СССР не ни освободи през септември 1944 г., окупира ни
Когато на 8-9 септември разбиват затворите, колко криминални престъпници излизат заедно с политическите затворници и се включват в масовия терор
Зависимостта ни от Москва премина през три етапа
- Какво е навлизането на съветските войски в България в началото на септември 1944 г. - окупация или освобождение, проф. Драганов?
- От гледна точка на международното право си е “класическа” окупация. По време на войната България и СССР не воюват помежду си, а обратно - не спират да поддържат дипломатически отношения макар и по-скоро формални, отколкото нормални. Следователно актът на СССР от 5 септември 1944 г.,
с нищо непредизвикан
от България,
си е началото на военна окупация. Тя трае 3 години, до ратификацията на Парижките мирни договори, с които приключва и Втората световна война. Но чрез института на руските военни съветници, които остават в България, де факто продължава и след това. Така че и дума не може да става за някакво “освобождение”. Освободени от нацисткото господство са онези страни, които са попаднали под него - на Балканите това са Гърция и Югославия, и на които е ликвидирана държавната и политическата система. България съвсем не е в тази категория.
- Не трябва ли обсъждането на тази важна тема да започне от подялбата на следвоенна Европа от Сталин и Чърчил по време на Московската конференция на 9 октомври 1944 г.? Както е известно, тогава Чърчил предлага СССР да има 75% влияние в България и по този начин фактически подарява страната ни на Сталин...
- Традиция е след всяка война победителите да си поделят “плячката” от нея. Към есента на 1944 г. вече е ясно, че победата ще е на страната на Антихитлеристката коалиция. И лидерите й - “тримата големи”, се хващат за калемите - “туй за нас, онуй за тебе” и “аз на тебе, ти на нас”.
При това не следва да се забравя, че се делят не само територии (или “сфери на влияние”), но и промишленост, природни ресурси, а в по-широк смисъл - и бъдещи политически устройства на победените държави.
- Кога Великобритания се отказа и от 25-те процента свое влияние върху България според пазарлъка в Москва?
- Смея да се ангажирам и с конкретна дата и място – 1 август 1945 г., конференцията в Потсдам. Ситуацията е прелюбопитна. От “старите големи” е останал само Сталин. Рузвелт е починал, а Чърчил е загубил изборите. И на тяхно място седят двама “новобранци” в надлъгването с “чичо Джо” - новият президент на САЩ Хари Труман и новият министър-председател на Великобритания Клемент Атли.
Труман вече е взел решението за атомните бомбардировки над Япония и участва в конференцията със самочувствието на лидер на бъдещия едноличен световен господар. Атли има такива сериозни вътрешни проблеми, че присъствието му в Потстам е по-скоро формално. И тогава Сталин, вече информиран за предстоящата употреба на ядреното оръжие,
тръгва на коварна
дипломатическа игра
Той вкарва в употреба понятията “Западна Германия” и “Източна Германия” (дотогава се говори за бъдеща единна Германия), после ги разширява с “Източна Европа” и “Западна Европа” и накрая стига до “западния” и “източния” свят. Даже “подарява” на събеседниците си... дори и Бразилия, а те цъкат и се радват.
Та така всички държави от Източна Европа (без Гърция) остават за СССР, включително и България. Без каквито и да е “проценти на влияние”...
Тук се сблъскаме впрочем и с един от поредните парадокси на историята. Ако се сравнят договореностите между “големите” от Антихитлеристката коалиция от 1944 - 1945 г. с прословутия “секретен протокол” между Хитлер и Сталин от август 1939 г., ще видим поразителни съвпадения.
Или, иначе казано, конкретно що се отнася до Европа, западняците получават “наследството” на Хитлер и оставят на Сталин онова, което той вече е получил (териториите на изток от линията Прибалтика – Черно море.)
- Можеше ли България да има друго развитие, ако Чърчил беше настоял за 90% влияние от страна на Великобритания - така, както се е преборил за Гърция?
- Категорично не! В книгата си “Разговори със Сталин” известният югославски комунистически ръководител (по онова време, после не по-малко известен дисидент) Милован Джилас разказва, че още през март 1944 в Москва съветският лидер му казал (цитирам по памет): “Тази война е много различна от другите.
Там, където стъпи
ботушът на съветския
войник,
там ще бъде установена и съветската политическа и икономическа система”. Както и става.
Тук има и още нещо. Чърчил люто е мразел, презирал, ненавиждал (или каквото още се сетите) България и българите. И никога не би се застъпил за тях. Той си държи на Гърция и когато я получава, всичко друго на Балканите спира да го вълнува.
- Има ли още факти и случки за събитията около 9 септември 1944 г., за които се знае малко или пък въобще не се знае?
- Ами май все още не се знае, когато на 8-9 септември 1944 г. разбиват затворите във Варна, Плевен и другаде, колко са криминалните престъпници, които излизат от тях, наред с политическите. Защото те едва ли кротко са чакали в килиите си. И колко от тях се включват в разгърналия се непосредствено след това масов терор, погубил над 18 000 българи.
Защото никак не е трудно да закачиш на ръката си лентата на ОФ, да препашеш на кръста пищов и да гръмнеш като “враг на народа” я твой кредитор, я прокурор или съдия, който те е пратил в затвора, я съсед, с когото сте имали имотни спорове. А такива случаи е имало с хиляди...
Другото, което не се знае, е, че един от факторите за временното спиране на масовия терор е... Сталин! Палмиро Толиати го казва в прав текст в едно от писмата си до италианските комунисти - да не повтарят грешката на българските си “другари”, които били тръгнали едва ли не да установят “съветска република”. И Сталин разпоредил да спрат с увлеченията и извращенията си и да започнат да се правят на “демократи”, поне докато свърши войната. Защото вредят на отношенията със западните му съюзници...
- Кои са най-големите грешки на новата ОФ власт, доминирана от комунистите, след 9 септември 1944 г.
- Най-голямата грешка, граничеща с престъпление, е включването на България във войната срещу Германия през 1944-1945 година. Даваме близо 13 000 убити и още толкова ранени и осакатени- и срещу какво? Една Италия, която изпраща войски на Източния фронт, а след 1943 г. “републиката” на Мусолини се бие и с англо-американците, получава от съюзниците статут на “съвоюваща държава”. Ние обаче - не, въпреки че
нямаме войник,
гръмнал срещу
когото и да било
от тях
И така си отиваме на Парижката мирна конференция - като победен съюзник на хитлеристка Германия...
Друга грешка е прибързаното изтегляне на нашите войски от администрираните от България (забележете, не окупирани, а администрирани, доколкото те са под германска юрисдикция) в Гърция и Македония. Пък дори по простата причина, че лишаваме СССР от един сериозен коз в сложните му отношения с англичани и американци.
- Каква е зависимостта на тази нова власт от Съветския съюз?
- Тази зависимост минава през три етапа. От 1944 до 1947 г. ние се “преструваме” (естествено, по указание на Сталин) на “народна демокрация”, която било нещо различно от “диктатурата на пролетариата”. С началото на студената война обаче и в България ускорено започва “болшевизацията” във всичките й извратени азиатски форми.
След смъртта на Сталин и последвалата “десталинизация” идва третият етап. Във всички страни от “съветската сфера на влияние” започват процеси на отказ от сляпата имитация на сталинския “модел” и преход към т.нар. национални социализми и установяване на лични режими от авторитарен тип.
Хуан Линц дава едно прекрасно обяснение на тези процеси – “левият” тоталитаризъм от болшевишки тип е “вносен” за всички тях и при всяко отслабване на натиска от страна на “вносителя” държавите от неговата “сфера” се връщат към “естествените” си състояния на “по-меки недемокрации” с еднолични управления. Такива са на Янош Кадар в Унгария (неговото е известно като “гулаш-социализъм”), на Гомулка в Полша, на Хонекер в ГДР, на Новотни и Хусак в Чехословакия и, естествено, на Живков в България.
Две са условията, които СССР поставя, за да търпи тази по-либерална “недемокрация” - да не излиза извън рамките на “социализЪма” и да бъде неизменно лоялна към него. Това по-късно става известно като “доктрината Брежнев”“ за “ограничения суверенитет”.
- Питам ви като най-известния български транзитолог и специалист по Испания - въпреки всичко, може ли датата 9 септември да послужи за начало на помирението между българите и да се сложи край на гражданската война, започнала още преди 100 г. - през 1919 г., с първата национална катастрофа?
- Уви, песимист съм. Както Испания и Португалия през втората половина на 70-те години, така и страните от Централна и Източна Европа в началото на 90-те извършиха своите преходи към демокрация, опирайки се на два основни пилона: национално помирение (в науката му казваме “споразумение за миналото”) и национална солидарност пред трудностите на прехода.
България блести сред
тях с отсъствието
и на двата. Ние направихме (или все още правим) седем милиона “индивидуални прехода” и не спираме да се плюем взаимно, като черпим аргументи главно от миналото. Така не става и няма и да стане.
Или, по-общо казано, докато подменяме реалния преход към демокрация и пазарна икономика с такъв от един господар към друг такъв, перспективата е мрачна.
- Какво трябва да направят левите и какво - десните, за да присветнат поне искрици на надежда?
- Извинете, г-н Ковачев, ако все още виждате “леви” и “десни” в България, силно ще ви помоля да ми ги покажете. Ама с ясни аргументи - тези са за социална държава, онези за либерална, тези са за прогресивен данък, онези за плосък и т.н. Или пък аз може би съм станал вече не просто песимист, но и политически късоглед?
*Интервю на Пенчо Ковачев
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е