Може ли заплатите ни изведнъж да станат като френските?
“Социалният щит” на Макрон - извиване на
ръцете на по-бедните в ЕС. Как ще има еднакви
заплати за една и съща позиция в различни страни,
като има разлики дори между София и Ямбол
В предизборна кампания политиците обичайно говорят така, че да се харесат на максимално широк кръг потенциални избиратели. Френският президент Еманюел Макрон не прави изключение с обръщението си към европейците, но въпреки това не трябва да пропускаме с лекота някои от опасните идеи, заявени в документа.
Една от тях се отнася до заплащането на труда. Рано е да гадаем какво точно влага в думите френският президент, но нека все пак разгледаме значението на текста така, както е написан. В частта за възстановяването на “духа на прогреса” Макрон иска Европа: да се основава на сближаване (конвергенция), а не на конкуренция; а това да се постигне чрез “социален щит”, който да гарантира еднакво заплащане за еднакъв труд, и европейска минимална заплата с подходящо за всяка страна ниво.
Така записано, предложението показва или неразбиране на икономическите закономерности, или напротив, целенасочен опит за ограничаване на свободата и развитието на част от икономиките в съюза в полза на съхраняване на статуса на други.
Какво означава европейска заплата, договаряна колективно всяка година с определяне на нива, подходящи за всяка държава?
И в момента страните членки могат да определят минимално заплащане на труда, както намерят за подходящо. Защо Макрон иска промяна?
Изглежда, целта
е да се въведе
задължително
предоговаряне
на нивата
във всяка страна членка всяка година – т.е. да не се позволи някои страни да решат да не повишават минималните заплати в няколко последователни години.
На второ място, ако това колективно договаряне е на ниво Съвет на ЕС, така се отваря възможност за натиск от част от страните - големите и по-богатите - да “извиват ръцете” на останалите, поставяйки други важни решения в зависимост от отстъпките по отношение на регулациите на труда. Ако нивата ще са каквито са сега, смисъл от предложението на Макрон няма – така че очевидно замисълът е “колективно” да се “натиснат” по-бедните страни да въведат административно по-високи заплати. Това директно засяга пазарите на труд в тези страни – няма как отведнъж предприятията там да повишат ефективността и производителността си, така че да могат да си позволят по-високи разходи за труд. Мярката
няма да направи
изведнъж
по-богати
работниците в
България,
Румъния или Латвия – вместо това ще забави инвестициите и ще увеличи значително безработицата. Всичко това явно е реверанс към част от ретроградно мислещите синдикалисти, които искат да спрат конкуренцията в ЕС, за да запазят работни места в неефективни френски заводи.
Заявката “равно заплащане за еднакъв труд” е само добре звучаща фраза. Дори в момента в една страна, в един град, в един отрасъл има различия в заплащането за еднакви работни позиции. И в най-стандартизираните дейности – например в банковия сектор, няма постигнато еднакво заплащане. Какво остава за различията между София и, да речем, Ловеч или Ямбол.
Сега да си представим какво трябва да се промени в ЕС – всеки работник - оператор на машина в предприятие от даден бранш, трябва да получава еднакво възнаграждения където и да е. Това, освен че е практически абсурдно за следене и прилагане, отново е
опит да се
“накажат” тези
предприемачи,
които са инвестирали в страни като България, Полша, Словакия, Естония, Румъния, дори Гърция и Испания, и да бъдат накарани да плащат френски или белгийски заплати. Ако това трябва да се спазва, то никакво пренасяне на капитал, технологии, услуги от развитите страни към по-изостаналите няма да се случва, защото цялото усилие и поемане на риск да се работи в нова и непозната страна, да се обучава персонал, да се внедрява иновация, няма да бъде компенсирано от по-ниски разходи.
И отново ефектът би бил “прогонване” на бизнес от тези страни, висока безработица и още по-голяма миграция на Запад.
И това именно е главният проблем с привидното противоречие между “сближаване” и “конкуренция” – Макрон и мислещите като него трябва да разберат, че именно свободната конкуренция дава шанс на по-бедните да догонват. Възможността да продават в общия пазар своите продукти и услуги, създадени в заводи или офиси на по-евтина земя от работници с по-ниски заплати, а и при по-ниско данъчно облагане на дейността, е начинът тези икономики да се развиват, да се “учат” да създават повече добавена стойност, да привличат инвестиции, да развиват човешкия капитал.
Икономическият растеж ще им позволи по-качествена инфраструктура, повече и по-добро образование, по-ефективни институции, а натрупването на вътрешни спестявания ще означава повече капитал за продуктивни инвестиции. Това е пътят към “сближаването” – “конкуренцията” не е враг, а единственият ни шанс.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е