Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Горбачов проваля бизнеса ни с
концерни от Япония и Германия Джордж Буш (вляво), Михаил Горбачов и Хелмут Кол (вдясно) празнуват падането на Берлинската стена.

Заради него Живков вади “Кобе” от голям проект, за да угоди на руснаците

През 80-те години Тодор Живков вижда недостатъците на системата и мечтае за икономическия и технологичния напредък на Запада. Използва различни канали, за да търси интеграция със западни концерни, и държи Огнян Дойнов от Политбюро да следи всички нови разработки в Япония, Западна Германия, САЩ и др.

Първият пробив е, когато зад гърба на Кремъл, България създава кооперация с японската "Фуджицу", внедрявайки иновациите й в ДЗУ.

Следващият ход на Дойнов е да направи кооперация с другия японски гигант - "Кобе". Идеята му е с него

да изградим

Завода за тежко машиностроене

в Радомир.

Замисълът е толкова грандиозен, че ако начинанието бе успяло, вероятно там щяха да се правят изделия на световно ниво. Проблемът е, че Горбачов е вбесен от тази поредна забежка на България към Запада. Дали защото това отлага

планирания от него крах на комунизма, или поради друга причина, той е повече от ядосан.

Последният съветски лидер трудно приемал, че малка страна като България може да изпревари СССР в електрониката и компютрите. Тежкото машиностроене в Радомир всъщност се оказало капката, която преляла чашата на търпението му.

Според осведомени Горбачов вдига грандиозен скандал на Живков за официалното съдружие с Япония, в резултат на което то е прекратено. Делът на "Кобе" е изкупен и България доброволно го дава на руснаците. За съжаление те нямат никакво ноу-хау или знания, които да приложат в завода в Радомир, за да може той да прави високоточни и прецизни изделия на световно ниво.

Проектът буксува и всичко остава в точката на замръзване. В резултат Дойнов е заподозрян като лобист на Запада и е отстранен. Живков обаче не се отказва.

Малко по-късно - през 1987 г., бившият Първи прави втори опит, за да защити пред Горбачов стремежа си към по-пазарно ориентирана икономика. През 1987 г. той посещава Китай и оттам направо каца в Москва. Желанието му е първо с Горбачов да сподели впечатленията си от другарската социалистическа страна.

По-късно посланикът ни там по онова време Георги Панков разказва, че Живков изразил искреното си възхищение от подхода на китайците, които умело съчетавали социалистическите си идеали с пазарната икономика. Горбачов, който по принцип

не понасял Живков, опитал да му опонира с тезата, че са го заблудили. Че всичко е било организирано така, че българинът да им повярва. Живков обаче не се предавал - той настоявал, че нарочно е поискал да го заведат в избрани от него села и там се убедил в предимствата на смесената икономика. Според Панков Горбачов бил непреклонен и българският лидер продължил и след този маньовър да е в немилост.

Третият и последен път, когато

бившият Първи прави опит да се откъсне от руската орбита

и да направи завоя към Запада, е с помощта на немските концерни. За съжаление трагичната смърт на Щраус осуетява тази идея.

Очевидно последният съветски лидер е имал някакъв свой план да приключи максимално бързо с комунизма и е отрязал всички пътища на България към Запада. Неслучайно Костадин Чакъров до смъртта си наричаше Горбачов предател. Дни преди смъртта си той искаше да разкрие, че последният съветски лидер и хората му у нас - Андрей Луканов и Петър Младенов, са подготвили преврата срещу Живков, за да му прехвърлят вината за всички абсурди на социализма.

Коментара ()

Вашият коментар