Освен чумата по свинете у нас върлува и гражданско дивачество
Освен чумата по свинете у нас все още върлува и не стихва болест, която аз наричам "гражданско дивачество". То е обратното на също така нездравословния копнеж за "силната ръка". Заболелите обикновено очакват лидерът, който няма да концентрира властта в ръцете, а напротив -- ще я разхвърля над главните им като бонбони на сватба.
И тогава ще гласуваме до дупка: референдуми за градусите на ракията, пчелите и опрашването, избор на, полицейски началници и съдии, брой на депутатите, равен на ботевите четници ("120 те бяха на брой", социален базов минумум и пр. и пр. благинки.
Страхувам се епидемията отново се разраства, а заедно с нея и апетитът на курсантите от Учиндолската политическа академия. Както и други безпартийни граждански формирования, разбира се.
Следва по-подробно описание на заболяването.
Говоренето на човека от началото на прехода бе следствие от дългото мълчание по време на комунистическия режим. То спираше веднага, щом идеите кристализираха в послание или бяха изговаряни на висок глас от авторитети и водачи на демонстрациите и митингите. Говоренето на днешния гражданин е несекващо и непризнаващо авторитети. То е говоренето на човек, когото през годините на прехода непрекъснато и грубо са прекъсвали тъкмо по средата на изречението."
Гражданското дивачество
Искам да помоля още в самото начало за извинение. Не бих искал да обидя никого. Приемете понятието, което ще се помъча да обясненя по-нататък, така както бихте приели например израза на Маршъл Маклуън от 70-те години „телевизионното село”. Или пък като други подобни понятия, битуващи сред футуролозите, като например „ електронното дивачество”.
Не вярвам тези дни не ви е поразил този феномен. Не вярвам да не сте потресени от безбройните идеи, които циркулират в социалните мрежи и които една или друга група от протестиращите съобщават чрез медиите. Някои от тях – като гражданските квоти или пък направо изтласкването на партиите на заден план, граничат с безумието. Други, като например отзоваването на депутатите изглеждат логични, но всъщност са отдавна отречена практика в развитите демокрации. Трети, сочещи към незабавен изход и Велико народно събрание, пък са невинно предложение за свободен полет в бездната.
Като че ли най-концентриран израз на това гражданско подивяване бяха двете граждански кръгли маси на групата около Андрей Слабаков. Удивителното е, че в тях взеха участие не само граждани, но и представители на неправителствени организации, някои от които с опит и трайно вписани в ландшафта на Третия сектор. Освен трескаво хвърлени (често пъти далеч от здравия разум) идеи, там се видя и едно ново гражданско говорене. Близко до онова от началото на 90-те, но заедно с това и много различно. Говоренето на човека от началото на прехода бе следствие от дългото мълчание по време на комунистическия режим. То спираше веднага, щом идеите крастализираха в послание или бяха изговаряни на висок глас от авторитети и водачи на демонстрациите и митингите. Говоренето на днешния гражданин е несекващо и непризнаващо авторитети. То е говоренето на човек, когото през годините на прехода непрекъснато и грубо са прекъсвали тъкмо по средата на изречението.
Странно, наистина. При толкова екстри днес – отворени граници, Интернет, членство в ЕС, ние потъваме в някакво гражданско дивачество. И всеки ден пред очите ни е онзи, подивял по особен начин, гражданин – усамотен и вторачен в едно спасително ъгълче: я в пряката демокрация, я в кръвното ни родство или пък в супермодерния 25 век, когато клонирането ще позволи ние – гражданите, да си сменяме шапките с политиците, както си искаме.
Феноменът на това гражданско дивачество вече е предмет на коментари и в социалните мрежи, и в медиите. Във фокуса на вниманието е най-често гражданското образование. И онова, което неусетно е пропуснато през годините в тази сфера. Би било добре да е така. Не за друго, а защото решението на проблема, макар и продължително във времето, е ясно.
Има обаче и друго обяснение. То е далеч по-неприятно и дори по своему – страшно. Става дума не за образование, не за надстройка, а за усвоявания на понятия и подреденост в главата на днешния гражданин. Става дума за базисни неща. За ценности. Все неща, които са априорни и са фундамент на демократичното мислене и демократичното действие. Откъде идва тогава пропукването?
Откъде идват както ксенофобските настроения, така и елементарното препъване в азбучни истини на демократичното съжителство?
Струва ми се, че коренът на злото е заложен много по-дълбоко, отколкото смятаме. И нещата в някаква степен приличат на онзи далечен период на зрелия социализъм, когато партийните догми за равенство и за светло бъдеще всекидневно се разминаха в социалните практики.
Днес отново живеем в тежко раздвоение. И прокламираните ценности – свобода, справедливост, равенство пред закона – бързо се обръщат в своята противоположност. Не за друго, а защото не са защитени институционално. Защото тези дни улицата мощно и символично изригна срещу монопола. Срещу онзи голям и всесилен монопол, който прави гражданина малък и необходим само веднъж на четири години.
Колко дълго би могъл да издържи човек при такова раздвоение? И то в условията на онова, което наричаме фасадна демокрация. Още по-откровеното, което не смеем да си признаем и което политолозите наричат изборна демокрация ?
Трудно е човек да отговори на такъв фундаментален въпрос. Но едно е ясно – зейналата пропаст между институции и граждани, между граждани и власт, вече е достигнала онзи немислим праг – личностния. И цената от тук нататък е страховита загуба на ориентири и ценности. А зад него вече дебне същинското гражданско дивачество – не всички ние, а всеки от нас ще има собствена и окончателна истина.
Без оглед на другия.
От фейсбук
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е