатично мастило и инструкции, той заминава за турската столица.
Там престоява 20 дни и през това време изпраща до Зеленогоров 10 шифровани телеграми и 4 писма с разузнавателни данни. Най-много място в тях отделя на движението на немските крайцери "Гьобен" и "Бреслау", които са ударната сила на османската бойна флота.
В края на септември 1915 г. в ръцете на софийската полиция случайно попада писмо със съмнително съдържание. То носи клеймо с дата 25 май същата година и е изпратено от Христо Силянов до Александър Сахаров във Варна. В прав текст подателят нарежда: "Драги Сахаров, щом получите настоящето, вземете няколкодневен отпуск и елате в София, като донесете със себе си картата - "първообраза", върху която нанесохте фортовете, батареите и минното заграждение. Същата карта с помощта на Прудкин попълнете с онези фортове и батареи, които не успяхте да нанесете.....". Писмото е предадено на военното контраразузнаване и започва разплитането на законспирирана шпионска мрежа, изградена от руското посолство в българската столица.
След избухването на Първата световна война Османската империя се намесва на страната на Тройния съюз. Година по-късно Русия и България се оказват в редовете на двата враждуващи лагера. При тази ситуация важно значение за руските специални служби придобива разузнаването на района около Цариград и Проливите, както и цялото западно черноморско крайбрежие. Информацията за тази част на Балканите по линията на традиционните
шпионски канали
изведнъж секва. Ето защо към руската дипломатическа мисия в София е открита допълнителната длъжност военноморско аташе. На 15.тт.1915 г. на този пост е назначен старши лейтенант Василий Яковлев.
След пристигането си в България той веднага разгръща активна конспиративна дейност. За три месеца създава шпионски кръг, който е натоварен с основната задача да събира сведения за фортификационните съоръжения по бреговата линия и състоянието на отбранителните системи на Турция и България. "Мозъкът" на организацията е Недялко Зеленогоров, 45 годишен запасен подполковник, бивш заместник-кмет на София и действащ адвокат. Той дърпа конците на цялата мрежа. Води шифрованата преписка, раздава парите, получава и предава топографски карти и приложени списъци към тях. Зеленогоров е довереното лице на Яковлев. За негова дясна ръка е привлечен легендарният авантюрист
Антон Прудкин
признат морски специалист с анархистки убеждения и майстор на нестандартните действия. Вербован е още през 1902 г. и дълги години сътрудничи на руското разузнаване под псевдонимите "Озеров" и "Такварян". Прудкин е капитан на най-големия български параход "Борис", добре запознат с навигацията в Черно море и с обстановката при Босфора и Дарданелите. Към него се присъединява и помощник-капитана на кораба Александър Сахаров. Скоро в играта влиза известният публицист и журналист Христо Силянов, роден в Цариград, участник в македонското националноосвободително движение. Привлечен е и д-р Коста Списаревски, юрист, депутат в ХV ОНС (1912-1913 г.), служител в министерството на търговията. Последен в схемата е включен Владимир Цветков, софийски търговец. Неговата роля е незначителна и той само епизодично препредава сведения. Всички членове на групата са убедени русофили, ала водещият им мотив за участие в шпионажа са отпуснатите
сериозни парични средства
от руската легация.
През април 1915 г. Списаревски получава от Яковлев крупната сума от 3000 златни лева. Снабден с шифър, симпатично мастило и инструкции, той заминава за турската столица. Там престоява 20 дни и през това време изпраща до Зеленогоров 10 шифровани телеграми и 4 писма с разузнавателни данни. Най-много място в тях отделя на движението на немските крайцери "Гьобен" и "Бреслау", които са ударната сила на османската бойна флота. Списаревски организира разузнавателно бюро с няколко платени сътрудници и се завръща в София.
Веднага след него в Цариград пристига Силянов, но носи в куфара си "само" 1000 златни лева, предадени му от Зеленогоров. По този повод по-късно се оплаква на Списаревски, че "руснакът Яковлев бил стипца и искал хората бадява да му работят". Силянов не развива никаква агентурна дейност и неговото посещение има друг приоритет. Той заварва в пристанището акостиралия кораб "Борис", който се кани да отплава за Бургас. Качва се на борда и предава на Прудкин и Сахаров
карта на черноморския бряг
По време на пътуването тримата нанасят върху нея всички забелязани обекти, свързани с артилерийската и инженерната защита на крайбрежието. От Бургас Силянов хваща влака за София и предава информацията на Зеленогоров.
Прудкин и Сахаров продължават своите разузнавателни акции и при следващите си плавания. По поръчка на Яковлев нееднократно шпионират изградената отбрана на варненския и бургаския залив. Правят подробно описание с начертани схеми на минните заграждения и свободния от мини фарватер, на замаскираните брегови и полеви оръдия. Наблюдават и изпращат данни за заминаващите търговски кораби, натоварени с бензин и керосин за Цариград. Прудкин заснема очертанията на босфорските укрепления със специален фотоапарат "Кодак", снабден с мощен обектив. Той не се задоволява само със "снасяне" на разузнавателна информация, но крои и мащабни терористични изяви. Предлага на своите покровители да взриви с динамит моста на Босфора при Галата. В същото време планира и диверсии срещу прославените крайцери "Гьобен" и "Бреслау". Те обаче така и не се осъществяват.
Шпионската дейност на групата
продължава около половин година. След откриването на споменатото писмо правозащитните органи предприемат спешни действия и в началото на октомври 1915 г. всички нейни членове са прибрани на топло. Прудкин и Сахаров са арестувани във Варна и под стража са изпратени в София. Силянов, Списаревски и Цветков са задържани по домовете им. Последен в ареста на Пети полицейски участък е докаран направо от фронта Зеленегоров, който дни преди това е мобилизиран. Яковлев е защитен от дипломатическия си имунитет, но е принуден да напусне България. Прехвърлен е в Букурещ, където продължава агентурната си работа.
Разследването продължава пет месеца. То е поверено на топследователя на царството Васил Митаков. В разпитите активно участва и военният прокурор поручик Милан Марков. Митаков приключва следствието в началото на декември, но не е напълно убеден в приписваните на обвиняемите прегрешения. Прокурорът на всяка цена иска да ги вкара зад решетките. В неговите действия мнозина съзират изпълнението на политическа поръчка, наложена му от управляващото германофилско правителство на д-р Васил Радославов. Обвинителният акт е връчен в средата на февруари 1916 г. От изложеното в него става ясно, че срещу арестуваните е повдигнато обвинение по чл. чл. 111,115 и 162 от Военнонаказателния закон за предателство срещу сигурността на държавата. Констатира се, че престъпленията се установяват от писмени и веществени доказателства, свидетелски показания, заключенията на вещи лица и признанията на обвиняемите. В бележника на Прудкин е намерен таен шифър, който му е предаден от Силянов. При обиска в апартамента на Зеленогоров са открити картографски снимки и чертежи, както и 10 000 лева налични пари. Произходът на картите е руски, а експертизата установява, че почеркът върху тях е на Прудкин.
Военният прокурор иска смъртно наказание
ВЪЗ основа на изложените деяния военният прокурор иска за всички смъртно наказание. Началото на "процеса срещу русофилите" е дадено на 3 март. Събитието предизвиква голям интерес. В залата на Софийския окръжен съд не са допуснати външни хора. Освен българските новинари присъстват и повече от 15 чуждестранни журналисти. Председател на военнополевия съд е майор Тодор Челбов, а членове поручиците Минчо Попов и Ангел Карагьозов. Защитници на подсъдимите са лидерите на русофилската опозиция д-р Стоян Данев, Александър Малинов, Александър Людсканов, проф. Владимир Моллов, д-р Ахмед Ходжов и др. Прочетен е обвинителния акт. Следва разпитът на обвиняемите. Те не се признават за виновни и обясняват своите постъпки като безкористна услуга на Яковлев, продиктувана от симпатии към Русия и чисто патриотични съображения. Разузнаването в Цариград и по Босфора е безспорно и те не го отричат. Към него отнасят цялата си шпионска дейност и това е основният довод на защитата. Адвокатите на Зеленогоров и компания са категорични, че шпионаж против отечеството няма, тъй като престъпленията са извършени преди сключването на съюзния договор между България и Турция и намесата на страната ни в Първата световна война. Оспорени са голяма част от доказателствата на следствието, констатирани са редица противоречия в пледоарията на главния обвинител.
Осъдени и оправдани
НА 17 март 1916 г. е произнесено съдебното решение. Сградата на съда е блокирана от тълпи любопитни софиянци. Войници и полиция с големи усилия разчистват улицата и тротоара. Зеленогоров, Прудкин, Силянов и Сахаров са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор и лишаване от граждански и политически права. Списаревски и Цветков са признати за невинни. Присъдата е обжалвана пред военния министър ген. Никола Жеков, но той отхвърля молбата им и седмица по-късно тя влиза в сила. Те са откарани в Централния затвор и едва след края на войната излизат на свобода. На 9 декември 1918 г. Върховният военен касационен съд в публично заседание разглежда жалбата на осъдените по делото за шпионаж и отменя окончателно тяхното наказание.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин