Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Царят губи четвърто дело за имот в България. Този път за стопанството "Врана"

Бившият премиер загуби и четвъртото дело за царските имоти. Остават още три

Бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок загубиха окончателно и четвъртото дело за т.нар. царски имоти. Във вторник Върховният касационен съд (ВКС) отказа да разглежда жалба от двамата за признаване на правото им на собственост върху стопанството “Врана”. То се простира на 1414 дка на около километър от двореца “Врана” и парка.

Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок никога не са били собственици на стопанството “Врана” - с този извод на Софийския апелативен съд се съгласява ВКС и отказва да гледа делото.

Съдиите Камелия Маринова, Веселка Марева и Красимир Влахов обясняват, че по казуса не са останали спорни въпроси, които да налагат намесата на върховни съдии. Нямало противоречие с други решения на ВКС, нито пък неизяснени детайли около собствеността.

Както и по другите дела за царските имоти, ключова роля изиграва мястото на интендантството към цивилната листа на Негово Величество царя. Институцията е съществувала по време на монархията и е купувала царските имоти. На нейно име е записано и стопанството “Врана” в нотариален акт от 1928 г. На документа няма подпис от нотариус . “Но съдържанието му е достатъчно, за да се направи извод, че за

собственик

се е считал

интендантството,

а не царят”, казват магистратите.

Досега всички съдилища приемат, че то е държавно учреждение, което “придобива собственост и извършва дейност с държавни пари и осигурява издръжката и грижите за царя като държавен глава, а не е частна структура”. Адвокатите на Симеон искаха по делата да бъдат изслушани и историци, които да кажат своята дума за интендантството.

Според ВКС интендантството е придобивало имотите за себе си като юридическо лице, а не за монарха като физическо лице. Безспорно е установено, че от 1918 до 28 септември 1943 г. цар Борис ІІІ III и семейството му са упражнявали фактическа власт върху стопанството и двореца лично или чрез служители на интендантството. След смъртта на царя неговата съпруга - царица Йоанна, и децата им Симеон II и Мария Луиза продължили да живеят в имота до август 1946 г. Изнесли се преди да напуснат страната на 16 септември 1946 г. Членовете на царското семейство са считали имението “Врана” за свой дом, посочват магистратите. Уточняват, че

цар Борис III е

“получил имота

не по силата

на правно

основание,

както е при редовите граждани, а като престолонаследник след абдикацията на баща си”.

Стопанството е било управлявано от чиновници и поддържано от работници, на които плащало интендантството. Затова не може да се твърди, че цар Борис III е владял имота “сам за себе си”. Заключението на магистратите е, че към септември 1946 г. Симеон и Мария Луиза и тяхната майка не са били собственици на стопанството. След като тогава не са били собственици, няма как сега да им се признае право на собственост. В момента земите се владеят от държавната фирма “Врана” ЕАД, която е към министерството на земеделието. Там отглеждат животни и фураж. Има кравеферма, свинеферма и птицеферма.

“Предстои решаване на делото за парковата част и двореца “Врана”, поради което не е етично да правя какъвто и да било коментар към настоящия момент”, лаконична бе адвокатката на царя Ели Христова пред “24 часа”. Самият Симеон не бе открит за коментар.

За разлика от другите производства делото за стопанството “Врана” бе заведено не от държавата, а от бившия премиер и сестра му, които искаха да им се признае правото на собственост. Все още висящи са делата за двореца “Врана”, за 16 500 дка гори в Рила и за “Царска Бистрица”. Останалите - за двореца “Кричим” и за хижите “Ситняково” и “Саръгьол”, са спечелени от държавата.

Коментара ()

Вашият коментар