Георги Петров ангажира зала уж за винарска конференция, за да се учреди НДСВ

Поканите се раздавали на ръка. Въпреки това стотици напират да влязат. Охрана няма

Симеон се пази от ДС и провежда конфиденциалните си срещи в парка, за да не го подслушват

Животът на НДСВ започва под прикритие, за да завърши по трагичен начин. Подозирайки всички в конспирация срещу царя, тесният кръг около него решава да основе в пълна секретност партия, която да участва на парламентарните избори на 17 юни 2001 г. За целта е избран страничен човек - Георги Петров, бивш син депутат, а впоследствие шеф на Държавната комисия по хазарта при жълтото правителство.

Той ангажира залата в сградата на Научно-техническите съюзи на ул. "Раковски" 108 в София. Използва легендата, че иска да събере винопроизводители на конференция за качествата на българските спиртни напитки. В същото време на делегатите, които ще създадат царската партия и ще гласуват Симеон Сакскобургготски да бъде премиер, са

раздадени покани на ръка. Само лично, чрез познати.

В уречения ден стопаните от Научно-техническите съюзи, които очакват кашончета с красиви бутилки вино и почерпка, осъзнават, че там няма да се пълнят чаши за наздравици, а ще се проведе партийно събрание. В НТС не подозират, но в София мълвата се е разнесла. Въпреки опитите всичко да остане в тайна, информацията е плъзнала от човек на човек. Пред вратите напират стотици желаещи да влязат още от 10 сутринта.

Броят им е неколкократно повече от възможностите на залата да ги побере. Събранието е насрочено за 15 ч.

"Навъртаха се много хора.

Улицата беше запушена от народ, а охрана нямаше”,

разказа монархистът и бивш депутат от СДС Димитър Иванов. С телохранители разполага само Симеон, но те са пренебрежимо малко.

Накрая все пак учредителното събрание се провежда, но съдът отказва да регистрира устава на движението. „Така беше написан, че още на това заседание ми стана ясно, че ще ни спрат. Не беше издържан юридически, макар да беше писан от университетски преподаватели", коментира Борислав Цеков, бивш депутат от НДСВ.

Времето притиска Сакскобургготски. Тогава

Стоян Ганев вади от ръкава си резервния ход

- предлага Симеон да се опре на две малки формации. Афишира "Оборище" и Партията на българските жени като политически неутрални и неопетнени, а освен това амбицията на Сакскобургготски е да има повече представители на нежния пол в управлението. Така на сцената се появяват Тошо Пейков и Весела Драганова, които обичат да се наричат мандатоносители.

На тях ЦИК не може да откаже участие в изборите и по този начин пътят на монарха към властта е разчистен. Но подозренията, че някои политически и икономически кръгове се опитват да го спрат, остават. Всъщност

призракът на Държавна сигурност преследва царя през цялото време,

докато подготвя завръщането си в България и в активната политика през 2001 г.

За да не бъде подслушван от правителството на ОДС и бившите от ДС, избягва конфиденциалните разговори в затворени помещения и ги провежда в парка "Врана", разказаха няколко независими един от друг негови бивши министри и депутати.

Въпреки това много политици и наблюдатели твърдят, че зад триумфалния му успех стои дългата ръка на ДС, която години след 1989 г. контролира политическия живот. Подозират, че замисълът за управлението на Симеон Сакскобургготски е роден на адрес в София, а не в Мадрид. Както обикновено, в такива случаи

набеденият за кукловод

е ген. Любен Гоцев.

Покойният бивш министър на външните работи и зам.-шеф на Първо главно управление се среща с монарха в Испания през 1995 г. - година преди първото му посещение у нас след изгонването през 1946 г.

"Беше първа среща между един цар и един обикновен шпионин и комунист. Разговорът беше много човешки и в същото време хладен, от дистанция", разказва по-късно бившият министър на външните работи в интервю. Случайно или не, една година по-късно Симеон се връща триумфално в България, посрещнат от хиляди свои възторжени почитатели.

"Държавна сигурност беше разформирована още през 1990 г., но нейни представители доминираха в политическия, икономическия и финансовия живот. Влиянието им не е за подценяване, но подборът на кадрите в НДСВ не беше техен. Министрите и депутатите не бяха техни агенти. Спекулативно е да се говори, че бившата служба е организирала връщането на царя", коментира Димитър Иванов.

Най-близките избори, на които може да участва след радушното му посрещане в България през 1996 г., са президентските, но го спъва изискването в конституцията, че трябва да е живял последните 5 години в страната. Затова планът се отлага. През следващата драматична 1997 година мнозина го увещават да вземе страна в ожесточената битка между СДС и БСП, но царят отказва. Насочва погледа си към 2001 г.

И произнася прочутото си слово, че за 800 дни животът на българите може да се промени. Всички са категорични, че поставеният срок не се е озовал в речта на Симеон току-така. Първите предположения паднаха върху Стоян Ганев, но той упорито отричаше да е автор на концепцията за бързия просперитет.

В крайна сметка се разбра, че тя е взета от учебник по икономика за възстановяване на закъсали компании. "Имам го някъде в Мадрид", призна след години Сакскобургготски. Приложил е в политиката работеща в бизнеса схема. "800 дни са малко повече от 2 години и 2 месеца, когато един мандат е преполовен и вече се вижда дали ще бъде успешен", коментираха бивши депутати от НДСВ.

Но идеята, че след 800 дни управление на царя

ще потекат реки

от мед и масло,

се хареса на избирателите. НДСВ спечели изборите на ръба - взе 120 депутати и състави кабинет в коалиция с ДПС. В началото повечето от жълтите са политически неопитни, учат се в движение, пишат закони на коляно. Централа нямат, използват кабинета на Константин Пенчев, който тогава е редови депутат, но впоследствие се издига до шеф на Върховния административен съд.

А на избирането на Симеон II за министър-председател в Народното събрание в ложата на горния етаж наблюдатели съзират президента на "Мултигруп" Илия Павлов. И това повлича крак за подозренията, че управлението ще действа в полза на корпорацията, чийто втори човек е Димитър Иванов, бивш шеф на 6-и отдел на 6-о управление на ДС.

"Тук съм от уважение към институцията", казва лаконично Павлов и отказва да уточни по чия покана е влязъл в парламента. Стъпка, която не е предприемал за нито едно българско правителство.