Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Под дъжд от куршуми Костадин Кисьов вади златно съкровище

От 13-годишен обикаля пещери, за да търси древни артефакти

Не се колебае да се спусне с въже и стълба в уникалната пирамида край Малтепе

Още от дете се влюби в археологията и тръгна с мен по разкопки, разказва учителят му в професията проф. Маргарита Ваклинова

Когато от дете мечтаеш за древни съкровища и артефакти и ги издирваш из пещерите, рано или късно ще ги намериш.

Днес 61-годишният откривател на най-големия 24-каратов златен тракийски нагръдник Костадин Кисьов е на прага на нова научна сензация. Той и екипът му разкриха само една от стените на най-голямата на Балканите гробница-пирамида край Малтепе и

тепърва ще разгадават тайните й,

навлизайки в дълбочина.

Самият Костадин Кисьов от 13-годишен обикаля пещерите.

“Още в 7-и клас започнах да ги обхождам с основателя на пещерното дело в Родопите Димитър Райчев - спомня си пред “168 часа” Кисьов. - Той дълги години проучваше пещерите в Смолянския район, а по-късно създаде и музея в Чепеларе. Аз бях още в началното училище, когато той ме запали в тази сфера.”

“Създателят на Пещерния клуб в Чепеларе водеше децата по пещерите, а аз бях с тях като археолог”, спомня си пред “168 часа” едно от светилата в археологията ни проф. Маргарита Ваклинова.

Според нея групата около Димитър Райчев първоначално само картирала и регистрирала пещерите в Родопите, но постепенно започнали и археологически проучвания.

“Първоначално в Ягодинската, след това в базиликата в Гела, на практика обиколихме Родопските пещери - разказва Ваклинова. - Така че още от дете Динко (Костадин Кисьов) е роден археолог. Така се случи, че на практика аз

станах неговият първи учител

в археологията.”

“В началото проучвахме пещерните жилища - спомня си Кисьов. - Не е имало опасни моменти, тъй като те представляват главно зали, където няма проблеми - подходящи за живеене.”

Така неусетно Кисьов се увлича от професията и

тръгва с Ваклинова по разкопки

“Вероятно още на този най-ранен етап се привърза към нашата професия и постепенно за Динко тя стана съдба - разказва проф. Ваклинова. - Още от малък се влюби в тези проучвания на пещерите и разкопките. За него археологията стана нещо любимо, без което не може. Всъщност при всеки има някакъв

фактор, който отключва любовта

към дадена професия. Истината е, че археологията е много трудна, изисква много познания и само ако наистина я обичаш, можеш да успееш.”

Самият Кисьов също сподели, че никога няма да забрави трепета от първите си разкопки с Ваклинова.

“Това бе първото ми прохождане в професията с екипа й”, спомня си той.

“След това започнахме проучвания на тракийски гробни могили в Родопите и с времето Динко

попадна на великолепни открития

- разказва проф. Ваклинова. - Впоследствие започна да търси светилището на Дионис. Усилията му дадоха изключителни резултати, откри първите тракийски следи в Родопите.”

Затова след като завършва висшето си образование съвсем естествено Кисьов става археолог в Смолянския музей, където продължава проучванията и разкопките си, свързани с тракийската култура. Той е така запален, че в един период дори се налага да работи като обикновен изкопчия на обектите, защото няма щат в Пловдивския музей. Едва на по-късен етап той печели конкурс за археолог и става научен сътрудник.

"На практика от 1989 г. досега извършвам археологически проучвания в Пловдивско, Пазарджишко и Смолянско", усмихва се днес ученият, който е и директор на музея в Пловдив. Неслучайно и дисертацията му е посветена на погребалните практики на траките.

На въпрос

кой е най-интересният му обект,

той се затруднява.

"Всеки, независимо дали е некропол или могила, разкрива тракийските практики, съоръженията им, какви са различията между отделните райони - казва Кисьов. - Може би все пак най-интересният бе в Калояново, където през 2003 г. проучвах една изключително интересна гробница от V-IV век преди Христа. Там проблемите с иманярите бяха същите, както и сега, но в доста по-засилена степен. Трябваше буквално да я отвоюваме от иманярските набези и открихме една богата тракийска гробница, с много сребърни съдове, със златни накити, въоръжения.

Много интересен обект, представящ одриската аристокрация от този период."

Кисьов е стряскащо прав, когато казва, че той, екипът му и полицаите буквално са воювали с иманярите за тази гробница.

Историята започва през 2001 г., когато в музея получават сигнал, че иманяри копаят около Ненчовата могила. По спешност археолозите се отправят натам, заварвайки два джипа, багер и десетина души. Заради полицията

иманярите

бързо се оттеглят

Започват спасителни разкопки. Работи се денонощно. Иманярите наблюдават археолозите от съседните хълмове. От време на време стрелят с автомати, надявайки се да ги изплашат, докато учените буквално под носа им измъкват купища златни предмети.

Наоколо се оказва, че има няколко могили, пълни със сребърни и бронзови сервизи, накити и въоръжения със златни и сребърни апликации.

Перлата

сред тях безспорно е нагръдникът от 24-каратово злато, който тежи 250 грама и на него са изобразени свещените за одрисите лъв, елен и горгоната Медуза. Вторият предмет, който впечатлява експертите, е броня със златно изображение на горгоната. Археолозите откриват в гробницата и сребърен плосък съд със златния образ на древногръцкия герой Белерофон. Сред погребалните предмети има и красив златен пръстен с планински кристал, а на него воин.

“Отвоювахме тези предмети от иманярите и впоследствие те участваха в почти всички изложби у нас и по света, включително в Лувъра”, усмихва се Кисьов.

Неслучайно след този екшън с иманярите мнозина започнаха да наричат Костадин Кисьов "Истинският Индиана Джоунс", който под свистящите куршуми измъква златни съкровища. На въпрос как гледа на това, Кисьов искрено се ядосва: “Стига с тези глупости, не са за мен.”

Ваклинова също е против: “Индиана Джоунс е иманяр, а Кисьов е сериозен учен”

Според нея при него няма излишни изхвърляния, измислици и фантазии.

“Ако в нещо е сигурен и го е проучил, той се произнася, но ако не е - няма да сподели нищо, докато не изучи въпроса в дълбочина, както сега с гробницата в Малтепе. Той е сериозен археолог, който никога не хвърля празни хипотези.”

Причината е, че както Ваклинова, така и Кисьов смятат, че най-важното в професията е да не се подхожда с готова теза.

Затова и археологът сега е пестелив в обясненията за уникалната находка край Малтепе. Като бивш пещерняк той не се поколебава да се спусне в изкопа с въже и стълба и вероятно знае повече от всички експерти за обекта, но предпочита първо да го проучи и след това да се произнесе.

Какви са догадките на археолога за уникалната гробница-пирамида край Малтепе, четете в хартиеното издание. 

Коментара ()

Вашият коментар