Какъв шанс ми подари животът - да се уча от Алекс Алексиев отблизо повече от десетилетие. Той никога не отмъсти заради убийството на баща си, не замахна с думи, не отгледа омраза. Да, чувството му за хумор превъзхождаше родовото му наследство, но да работи здраво за Родината си - още повече. Световните лидери отваряха врати пред Алекс, а той пускаше през тях да се промуши първо България. Не познавам друг човек, толкова загърбил материалното. Не съм и чувала за хора, тъй целеустремени към мечти, чието сбъдване ще направи щастливи стотици хиляди хора.

Нищо няма да е същото без Алекс. Дано и огънят му не загасне.

Прости, Приятелю.