Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Завръщането на "мъртвия" племенник

Изчезнало след бой от чичо си 12-годишно момче за малко не праща на бесилката трима свои братовчеди

През 1936 г. 12-годишният Димитър Димитров от село Симеоново, сега квартал на София, постъпва в първи прогимназиален клас в село Бистрица. Димитър живее на квартира при вуйчо си Илия. Всичко върви добре до

фаталната дата 12 ноември,

когато от портмонето на вуйчото изчезват 125 лева. Същата вечер последният свиква семеен съвет за изясняване на случая. На мероприятието присъстват четиримата му синове, техните жени и малкият Димитър.

При това съотношение на силите, естествено, всички обвинения били хвърлени върху момчето. Митко категорично отрекъл да е извършил кражбата, но най-големият от братята Стефан решил да го убеди в противното и го фраснал с все сила по устата. Кръв бликнала от лицето на малчугана. Той се разревал и побягнал навън обиден. От този момент нататък никой не го видял повече.

След две-три седмици бащата подал сигнал в полицията, че синът му е изчезнал, като обвинил роднините, че са го пребили. Едно от внучетата на Илия потвърдило, че детето било ударено и от устата му потекла кръв. Един от съселяните също дал показания пред полицията. Той казал, че видял същата нощ един от братята да кара каруца, пълна с тор, а когато го попитал къде отива,

братът си "глътнал езика".

Тези фрагменти се оказали достатъчни полицията да арестува Илия и четиримата му сина. Последните, вместо да проявят хладнокръвие при доказване на невинността си, допълнително улеснили обвинението. Те докарали лъжесвидетели, които твърдели, че Димитър е изяден от вълци. След като тази лъжа не сполучила, довели и други "очевидци", според които малкият се подвизавал из Самоковско. Тези наивно скалъпени алибита убедили ченгетата, че братята прикриват престъплението.

Оттам нататък идва ред на следващия етап от следствените действия - изтръгването на самопризнания. Полицаите се справили доста успешно с тази задача. След кратка обработка на набедените за извършители най-големият брат Стефан признал, че е убил детето и дори посочил на ченгетата мястото, където е заровен трупът.

Въпреки че тялото на мъртвия не било открито, полицаите сметнали самопризнанията за достатъчно основание за задържане. Стефан бил тикнат в Централния софийски затвор заедно с двама от неговите братя, набедени за съучастници. На базата на съществуващите "доказателства" прокурорът по делото оформил обвинителния акт, с който пледирал за

смъртно наказание за убиеца

и продължителен затвор за съучастниците.

Бащата Илия и най-малкият му син Димитър били освободени. Следствието ги намерило за невинни. Последните веднага започнали активна работа за спасяване на братята. Те изпратили снимката на момчето в няколко столични ежедневника, а Димитър тръгнал да обикаля из софийските села и да разпитва да изчезналото момче.

Усилията му не останали напразни. В началото на септември 1937 г. едно овчарче в Божурище му казало, че в Илиянци има едно воловарче, което прилича на момчето от снимката във вестника.

Димитър отишъл в Илиянци и след като огледал всички пастирчета, познал в едно от тях своя изчезнал братовчед. За да не оплеска нещата обаче, поискал съдействието на помощник-кмета на селото, който привикал момчето на разпит и установил, че това е "убитият" племенник.

Господарят на момчето, като разбрал за случая, го нахокал, след което му дал пари да пусне едно писмо до баща си да му каже, че е жив. Митко обаче скъсал писмото, преди да го пусне в пощенската кутия и продължил да пасе воловете. Поради страх от бой той се надявал да избегне връщането у дома. Въпреки това на другия ден момчето било предадено на баща му.

Два дена по-късно Софийският областен съд започнал разглеждането на делото, което взело

неочакван обрат

Защитата на подсъдимите настояла тримата братя, прекарали седем месеца в затвора, да бъдат оправдани и освободени на основание на това, че детето е живо и присъства в съдебната зала.

После думата била дадена на Митко, който обяснил, че избягал, защото братовчедите му го набили. "Защо не се обади толкова време на баща си?" - попитал го съдията. "Страх ме беше от бой, затова мълчах и се криех" - рекъл малчуганът.

При това положение прокурорът оттеглил обвинението, братята били освободени веднага, а момчето се прибрало в бащината си къща. Останал неизяснен само въпросът кой е откраднал парите на стареца, но след тази щастлива развръзка никой не се сетил да го постави.

За разлика от други подобни случаи при този съдебната грешка била избегната. Въпреки това историята е показателна за слабостите на правораздаването и съдържа безценни поуки за всеки от участващите в нея субекти. В пресата малкият Митко е разпънат на кръст заради безотговорната му постъпка. Безспорно той е последният, който трябва да бъде обвиняван, най-малкото защото е непълнолетен.

Коментара ()

Вашият коментар