Напъните на пропагандата да представи преврата за социалистическа революция прикриват незаконната смяна на властта

Събитията от сакралната за комунистите у нас дата 9 септември 1944 г. са изпълнени с митове и абсурди.

Това сочи изследване на "168 часа" върху документите и автентичните свидетелства за случилата се преди 73 години радикална промяна в управлението на България.

Дълги години дори официалната пропаганда на тоталитарната държава се опитва да намери "най-верните" формулировки за иначе доста постния откъм революционен ентусиазъм исторически момент. Така заради пресните спомени на хората първоначално го наричат "народно въстание", а по-късно някак срамежливо се прокрадва определението "социалистическа революция". В подкрепа на тези определения се привеждат невероятни и измислени истории, за да се придаде по-голяма героичност на действията на комунистите, а най-смешни са напъните

да се припишат особени заслуги на Тодор Живков

В същото време най-тъжното е, че в действителност от тази дата започват небивали убийства и репресии, за които и до днес няма точни данни.

Всъщност от гледна точка на съвременните историци някакви големи загадки около съдбата на държавата няма, но въпреки това митовете, създадени от пропагандата, навремето си имат собствен живот и продължават да наслагват фантастични тези в масовото съзнание. Основната част от тях са свързани с дипломатическите и военните действия.

Един от главните митове е, че 9 септември предотвратява нова "национална катастрофа". Вярно е, че правителството на ОФ постига споразумение със Съюзниците за преминаване на България на страната на антихитлеристката коалиция. Стига се до първия голям абсурд, защото след като на 5 септември Съветският съюз ни обявява война, след тази дата освен със СССР, страната ни се оказва в състояние на война и с Великобритания, САЩ, както и с Германия и Унгария. Това дава основание на

германците да

пленят нашите части разположени в Сърбия и Македония.

По-големият проблем обаче е, че въпреки участието в заключителния етап на войната и дадените 32 хиляди жертви, на мирните преговори в Париж България не е призната за съвоюваща и е била третирана като победена страна. А армията ни в онези години е била значителна сила, след като главнокомандуващият Трети украински фронт маршал Толбухин е събрал милион и половина червеноармейци, само за да нападне България.

В същото време Финландия например, въпреки че за разлика от нас воюва срещу Съветския съюз, благодарение на умела дипломация успява през лятото на 1944 г. да избегне окупацията. Още по-фрапиращо е сравнението със следвоенната съдба на Италия - първият и главен съюзник на Хитлер по време на войната и родина на фашизма, тя официално е призната за съвоюваща страна.

Освен това от стратегическа гледна точка хвърлянето на незасегнатата до момента от войната българска армия на фронта си е пълен абсурд. Още повече че за целта са изтеглени нейните подразделения от Беломорието и Македония, което съвсем намалява шансовете ни да запазим поне част от тези територии.

Друг разпространен мит е, че 9 септември ни е извадил от международната изолация заради прогерманската политика на тогавашните управляващи.

Тази теза също не отговаря на истината, тъй като превратът на 09.09.1944 г. сваля правителството на Константин Муравиев, съставено от народняци, демократи и десни земеделци, т.е. легалната опозиция на предишните прогермански правителства. На практика то вече е

водило преговори в Кайро за примирие с Англия и САЩ,

а още предишното българско правителство на Иван Багрянов е извадило страната от Тристранния пакт и е разоръжило 15 хиляди германски войници и офицери на българска територия.

Една от най-разпространените легенди е, че благодарение на 9 септември България е предпазена от териториално орязване. Дори се твърди, че тя е единствената държава от Оста, запазила териториални придобивки - получената с Крайовската спогодба от 1941 г. от Румъния Южна Добруджа.

Истината е, че Запада по време на Парижката мирна конференция през 1947 година е за възвръщане на мирновременните граници. България е принудена да върне Македония и Беломорието на Югославия и Гърция, но запазва Южна Добруджа, а гръцките апетити за Родопите са пресечени. От друга страна СССР подкрепя териториалната цялост на България, тъй като през 1947 г.

странат ни е вече

трайно в съветската

сфера на влияние

Другата част от митологемите касаят вътрешнополитическите събития.

Както е известно, на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, а демократичното правителство на Константин Муравиев нарежда на въоръжените си сили да не оказват никаква съпротива. На 8 септември съветската армия преминала Дунава и без каквито и да е военни действия окупира територията на България.

От този момент на 8 срещу 9 септември 1944 г., по заповед на Москва е извършен военен преврат, начело с Отечествения фронт, които завземат властта.

Превратът започва в 2 часа през нощта на 9 септември с превземането на сградата на Военното министерство. Военният министър

Иван Маринов застава на страната на превратаджиите и издава съответните заповеди до Първа пехотна дивизия и Школата за запасни офицери. До 4 часа основните административни и комуникационни възли в столицата са поставени под контрол и политическите ръководители на преврата се преместват в Министерството на войната. В 6,25 ч. Кимон Георгиев прочита по радиото кратка Прокламация към българския народ и обявява състава на новото правителство, одобрено малко по-късно с указ на регентите княз Кирил и Никола Михов.

Интересното е, че в новото правителство официалните представители на комунистите не са мнозинство. То е съставено от група хора завзели властта и самообявили се за правителство начело с Кимон Георгиев. От правна гледна точка това става с брутални нарушения на действуващата Търновска конституция и законодателството на България.

По това време, тъй като цар Симеон Втори е малолетен, страната е управлявана от регентство. В ранните часове на 9-ти септември 1944 г. превратаджиите арестували регентите генерал Никола Михов и Кирил Княз Преславски били затворени в Софийския централен затвор и ги принудили да подпишат няколко указа.

Първият Указ, издаден с позоваване на Търновската Конституция, е Указ № 10, с който е назначено правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев.

Официалното съобщение за издаването на Указа и извършеното с него назначаване е направено на 9 септември в 6,25 минути по Радио София.

Текстът на този Указ заслужава специално внимание като първо доказателство за пълната юридическа нелегитимност на установения комунистически режим в България.

"Значението на този текст придобива особени измерения и като се има предвид фактът, че в продължение на почти половин век той е бил съхраняван (не само оригиналът, но и всеки екземпляр от вестника, в който е бил обнародван) като един от най-секретните документи,

съдържащ “най-великата тайна на властта”,

и достъпът до него е бил абсолютна привилегия - пише по този повод в книгата си “Легитимните основи на политическата власт в България” юристът Янко Янков.

Главната причина за особената секретност на този указ е тази, че той със силата на документална неоспоримост категорично опровергава официалната митология на властта за наличието на някакво„всенародно въстание против фашизма и монархията”, в резултат на което “се премахва капитализмът и се започва изграждането на социалистическия строй”.

Само че никога в историята не е имало революция, която да протече по такъв начин - Френската, Английската, Американската пък дори и Октомврийската нямат нищо общо със станалото у нас през 1944 г. Вместо да прокламират някакви нови принципи върху, които да градят властта си, те действат подобно на превратите станали у нас преди това - на 9 юни 1925 г. и на 19 май 1934 г., в които самият Кимон Георгиев също е деен участник.

Съставът на бъдещото правителство и новите регенти са уточнени на среща между Кимон Георгиев, Добри Терпешев, Никола Петков и Дамян Велчев в дома на Георгиев към 16 часа на 8 септември. Договорено е в кабинета да има по четирима представители на БРП, “Звено” и БЗНС – Пладне, двама на БРСДП и двама независими, а министър-председател да бъде Кимон Георгиев, решение, съгласувано със съветския диктатор Йосиф Сталин.

Затова абсурдното е, че първата работа на превратаджиите е да получат мандат, т. е. легитимност на властта си именно от най-висшия представител на държавната власт – Негово Величество Царя.

Защо Богдан Филов не подписва Указ №10 и до какво води това, четете в хартиеното издание