От 43-та народни представители спасили българските евреи 40 са осъдени от Народния съд
След 9 септември 1944 г. от 43-та народни представители, подписали писмото на Димитър Пешев, 40 са осъдени от народния съд. Двадесет от тях получават смъртни присъди и 18 са убити; на доживотен строг тъмничен затвор са осъдени седем души; осем - на 15 години; четирима - на 5 години, Таско Стоилков - на една година, а Андрей Лулчев е осъден като починал. Обвиненията, с които са изправени пред съда гласят, че всеки от тях е „одобрил сключването на решения за обявяване и водене на война, поощрявал е убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания и гонения срещу евреите и е виновен за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи“.
Имуществото на всички осъдени е конфискувано, отнети са им правата по чл. 30 от Наказателния закон за определен срок или завинаги и им е наложена глоба - от 5 млн. лв. за осъдените на смърт, до 1 млн. лв. за осъдените на 5 г. затвор.
Един от напълно неоснователно осъдените на смърт е адвокатът Иван Петров (р. 1887 г., с. Видраре, Тетевенско) - една от ярките фигури в Народното събрание. Участва в три войни, попада и в плен. Има над 15-годишен стаж като парламентарист. Още в началото на работата на XXV ОНС заявява, че Богдан Филов няма да продължи политиката на мир и неутралитет на правителството на Георги Кьосеиванов и че това е против народната воля. По тази причина Богдан Филов му заявява, че Министерският съвет не го счита за член на правителственото мнозинство и е зачертан от състава му. Вестник „Утро“ с голямо заглавие съобщава новината за „ликвидирания депутат“. Когато на 2 март 1941 г. Богдан Филов докладва за присъединяването на България към Тристранния пакт, Иван Петров обвинява министър-председателя, че „третира народните представители като регистратори и ги поставя пред свършен факт, противно на обещаната политика за мир и неутралитет“. Подобно е поведението му и при обявяването на война на Англия и САЩ. Народният представител Петър М. Хаджипетров казва: „Когато се гласува войната против Америка и Англия, Иван Петров напусна залата в знак на протест. Той винаги се е държал в Народното събрание напълно самостоятелно и не беше от ония народни представители, които се бояха от правителствата на Филов-Божилов и не смееха да ги критикуват. По много закони и актове на правителството той е вземал напълно отрицателно становище.“
При обсъждането на ЗЗН той заявява: „Защо да прибягваме до прийоми, които моралът отрича, основният закон не позволява и човешката съвест отрича? Въпросът е на човещина. Нима чистата нация, за която говорим отрича човещината. Нима ще искате да диференцираме човечеството, да го разпределим в кутии... Най-големият капитал, който сме имали досега, това е нашето добро отношение, нашата толерантност към малцинствата у нас.“
Иван Петров напомня на народните представители, че българи и евреи са воювали рамо до рамо и „нито един евреин, нито един израилтянин, не е съден за предателство или дезертьорство... Снощи имах разговор с господата Сотир Янев и Икономов. Те подчертаха, какви храбреци евреи – войници и офицери – е имало в техните роти. Защо тук така топтанджийски, така жестоко ще се нахвърляме спрямо хора, които са изпълнили дълга си във върховни за държавата времена.“ Иван Петров подписва писмото на Димитър Пешев и участва в групата, която се среща с министър Габровски с искане да бъде отменена планираната депортация.
След 9 септември 1944 г. е изправен пред народния съд. Защитава го проф. Йосиф Фаденхехт, който представя пред съда позициите му срещу антиеврейското законодателство и че „тази борба му прави чест“. В негова подкрепа се явяват и свидетели-евреи. Буко Леви го определя като човек, искрено отдаден на идеята за спасяването на евреите; Жак Пардов заявява, че се е застъпвал за освобождаването на евреи, интернирани в Сомовит, „което е правил безкористно, само от добри чувства към хората“, а индустриалецът Виталий Хаимов свидетелства, че след гласуването на ЗЗН Иван Петров е заявил, „че се прави едно голямо зло на българския народ, че му се хвърля едно голямо петно“.
Присъдата срещу Иван Петров е произнесена на 1 февруари 1945 г., а на следващия ден радостните жители на с. Ракита, Луковитско, се събират на митинг за да изразят пълна подкрепа за присъдите и настояват „Иван Петров и Найден Маринов да ни бъдат докарани в Луковит, та сами да ги обесим!“ За тяхно „разочарование“ и двамата вече са разстреляни и заровени в бомбена яма на Софийските гробища!
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е