Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Истината за Народния съд: Издава 2618 смъртни присъди, а в Нюрнберг срещу висши нацисти най-тежките наказания са само 12

Декларацията на социалистите, в която наричат Народния съд "необходимо и неизбежно правосъдие", неслучайно предизвика бурен скандал и доведе до отстраняването на нейния автор Валери Жаблянов от поста зам-председател на парламента.

На първо място, организираните от режима процеси нямат нищо общо с правосъдието - поне такова, каквото е познато в цивилизования свят. Само издадените смъртни присъди са 2618 срещу едва

11 висши нацисти, екзекутирани

след процеса в Нюрнбер (Гьоринг се самоубивав килията), и 7 от трибунала за Далечния изток, проведен в Япония.

А у нас вместо да съдят виновните за присъединяването към Оста, се разгръща една безмилостна разправа, не само с елита на държавата от онези години, а и с много обикновени хора.

Народният съд се създава, за да узакони постфактум масовите убийства и репресии, започнали веднага след 9 септември 1944 г. Контролираните от БРП(к) милиция и съд не реагират срещу тези действия, дори срещу онези елементи, за които е ясно, че преследват личния си интерес.

В същото време от комунистическата партия посочват, че "революционната активност на масите не само не представлява никаква опасност за реда и спокойствието в страната, но напротив, е най-надеждна опора на новата народна власт". Така в България започват масови убийства, непознати дотогава в историята ни, при което само през първия месец от 28 000 убити са унищожени 18 000 души с висше образование и 8000 със средно.

Акцията води до посичане на българската интелигенция, която се смята за потенциален противник на налагането на комунистически режим в България

От юридическа гледна точка т. нар. "Народен съд" всъщност е незаконен. Създаден е на 30 септември 1944 г. с наредба-закон от правителството на Кимон Георгиев, която влиза в сила от деня на обнародването в Държавен вестник - 6 октомври. Наредбата закон противоречи на действащата Търновска конституция, която кабинетът на ОФ уж "ще възстановява".

Всъщност чисто правно погледнато, тази разправа е прецедент и в световната история, тъй като не е познат друг случай, при който толкова много хора да са осъдени на смърт, след като са били убити.

Да не говорим, че

убийствата в така наречените "безотговорни дни"

често са били извършвани по възможно най-мъчителен начин - разбиване на главите на жертвите с кирки и брадви, запалване на живи хора, удушаване и т.н.

На всичкото отгоре голяма част от избитите са хвърляни в незнайни масови гробове, така че близките им да не могат да изразят и най-малка почит.

Няма стремеж и поне за пред света да се изпълни официално прокламираната от пропагандата цел - за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г., довели страната до участието във Втората световна война. В тази връзка има и опити небивалият погром да се оправдава с изисквания, наложени на България като победена страна съгласно подписаното примирие в Москва.

Британският политически наблюдател на процеса е категоричен:

"Присъдите са определено отмъстителни"

и изразява мнение, че тази разправа е планирана не само на местна почва, а под диктовката на съветските апаратчици и репресивни органи."

Още по-малко оправдание може да се търси и в подписания 2 години по-късно Парижки мирен договор. Следователно т.нар. Народен съд не е "Правосъдието на победителите", тъй като е създаден преди съюзниците да запишат съответното изискване за сътрудничество в осъждане на военнопрестъпници към България.

“Много съм чел и писал за Народния съд, освен това съм първият българин, който се докосна до оригиналните протоколи от онова време, съдържащи изключително интересни факти - коментира бившият народен представител Христо Марков, който е посветил много години на изучаването на документите за съдебната разправа след деветосептемврийския преврат. - В никакъв случай не е правосъдие, някаква варварска история е. Като четох телеграмите на Георги Димитров, които той изпраща от Съветския съюз, явно става дума за някаква особена българска злоба, българска отмъстителност, защото никъде другаде няма подобно нещо. Абсолютно необяснима.

Например, когато се запознах с протоколите на всички министри от съда, за правителството на Багрянов, което е избито цялото, изобщо не става ясно защо са осъдени на смърт тези хора. Напълно невинни са били - това е кабинетът, който им дава амнистии, освобождава много комунисти...

Абсурдно е да се оправдават и с ангажименти, поети с международни договори. В Чехия например има издадени

3 смъртни присъди, и то на истински нацистки надзиратели, и две доживотни.

Вижте какви хора са били съдиите в Народния съд - ами там няма почти нито един с юридическо образование. Не говоря за Георги Петров и Стефан Манов, които все пак са завършили право - има шивачка, има обущар. Те са били напълно неграмотни хора и въобще не са имали досег до правото."

Огромната пропагандна кампания, която се разгръща успоредно с тези трагични събития се опитва да оправдава жестокостите

с революционна мъст и справедлив

народен гняв

Появява се специално издание - вестник "Народен съд", изпълнено със зловещи разкази и снимки на убити партизани. Не само в София, а и в големите градове от ОФ се организират агитки, които денонощно скандират: "Смърт! Смърт!", дори когато се издават смъртни присъди на отдавна убити лица.

Но съденето на мъртъвци съвсем не е единственото въпиещо нарушение на каквито и да било правни норми.

Наредбата-закон няма нищо общо с правосъдието и защото нарушава и членове 67 и 75 на конституцията, според които “правата на собственост са неприкосновени” и конфискуването на имот се забранява. Тя противоречи и на действащия Наказателен кодекс, който не допуска прилагането на закони с обратна сила. На всички осъдени от т.н. “Народен съд” се конфискува имуществото, а семейството и близките им са подложени на пожизнени преследвания като роднини на “врагове на народа”.

“Народните обвинители” в нарушение на действащите закони са били назначени от министерския съвет, т.е. от изпълнителната власт. Да не говорим, че в съдебните състави са назначени партийни активисти без необходимото образование и правна квалификация и в техни ръце са съсредоточени предварителното и съдебното следствие, както и обвинението.

По съветски образец обвинените са предварително обречени, защото

са съдени с презумпцията

за виновност

Като капак присъдите са окончателни и не подлежат на обжалване, а смъртните присъди се изпълняват веднага. Близките на съдените са изселвани в страната – включително и деца!

Общо изселени лица в страната за периода на действие на Народния съд са 28 131 души.

На процеса в Нюрнберг, който започва по-късно - на 20 ноември 1945 г. например, нацистките водачи, които не са живи, не са съдени.

Мащабите също са несъпоставими. В Нюрнберг, люлката на националсоциализма, са издадени 12 смъртни присъди. У нас трибуналът посочва 2618 души за разстрел.

Но когато главният обвинител на Народния съд Георги Петров коментира подготовката на международния трибунал в Нюрнберг, той казва, че “това не е един истински международен съд, а по-скоро един възмутителен фарс”, и добавя: “Примерът, който даде

нашият Народен съд, остана и ще остане ненадминат

в международен мащаб…

Безспорно този резултат се дължи най-вече на нашата Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце.”.

Този “български опит” се сочи от Москва за пример за други страни.

На 3 юли 1945 г. главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 – 20-годишни, 946 – 15-годишни, 687 – 10-годишни и 3741 по-кратки присъди.

Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побоища и изтезания.

Разпитите по време на целия период, в който действа съдът, са придружени и от

редица процесуални нарушения

Достатъчно е да споменем обстановката, в която служебните защитници на подсъдимите трябва да работят. Така например служебният защитник на княз Кирил и Добри Божилов, проф. Николай Долапчиев (който е член на Звено), настоява за отмяна на разпита на принц Кирил поради простия факт, че едва половин час преди неговото насрочване е имал възможност да се срещне с него.

Много от обвиняемите не издържат мъченията и разпитите и умират в килиите.

Освен това основните обвинения са свързани не с военните престъпления, а с преследването на комунистите - хората, които по заповед от чужда държава са действали с терор и с оръжие за насилствено сваляне на държавната власт - действия, които са осъдителни в абсолютно всяка страна по света.

Друга основна част от обвиненията са в престъпления против съветските интереси.

Така Третият върховен състав на народния съд с председател Б. Лозанов гледа делото “Катин-Виница”.

Като подсъдими по него са привлечени двама лекари д-р М. Марков и д-р Г. Михайлов, един журналист – Б. Коцев, и трима представители на Българската православна църква – архимандритите Йосиф Динков, Николай Гаврилов и Стефан Николов.

Тяхната „вина” била, че са участвали в международните комисии за установяване истината за масовите убийства в Катин и Виница. С това си участие те, според обвинението, са извършили „активна фашистка пропаганда”. В обвинителната си реч пред съда прокурорът Вапцаров заявява:

„Те не обичат Съветския съюз и това е мотивът им

да участват в тези мерзки делегации”. С това обвинение свещениците са осъдени на строг тъмничен затвор от 3 до 5 години, само защото са потвърдили истината, която в наши дни всеки знае - че не германците, а съветските политкомисари са избили пленените полски офицери.

Много от осъдените от "Народния съд" по нареждане на главния обществен обвинител Георги Петров са съдени допълнително и от местните "народни обвинители" на местните съдилища, които се явяват по-нисша инстанция. Целта е да се убият и тези, които не са успели да унищожат.

От древността до днес няма такъв юридически казус – по-нисш съд да съди хора, осъдени вече веднъж от по-висша инстанция. На всичкото отгоре, когато са осъдени народните представители, те са били с депутатски имунитет.

И в крайна сметка не на последно място трябва да се каже, че след демократичните промени в България, голяма част от издадените присъди съвсем основателно са отменени. С решение №172 от 26 август 1996 г.

Върховният съд

отменя присъдите,

произнесени от Първи върховен състав, а с решение № 243 от 12 април 1996 г. се отменят тези на Втори върховен състав. През 2010 година, с приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, са реабилитирани осъдените от Трети върховен състав. На 19 януари 2011 г. правителството взима решение датата 1 февруари официално да се отбелязва като "Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим".

Коментара ()

Вашият коментар