Причините са пренос на тропичен въздух от юг и липса на сибирски циклон

Климатолог: България не става за олимпиада, защото на 5-6 г. има топла зима и не покриваме изискванията за ски спускане

Глобална промяна ще има след 8000 г., когато Източна Африка ще се отцепи в отделен континент

Докато България се размина с дълбокия сняг тази зима и скиорите карат по изкуствени писти, снежинки затрупаха плажа в гореща Барселона, хора загинаха от лютия студ в Европа, а в Москва регистрираха 100-годишен рекорд за високи преспи.

И макар че преди дни паднаха 15-20 см нови снеговалежи по високите части, а около 20 февруари се очакват отново, това не може да промени характера на зимата.

От какво е предизвикан сухият и по-топъл сезон тази година у нас? Температурна аномалия ли е това или нормален процес? Факторите са поне два според специалистите. "От една страна, се дължи на активната циклонална дейност, оформяща се над Атлантическия океан, която носи пренос на по-топъл въздух от океана - обясни климатологът доц. Георги Рачев пред "168 часа". - В същото време у нас се включва и тропичен въздух от Северна Африка. От друга страна, тази година нямаше т.нар. източноевропейски максимум (атмосферно явление, предизвикващо понижение на температурите - бел.ред.). Става дума за отрок на сибирския максимум.

Друга година оттам идва здрав студ

и прониква на целия Балкански полуостров. Преди години дори на остров Крит имаше снеговалеж за първи път откакто се водят метеорологични наблюдения."

Най-студеният месец в България - януари, измина с малко снеговалежи и незадържане на снежната покривка. Дори когато валя, снегът не затрупа улиците и тротоарите за 2 седмици, колкото е нормалното за София. Нормално за столицата през януари е средно да навали 5-7 см, коментира пред "168 часа" Петър Янков от ТВ-МЕТ. Заради това тази година децата не успяха да се пързалят с шейни.

Скиорите също са недоволни, защото до началото на февруари

караха предимно

по писти с

изкуствен сняг,

който е по-твърд, а на места има силно заледени участъци и това крие повече рискове от травми. Според информация от Планинската спасителна служба снежната покривка по пистите в зимните курорти варира от 45 см до 210 см. Най-ниска е на Мечи чал в Родопите, а най-висока - на Тодорка в Пирин.

Най-тънка е снежната покривка на на Родопите (50 см на х. “Студенец” и 70 см на Чепеларе) и на Витоша (90 см на “Витошко лале” и 60 см на “Алеко”).

По данни на спасителите дълбок сняг над метър покрива Ситняково, Ястребец, Маркуджиците и Бъндеришка поляна. Но според скиори пистите “Ястребец-2”, “Попангелов” и централната за Боровец писта пред х. "Рила" са поддържани с изкуствен сняг. Той се генерира от машини, в които вода е замразена при температура под -3 градуса.

Всички работещи в курортите са категорични, че

е може да става и дума за сравнение с миналата година.

"Перфектни са само пистите, които са с изкуствен сняг", твърдят служители в зимните центрове.

Навсякъде се е наложило да се включват машините. "В цяла България има дефицит на преспи и при нас не е по-различно, но това е тенденция от няколко години", коментираха от курортите.

Наложило се концесионерите да се погрижат за изкуствен сняг на пистите, за да не се провали сезонът. Естественият беше стопен на няколко пъти през декември -

тъкмо се беше натрупал, и се

появи топъл вятър,

който всичко разтопи. Но през януари и началото на февруари е по-хладно на височина над 1500 м и снежната покривка се задържа.

Според климатолозите макар скиорите да се спускат по изкуствен сняг,

в гората преспите

са по-дълбоки

и са в нормата за февруари. По традиция максимумът на натрупването в планините над 2000 м у нас се наблюдава през втората половина на февруари и началото на март. "Движим се в нормата за тази част на сезона", каза доц. Рачев.

"Сняг има, но той вали в местата над 1500 метра надморска височина. Сега, в средата на февруари, вече се натрупа нормална за сезона снежна покривка", твърди доц. Рачев. Той признава, че се е наблюдавало забавяне в ръста на снежната покривка. Причината е, че през последните години валежите във височина намаляват. В ниската част на България бяха от дъжд. Това е нормално по думите на климатолога, защото декември мина с температури от 2 градуса над нормата средно за страната. А през януари дори с 2,5 градуса. Същото ще бъде и за февруари, ако не се случи нещо извънредно.

"Вярно е, че зимата е по-мека, но това не е необичайно състояние. Имало е такива и преди", заяви Петър Янков от ТВ-МЕТ.

Така, когато българите караме зимата с обувки, а не с ботуши, в първите дни на Малък Сечко

в Москва поставиха 100-годишен рекорд за паднал сняг.

"Извозени са 1,2 млн. куб метра за едно денонощие, което е равносилно на натрупаното количество за 9 дни", съобщи заместник-кметът Пьотър Бирюков.

Русия бе обхваната от такива виелици, че предизвикаха прекъсване на тока.

Температурите във Великобритания също паднаха под нормалните за сезона - до -10 градуса.

Европа бе скована в средата на януари от студ и попадна в плен на бурята "Фридерике". Тя донесе леден дъжд и причини отмяната на 200 полета. 6 души загинаха в резултат на бедствието, обхванало Германия, Холандия, Белгия и Италия.

"По-студени въздушни маси бяха наблюдавани над Западна Европа. На югоизток по-често нахлуваха по-сухи и топли въздушни маси", коментира метеорологът Петър Янков от ТВ-МЕТ.

Сняг посипа и плажа в Барселона

- невиждано явление. Българи, празнували преди няколко години Коледа в желаещия да се отцепи от Испания град, разказват, че температурата е била като за плаж. И дори е имало къпещи се в морето ентусиасти.

Рекорд бе поставен и в Китай - в североизточната му част бе измерена температура от -44,5 градуса по Целзий. След "затопляне" те се вдигнаха до -30 градуса. Причината бе силен антициклон от Сибир.

Париж осъмна една сутрин с 13 см сняг, което не е честа гледка за столицата на Франция.

"В България обаче топлата зима се конкурира с тази от 2015-2016 г., която е на второ място след 2000 г.

Най-горещият сезон бе през 2006-2007 г.,

при който само в единични дни се наблюдаваха температури от -10 градуса", казват климатолози.

Точно обратното на предишната зима. Доц. Рачев даде пример с миналия януари, когато живакът в термометрите в София не се покачи над -10 градуса в продължение на 120 часа. "Столицата бе скована за 6 поредни дни. -10 беше максималната температура, а минималните падаха до -19, някъде до -20 градуса. Това

беше екстремен, здрав студ, който

се доближава

до сибирския",

коментира климатологът.

В противовес на този зимен ад през февруари 2016 г. в София се отчете абсолютният максимум, откакто изобщо се наблюдава времето - плюс 22 градуса. Във Велико Търново пък беше измерена подходяща за плаж температура - плюс 26,5 градуса.

Според специалиста тази година времето е значително по-топло не само у нас, но и на Балканите. Но колкото повече информация се споделя, толкова хората ставали по-чувствителни към метеорологичните явления.

"Затова София не става за домакин на олимпиада - допълни доц. Рачев. - Навремето Иван Славков много искаше. Като говори с експерти, видя, че на Витоша и на Боровец веднъж на 5 г. може да се случи топла зима и да не може да обслужим олимпиадата. В България природната обстановка не е подходяща. Не можем да организираме ски спускане. За него трябва 800 м денивелация и определени километри дължина."

Според климатолога Пирин не може да се сравнява с Алпите.

"Разликата е

като между

карфица и слон

Колкото и да ни е любима, Пирин е много малка планина, единична, много на юг. А в момента на Алпите наблюдаваме най-големия сняг от 10 г. насам", твърди специалистът. Към швейцарските планини непрекъснато има пренос на влажни въздушни маси от Атлантическия океан, които изсипват сняг. В поне 10 курорта там имало натрупани преспи от 4,5-5 метра.

Тези атмосферни процеси обаче не идват към България. Страната ни попада в топлия сектор на циклоните, които пристигат по-сухи. Те се изнасят на север от нас, а друга част изобщо не стига дотук.

Но това, че тази зима не заваля обилен сняг, изобщо не означава, че следващата ще е същата.

"Според последните изследвания в момента се намираме в пика на този процес на затопляне и в следващите 20-30 г. средните температури на въздуха ще се понижават постепенно - обясни Петър Янков. -

След 50-60 г.

ще има начало

на по-сериозно захлаждане

Климатът се променя на периоди от 60-100 г. и не може да се говори за глобално затопляне. Глобални промени означава необратимост на процесите. Това би се случило, ако се променят геофизичните параметри на земята или съотношението море-суша, ако се разместят континентите.

Геолози и сеизмолози твърдят, че след период от около 8000 г. източната част на Африка ще се отцепи и ще се образува нов континент. Тогава може да настъпят промени в морските течения и в климата."