Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ученичката Александра Начева пред световна титла и при жените

Интелигентна, упорита и енергична. Няма нещо, което да не й се удава. Боец, който успява да надскочи дори своята емоционалност по време на състезания и да триумфира.

Така описва пред “168 часа” златната Александра Начева нейната първа треньорка в леката атлетика - сребърната медалистка в тройния скок от световното в Гьотеборг '95 Ива Пранджева, която предвижда на 16-годишната ученичка световна титла и при жените един ден.

Докато целият свят се вълнуваше предимно от финала на Мондиал 2018 в средата на юли, една забележителна девойка от Пловдив изстреля България във висините, като стана световна шампионка на троен скок на първенството на планетата за девойки до 20 години в Тампере (Финландия).

Александра Начева стартира състезанието с фаул, но съумя да не изгуби присъствие на духа. И с втория си опит закова феноменален резултат, като надскочи всички очаквания и постави нов рекорд на страната ни в тази възрастова група - 14,18 м (+1,6 м/сек).

Нейното постижение остана невъзможно за надминаване от другите състезателки и осигури на българката златен медал, удоволствието да зазвучи в нейна чест националният химн на стадиона в Тампере и първото място в световната ранглиста.

Това стана само седмица след като Начева спечели и сребърен медал от европейското първенство по лека атлетика за юноши и девойки под 18 години в Дьор със скок от 13,88 м.

В Тампере Александра стана втората ни състезателка, която достига до световна титла за девойки под 20 г. 12 години преди нея Тезджан Наимова постигна успех на 100 и 200 м отново под ръководството на треньора Стойко Цонов, благодарение на когото и Начева демонстрира впечатляващите си качества в момента.

Актуален и до днес е световният рекорд в тройния скок за девойки на Тереза Маринова - 14,62 м, закован от нея през 1996 г.

След шампионското представяне на 16-годишната пловдивчанка не закъсняват и признанията към нея, като за отрицателно време тя се превръща в герой. Самата Александра признава пред Пранджева, която приема за “своя втора майка”, че в момента дори не знае как да се държи в центъра на цялото това внимание.

“Тя е скромно и земно момиче - казва пред “168 часа” Ива Пранджева. - Не се чувства като звезда, а мисли, че както други хора са силни в различни области, така и тя просто показа колко е добра в леката атлетика.

Със сигурност популярността, с която се сдоби, няма да я промени и да й повлияе зле. Смятам, че няма да е трудно за Алекс да остане на земята с помощта на своите родители Диана и Иван, които са прекрасни хора и не летят в облаците, и с хора като нас около нея, които винаги ще й дадем добър съвет. Тя знае, че колелото се върти - днес си горе, утре си долу.

Винаги съм я приемала като още една моя дъщеря. Даже я поканихме да бъде кръстница на малката ми щерка Ема и тя се съгласи. Само очакваме подходящ момент, в който Алекс няма да е толкова ангажирана.”

Бившата състезателка е и сред първите, на които Начева се обажда след триумфа си. Ива не се сдържа и сега се разплаква от вълнение и радост при спомена за емоционалния момент, в който Алекс я търси, за да сподели радостта си. Сребърната медалистка познава девойката още откакто е тригодишна и тя буквално израства пред очите й, а от втори-трети клас започва да тренира и в нейната школа под зорките й грижи.

“С голямата ми дъщеря Никол бяха в една детска градина, а с времето с нейните родители станахме близки семейни приятели - разказва треньорката. - Алекс беше много живо дете. Още докато бе малка, си личеше, докато тичаше напред-назад, понеже си гледахме децата на Братската могила, както се казва, че е много бърза. Един ден, не си спомням точно, може би майка й ме попита дали не е време да я запишат да тренира при мен. Преди това тя не беше спортувала нещо друго сериозно. Така да се каже, и тя самата проявяваше желание, и нейните родители я подканяха. Още при дебюта си - първото издание на лекоатлетическия турнир “Тереза Маринова и приятели” в София и Алекс, и дъщеря ми се върнаха с по три медала - на скок от място, на 60 метра и на щафетата.

И така до ден днешен Алекс почти няма състезание без медал. Със сигурност има цена, която плаща за отдадеността си, но на този етап и тази възраст тя изобщо не я осъзнава. И не се чувства ощетена, защото прави това, което обича. Тя е дете, което не е лишено от нищо. Да, спортът взема, но пък и много дава.”

Младата шампионка се старае да не пренебрегва и задълженията си в училище за сметка на спорта и е сред отличниците на езиковата гимназия “Иван Вазов” в Пловдив.

Успява да съчетава тренировките с уроците и рядко се оплаква от натовареността си. В същото време винаги среща разбиране от страна на директорката на гимназията Вихра Ерамян и от своята класна ръководителка Елена Керманова. Според познати на Начева тя е всестранно развита личност и всичко й се удава - както подвизите в леката атлетика, така и тънкостите на испанския, руския и английския език, които изучава.

Със Стойко Цонов тя тренира от три години, като преди това не е преминавала през ръцете на други учители в спорта освен Пранджева.

“Със Стойко от две години работим заедно в един клуб, а от тази година се обединихме и представляваме “Ботев Пловдив”, моя клуб го спрях от дейност - обяснява Пранджева. - Разбираме се чудесно. Аз се занимавам с децата и им давам основата, а той поема тези от тях, които проявяват качества за високо спортно майсторство. Алекс е в ръцете на много добър специалист. Той не за първи път показва, че може да създава шампиони, а в случая пък е попаднал на добър материал, защото Алекс има много качества. Физика, психика и интелект. Защото пред очите ми са минали много глупави спортисти, които от глупостта си са се проваляли. Вярвам, че Стойко ще успее да я съхрани за големия спорт.”

Според Ива се е виждало от известно време, че Александра е готова за големи подвизи и дори е можела да стане спокойно европейска шампионка, но лошо стечение на обстоятелствата й попречва.

“Тя е боец, колкото и да е емоционална по време на самите състезания, винаги намира сили да се събере - сигурна е бившата състезателка. - Надявам се, че с времето ще придобие опит и ще може да контролира емоциите си. Защото те понякога изиграват лоша шега на спортиста. В бъдеще очаквам много от Алекс. Предстоят и още две години в атлетиката за юноши и девойки и знам, че преминаването в другата възраст не е много леко. Надявам се само да е здрава, защото тройният скок е много коварна дисциплина и крие опасност от контузии. По мое време дори само мъже се състезаваха в троен скок и овчарски скок. Всичко ще бъде наред с Алекс обаче, сигурна съм.”

Самата Пранджева се е старала да предаде на Александра редица безценни уроци както за леката атлетика, така и за живота.

“Винаги съм се опитвала да науча както нея, така и всички деца, които са под моите грижи, да бъдат добри и честни хора - признава треньорката. - Също така, че животът невинаги е справедлив, но трябва да се приемат всички удари, защото те ни правят по-силни. Това, което не зависи от нас, то така или иначе се случва. Но да си добър човек, е най-важно днес, защото такива хора са кът.”

Ива предвижда световен рекорд при жените за Александра един ден, наред с още много други успехи. Пожелава й този триумф от все сърце и е сигурна, че тя ще го постигне и няма да разочарова никого.

За тази година най-сериозните изпитания пред Начева ще бъдат европейското първенство по лека атлетика за мъже и жени в Берлин през август и най-вече младежките олимпийски игри в Буенос Айрес през октомври.

Четете още:

Защо големите ни спортисти даряват по-малко от тези в чужбина?

Надеждите ни в борбата - денем гардове, нощем обирджии

Коментара ()

Вашият коментар