Като гледам как учи синковеца дистанционно само се кръстя какви лекари, юристи и инжинери ще се появят след време.

Седи си на дивана и го питам :

“ Нямаш ли час?”

Тои?:

“ В междучасие сме”

След малко аз пак досаждам:

“ Абе колко е това междучасие бре сине?”

Тои? поглежда компа:

“ А да трябва да почваме, ама маи? я няма учителката”

“ Как маи? я няма бе. Или я има или не- откачам аз”

“ Ма тате може да има проблем с нета жената- спокои?но ми отговаря Мони”

Сещам се за ученето на Нушич и думите му:

“ Ако ме питате как съм издържал матурата, то знаи?те че ми поставяте въпрос на кои?то е невъзможно да се отговори. Според здравия разум, според логиката, по мое дълбоко лично убеждение , по всички Божи и човешки закони трябваше да пропадна на матурата”

Тои? обаче не пропаднал.

Та се надявам и моя наследник някак да премине тоя Рубикон.

Макар ,че толкова зор не съм видял с моето учене колкото с неговото.

*От фейсбук!