Обичам хората от малкия град.

Поне на мен така се е случвало, че попадам винаги на отзивчиви, любезни и усмихнати люде.

Имах дело в Етрополе. Не знаех как да стигна до съда и се залутах из улиците.

Спрях да питам двама “ младежи” барем 15 години по- големи от мен да ме упътят.

И двамата започнаха да ми обясняват накъде да тръгна.

Единия видя, че не схващам правилно насоката му и махна с ръка- карай след мен.

Как след теб ? - аха да изрека , а той вече подтичваше и ми махаше с едната ръка да го следвам , а с другата правеше знаци на останалите водачи да не ни пречат.

Карах няколко преки послушно след него докато ме заведе точно до съда.

Зад мен имаше колона от автомобили, но никой не свирна , не ме напсува, не се разкрещя.

Целия ден мина после в тичане по различни задачи и чак сега се замислих за тази случка.

Ми какво да ви кажа приятели .

Ми живо е доброто в българина.

Хубава да ви е вечерта.

*От фейсбук!