Температурата на Балканите скача с 5° до края на века, лятото става с месец по-дълго

Опустошенията от тропическите циклони, а и от земетресения като последното в Индонезия, достигнаха нови измерения в последните години. Според учени тези катаклизми са свързани едни с други и тепърва предстоят още.

Връзката помежду им е в забавянето на въртенето на Земята около нейната ос. Хипотезата изказаха двама учени в списание Geophysical Research Letters. Роджър Билам от университета в Колорадо и Ребека Бендик от университета в Монтана смятат, че 2018-а е била година на трусовете и циклоните именно заради този феномен.

Билам и Бендик проучили всички земетресения с магнитуд 7 и повече по Рихтер, разтърсили планетата от 1900 г. до днес. Установили, че

на всеки 32

години големите

земетресения

се учестяват

Единствената промяна в такъв период имало и въртенето на земята около оста ѝ.

“Първоначално тази връзка ни изглеждаше невероятна, но като помислихме повече върху нея, тя стана по-ясна. Известно е, че Земята преминава през редовни десетгодишни периоди на забавяне на скоростта ѝ на въртене. Наред с това обаче скоростта ѝ може да бъде повлияна дори от климатични промени, като силни циклони или активирането на топлото океанско течение Ел Ниньо например”, казва Бендик пред сп. “Сайънс”.

В центъра на Земята има твърдо вътрешно ядро от желязо и никел, след това е разположено външно ядро от течни желязо и никел, след него е течната мантия на Земята и най-отгоре идва твърдата земна кора.

Макар да не дават обяснение защо, според Билам и Бендик често земната мантия се приближава с малко до земната кора. Това променя движението на вътрешното течно ядро на Земята. От своя страна това повлиява върху магнитното поле на Земята, което предизвиква промяна и на скоростта на въртене на Земята и променя дължината на деня с няколко милисекунди. През последните 4 години става именно това и Земята забавя скоростта си на въртене.

През тази година е завършил 5-годишният цикъл на забавено въртене на Земята и това е било причина за нарастващ брой силни земетресения, като вместо обичайните 15-20 за година те са достигнали 25-30.

Много от тях са се случили на места, на които не живеят хора. Двамата учени припомнят и че степента на разрушителния ефект и броят на човешките жертви вследствие на земетресенията зависи от подготвеността на съответните страни, където те се случват. Така например земетресението от 7-а степен в Хаити през 2010 г. отне живота на над 100 000 души, а трус от 9-а степен в Япония през 2011 г. уби 18 000 души. Причината е в по-доброто строителство и подготвеността на японците. Успоредно

с учестяването

на трусовете

се учестяват

и циклоните

За тях пък вина има глобалното затопляне. То вече нанася такива щети, че премиерът на Фиджи предупреди, че държавата му може да изчезне, погубена от незапомнени бури. Франк Байнимарама алармира, че в резултат от климатичните промени родината му навлиза в “плашеща нова епоха”. Тихоокеанската островна държава е в постоянна борба за оцеляване, тъй като климатичните промени водят след себе си непрестанно смъртоносни циклони, които стават все по-свирепи.

Климатът на планетата се променя през цялото време, но последният период на затопляне настъпва по-бързо от всякога. Промените могат да доведат до недостиг на питейна вода, да нарушат баланса в производството на храни и да увеличат броя на жертвите от наводнения, бури, горещи вълни и жестока суша. Смята се, че промените водят и до нарастването на честотата на зараждане на екстремни явления на времето, макар че засега е трудно да се свърже конкретно всяко от тях с глобалното затопляне.

До 2100 година Земята може да се затопли с допълнителни 15%, а това е значително повече от най-мрачните прогнози на експертите на ООН, констатира пък най-ново проучване, цитирано от Ройтерс и Франс прес. Прогнозите на Междуправителствената експертна група по изменение на климата излезе с публикация още през 2014 г., в която описа

няколко сценария

за промените

в климата

в края на XXI в. Те са в пряка зависимост от изпусканите в атмосферата емисии от газове с парников ефект. Най-мрачният сценарий на експертите предвижда повишаване на глобалните температури между 3,2 и 5,9 градуса до 2100 г. в сравнение с прединдустриалния период.

Но климатолозите Патрик Браун и Кен Калдейра от Станфордския университет твърдят сега в свое изследване, че “климатичното затопляне значително ще превиши най-песимистичните сценарии, които се разглеждаха досега”. Това означава, че вредните емисии газове ще трябва да се намалят в значително в по-големи обеми, за да се постигне набелязаната цел от ООН климатичното затопляне да остане под 2° по Целзий. Според американските учени “най-вероятното повишение на глобалните температури ще бъде с 0,5 градуса по-високо от най-песимистичните сценарии досега”.

Това се потвърждава и от родни климатолози. В България, а и на цялата територия на Западните Балкани в близко бъдеще температурите ще се повишат с 1,2 градуса, а до края на века може да скочат драстично с 5 градуса, показва проучване на Съвета за регионално сътрудничество. Анализите на климатичните промени в региона потвърждавали, че здравето на хората, сигурността и качеството на живот до голяма степен се влияят от природните бедствия и вредите от климатичните условия.

Данните за климатичните промени в Западните Балкани показват

разпространение

на субтропичния

климат на север

Времето в крайморските и южните райони ще става все по-горещо и сухо през летния сезон, чиято продължителност се очаква да нарасне с един до два месеца до края на века. В момента субтропичният пояс е над Северна Африка.

Скочат ли обаче драстично градусите, и у нас ще се садят предимно субтропични култури, устойчиви на горещините, като маслини, нар, бадеми, дафинов лист. Според български специалисти покачването на температурата поставя на преден план въпроса за

напоителната

система у нас,

която трябва да

се реорганизира

Необходими са промени в поливните норми и увеличаване броя на поливките. Само така при жегите ще могат да оцелеят традиционни български култури като розовия домат.

От края на 90-те години на миналия век в цяла Европа е по-топло. В България е по-топло с 1,2° в Северна България през зимата. В Южна България през лятото температурите са се повишили с между 1 и 3 десети. Различните райони по различен начин реагират на температурата. Най-притеснителното е, че през последните 20 г. температурата се покачва много бързо.

Пеперудата на Лоренц - една

от трите теории на XX век

ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА

“Пеперудата на Лоренц е изключително интересен феномен. Науката на XX век ще бъде запомнена с три теории - на относителността, квантовата теория и теорията на хаоса. Феноменът, известен като теория на хаоса или маха на пеперудата, е познат и като зависимост на чувствителните системи от началните условия. Съвсем малки изменения в началните условия могат в дългосрочен план да доведат до драстични промени.” Това обяснява климатологът от Софийския университет проф. Георги Рачев.

Теорията на хаоса и чувствителната зависимост от началните условия са описани за първи път от Поан Каре през 1890 г. Съвсем скоро през 1963 г. американският математик и метеоролог Едуард Лоренц формулира “ефекта на пеперудата”. Откритието на Лоренц опровергава съществуващата дотогава представа, че всички процеси в света са подчинени на строги закони, а причините съответстват точно на последствията. Според Лоренц една малка променлива в дадена нелинейна система може

да доведе до големи

амплитуди в

състоянието ѝ

на много по-късен етап

Ефектът на пеперудата е идеята, че махът на крилете на една пеперуда, намираща се в Бразилия, Сингапур или Индонезия, може да доведе до промени в атмосферата, и то такива, че след няколко седмици да предизвика ураган или торнадо в Северна Каролина или във Флорида.

Според проф. Рачев има интересни предположения, че идеята на Лоренц е породена от разказа на Рей Бредбъри “Гръмна гръм”.В него ловец на динозаври се отправя в миналото, но нарушава правилата и по невнимание стъпква малка пеперуда. Прибирайки се в настоящето, той открива, че гибелта на тази малка пеперуда е довела до значитени промени в настоящето, в което той се връща.

Откритието на Лоренц е

едно от най-авторитетните

свидетелства, че

светът около нас е

напълно непредвидим

и непредсказуем във всичките свои закономерности и техни последствия. “Независимо от динамичния характер на земната климатична система през последните 550 милиона години средната температура на земната повърхност никога не е била по-ниска от 8 градуса и по-висока от 10 градуса в сравнение с настоящето. И това се случва, при положение че климатичната система е изключително динамична, чувствителна към малки изменения и се влияе от множество най-различни фактори”, казва още проф. Рачев.

Затова не е трудно да се разбере защо при хаотично протичащите процеси в климатичната система е невъзможно да се правят дългосрочни прогнози на климата. Следвайки ефекта на пеперудата, Лоренц определя съвременния климат като сравнително устойчив и зависещ от началните условия при неизменни външни фактори - слънце, количеството слънчева радиация, движението на Земята около Слънцето, въртенето около собствената ѝ ос и т.н. В теорията на климата се допуска и фактът, че при същите тези условия, които наблюдаваме сега, може да съществува и друго разпределение на климатичните пояси, например по-голям екваториален пояс за сметка на умерения и т.н., но винаги има определено равновесие.