Той доплава до Ню Йорк като огняр на кораб през 1949-та, 28-годишен, след бягство във вагон с въглища от лагера Куциян. Дълги години пали парното на хотел Уолдорф Астория в Манхатън, а вечер учи английски с гърчета и албанчета в Бронкс. Американците трудно произнасят името му, затова той си намира ново: Алан Уилсън. Алан, като приятеля си от парното и Уилсън, по името на Удроу Уилсън - президентът, дал името на улицата му в Куинс.По-късно е щастлив баща на две момичета и едно момче. По-малката, Маргарита-Рита, се омъжва за Том Ханкс.

Вече го познавах, когато разказваше на президента Клинтън за България и за комунистическите й лагери. Поправяше Опра Уинфри: столицата ни не е СофИя, а СОфия - хайде, повтаряйте след мен! Снимаше с камера всяка бърчинка край Смолянските езера и отнасяше видеото на внуците си - да знаят откъде е дядо им, колко е там зелено и галено.

Винаги, и в най-големия сняг, носеше трепкави ризи с къси ръкави.

Угасна си кротко преди три години в болница в Лос Анжелис...

Липсваш ми, Бай Хасан.

*От фейсбук