Т.нар. брат Ради бил снажен и силен, купувал храна за всички от пазара на Римската стена.

Скулпторът Марко Марков обиколил цяла България да търси подходящ прототип.

Ти си виновен за падането на България под турско иго!” – обърнал се веднъж Учителят Петър Дънов към бившия пехливанин (борец) Ради Танчев, известен като брат Ради. Той е един от най-ранните ямболски последователи на Дънов.

Дори нещо повече – в неговата къща през 1920 г. е основан ямболският клон на Всемирното Бяло братство и първоначално в нея се провеждат събиранията на ямболските дъновисти.

Но връзката на Петър Дънов с Ямбол датира от четвърт век по-рано. През 1895 г. местната евангелистка църква го кани за свой пастор. Този прелюбопитен факт от ямболската история ще предадем така, както го намираме в книгата “Петър Дънов и българите. Земен път и слово” (1994 г.). Там в главата “Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа” четем: “След завръщането му от Америка през 1895 г. видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и добродетели, му предложили амвон в една от евангелските църкви на град Ямбол...

Учителят не останал служител нито в православната църква, нито когато му бил предлаган амвон в евангелската църква в град Ямбол. Пред евангелистите той заявил, че са му чужди неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост. “Човек трябва да служи на Бога без пари!” – казал той и отминал учтиво честта, която му била направена...”

Но нека се върнем към главния герой на тази статия. Ето какво ни разказва за него дъновистката Веска Величкова: “Брат Ради беше снажен, добре сложен човек с много хубаво оформена глава, но беше абсолютно неграмотен. Едва пишеше “Бог е любов”. Той беше градинарят на Братството и понеже беше силен, отиваше на големия пазар (т.нар. “Римската стена" - бел. ред.), закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше.

Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева.

Скулпторът Марко Марков – продължава Величкова – решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си.

Един ден скулптурът брат Ради, както се връща с чувала, спира се при него и в момента решава, че това ще бъде моделът за неговия Патриарх Евтимий. Той му казва: “Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий.”

Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: “Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор”.

Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: “Един твой ученик те срещна и те позна!” Разбрахме от Учителя - обяснява Величкова, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий.

Тогава вече брат Ради се съгласява. Тъй че този паметник от 1937 г., който виждаме сега на булевард “Патриарх Евтимий” и улица “Граф Игнатиев”, е реалният образ на брат Ради” – завършва своя спомен Веска Величкова.

А кого по-конкретно от “ръководителите на школата на исихастите в Търново” е имал предвид Дънов, научаваме от спомена на близката му сподвижничка Мария Тодорова, която разказва следното: “Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията.

Една сестра го запита: “А брат Ради кой е по прераждане?” Всички се изсмяха.

Брат Ради беше градинарят на Изгрева. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева... Беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук.

Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят – продължава Мария Тодорова – изгледа всички и каза: “Брат Ради по прераждане е българският Патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка”. Замряхме. Тишина. Стояхме, без да мръднем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Учителят продължи: “Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята...”

Както се вижда, “обикновената длъжност” на Ради Танчев е градинар. Той става постоянен обитател на софийската община на Бялото братство “Изгрева” през 1932 г., идвайки и оставайки тук (след три настоятелни покани лично от Петър Дънов) направо от традиционния събор на Рилските езера.

Брат Ради е останал вдовец още през 1912/1913 г. и единствената му дъщеря е отгледана предимно от сестрата на покойната му съпруга. Вече бе описана срещата му със скулптора Марко Марков (Хаджииванов), за когото не е излишно да дадем някои биографични данни. Той е роден в търновското село Върбица на 30 март 1889 г. Завършил е Държавното художествено индустриално училище в София (1909-1915 г.), след което учи скулптура при професорите Жеко Спиридонов, Андрей Николов и Марин Василев. От 1924 до 1927 г. е на специализация в Париж в Академията “Жулиен”.

От 1945 до 1960 г. е преподавател и професор по скулптура във Висшия институт по изобразително изкуство “Николай Павлович” в София. Починал на 26 юли 1966 г.

Марко Марков е най-силен в създаването на реалистични портрети на изтъкнати българи. В каталога “Българска скулптура (1878-1974)” четем: “Със същата пластична изразителност, жизненост на формата и идейно-психологическа вглъбеност М. Марков е изградил и монументални фигури и паметници, като: паметник на Патриарх Евтимий в София (1937), паметник на Александър Стамболийски в София (1953)...”

В пряка връзка с проекта на скулптора за паметник на Патриарх Евтимий са две негови бронзови творби от 1936 г.: едната е 69 см и всъщност е силно умален вариант (макет) на познатия ни паметник, а втората творба е глава на Патриарх Евтимий (55 см). Без всякакво съмнение и в двата случая се вижда изваян едно към едно образът на ямболския дъновист Ради Танчев.

А връщайки се в самото начало на статията, разбираме, че Петър Дънов дотолкова е отъждествявал сподвижника си. Ради Танчев с Патриарх Евтимий, че чак му вменява (приписва, прехвърля) историческата вина за гибелта на Второто Българско царство, за която гибел (според Дънов) много е допринесъл с ненавременното си съзерцателно учение исихазъм последният търновски патриарх...

Моделът за образа на Евтимий брат Ради Танчев от Ямбол надживява с десет години и половина своя Учител Петър Дънов и почива на 12 май 1955 г.