Юлия Кръстева е сред най-големите мислители на нашето време редом с Умберто Еко. За жалост обаче мнозина българи чуха името й за първи път след като избухна скандалът с нейното предполагаемо агентурно минало. За още по-голямо съжаление мнозина ще я запомнят единствено с този скандал, без дори да разберат, че българка е сред най-великите съвременни философи, психоаналитици, семиотици и литератори.

Била ли е наистина агент Юлия Кръстева, не е най-важният въпрос, а дали е възможно фактът за някакво сътрудничество с ДС да омаловажи статута й на учен. Истината е, че може да го омаловажи единствено в очите на хора, които нямат никаква представа от реалните постижения на Юлия Кръстева. А те са толкова значими, че не могат да бъдат заличени от каквито и да било скандални разкрития за миналото й. През 1968 г. Кръстева защитава докторат по семиотика с пълно отличие, а пет години по-късно - държавен докторат по литература на лингвистична тема. Генерален секретар е на Международната асоциация по семиотика, носител на престижното звание доктор хонорис кауза на множество университети, сред които и на Харвардския. Удостоена е и с най-голямото френско отличие – орден на Почетния легион.

Има над трийсет литературни и публицистични книги, носител е на множество престижни награди – както в областта на литературата, лингвистиката и семиотиката, така и за дейността си като феминистка. Получава приз на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г. През 2004 г. й присъждат Холбергова награда – смятана за еквивалент на Нобеловата за хуманитарни науки. Член е на Световната академия за култура, Британската академия, Американската академия за наука и изкуство. Днес е професор по семиотика и лингвистика в университета "Дени Дидро" в Париж, както и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Призната е за един от най-големите мислители на нашето време. Името й се поставя редом с тези на Умберто Еко, Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида и Клод-Леви Строс. И истината е, че в научните среди нищо не е в състояние да разклати институцията Юлия Кръстева, защото постиженията й са от изключително значение.

Интересно е дали ако се разкрие например, че Фройд е бил таен агент в миналото, това би имало някакво значение днес? Със сигурност – никакво! А името на Кръстева ще остане и ще е от изключителна важност в научните среди дори и след сто години, дори и в страни, в които никога не са чували какво е това ДС. Факт е, че във френските медии скандалът около Кръстева неизменно включва подробно обяснение какво точно е "Държавна сигурност" и в повечето случаи сравнението е "българското КГБ" или "еквивалента на КГБ". За средностатистическите французи фактът, че една от най-големите мислителки е набедена за "таен агент", е единствено любопитна информация, която още повече привлича интерес към автора. В България Кръстева отнася много повече критики и негативни коментари, което е нормално, защото темата за ДС е прекалено лична за мнозина. Факт е обаче, че именно френските медии първи защитиха Кръстева с коментари, че дори и наличие на подпис в някакво досие съвсем не е гаранция, че професорът е била действащ агент.

Запознатите с трудовете й твърдят, че не е възможно човек, чиито произведения изследват в детайли идеята за свободата, да е работила за ограничаване на свободата на другите. Близки теми на Кръстева са тези за войната, но и мира между половете, еманципацията, женствеността, сексуалността. Философката изследва ролята на свободното слово като инструмент за еманципацията на жените, размиването на границите между ролите на половете, както и как влияят социалните свободи върху сексуалната идентичност. Въпреки че философката е възприемана като икона на феминизма, тя самата твърди, че не се определя като "феминистка", тъй като определението все още е натоварено с негативна конотация.

По време на емблематичната си лекция, изнесена в Софийския университет през септември 2014 г., Кръстева засяга темата за мястото на бунта в днешния глобален свят и разисква дали бунтът ще успее да "събуди пресметливoто човечество в цифровата ера от хиперсвързания му сън или бунтуването е само хитрост на спектакъла, необходима му, за да продължи". Факт е, че в научните среди скандалът около Кръстева се възприема единствено като гротесна атака срещу велик ум или като прекалено жълт, за да си заслужава дори да бъде коментиран.

Професор Миглена Николчина - преподавател в катедрата по теория и история на литературата в СУ, пише в личния си профил във фейсбук: "Сабина е малко като Годо - все я чакат, все я няма. (…) Защо не се вълнуваме, че страната се управлява от хора с досиета, университетите се управляват от хора с досиета, партиите, банките, големите капитали, медиите, от които ни поучават хора с досиета..., а се развълнувахме тъкмо за човек, който с нищо не ни е навредил и напротив, е от малцината, дал знак, че и тук е възможно да съществува мисъл. Неземна глупост е да се смята, както твърдят някои, че "Кръстева се съгласила да сътрудничи, защото искала израстване". Наистина неземна глупост, която е диагноза за интелектуален и геополитически хоризонт. Как точно ДС ще й помогне да израсне във Франция и да стане световна интелектуалка?"

Всъщност професор Николчина е една от най-близките на Юлия Кръстева в България, именно тя я кани да стане член на редакционния съвет на "Литературен вестник", което е и причина за проверката в Комисията по досиетата. Професор Николчина е категорична: "Години наред се говореше, че Кръстева въобще отказва да говори на български и да се среща с българи. Сега разбирам защо. Всеки от нас е бил потенциален доносник, офицер от ДС, убиец. Грешката й беше, че въобще се върна, а моята безсмъртна вина е, че я поканих да бъде член на редколегията на "Литературен вестник".

Какво си спомнят за нея нейни студенти и докторанти, четете в хартиеното издание на "168 часа".