Близостта до морето и благоприятните условия за живот в плодородната бургаска равнина са привличали хората към териториите на днешен Бургас още в древността.

Сред първите жители на региона са траките, които около VI век пр.н.е. създават редица селища на територията на днешен Бургас, наред с близките градове Аполония, Месемврия, Анхиало.

По време на османското владичество градът се развива като просветен и духовен център.

През ХVIII в. пристанището на Бургас се превърща в най-голямото на юг от Стара планина.

Най-ранният писмен документ,

споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е османският регистър от 1603/1604 година. В него се споменава за пристанището Пиргос, което е част от вакъфа на Искендер паша и се намира в Айтоската околия. През 1639 и 1646/1647 отново е споменато пристанището.Въпреки разрушаването на античната водопроводна мрежа и недостига на вода, Пиргос е използван за база на османския флот.

Едно от първите писмени сведения за града оставя османският пътешественик Хаджи Калфа, посетил града в средата на XVI век и го отбелязал с името Бургас. Извоюва своето Освобождение от османско владичество на 6 февруари 1878 г.

С изпълнението на Берлинския договор от 1878 година Бургас става един от 6-те административни центрове на османската провинция Източна Румелия. След Освобождението Бургас се развива бързо

- става втори след София

по относителен дял на темпове и мащаби на развитие.

През 1891 г. е приет първият строителен план на Бургас, благодарение на който започва изграждането на нови обществени сгради по западен образец и така се променя ориенталският му облик. Още през 1881 г. е изградена градската библиотека, а малко по-късно Морската градина и катедралният храм "Св. св. Кирил и Методий".

В началото на ХХ век градът вече е с имидж на търговско-индустриално средище, на космополитен център, който има връзки по суша, въздух и море.

По това време в Бургас се създават над 150 индустриални предприятия. Тласък на индустриализацията дават разширяването и модернизирането на пристанището, построяването на летище и нефтопреработвателен завод.

След Съединението за няколко десетилетия градът и окръгът се оказват едно от най-гостоприемните места за огромен брой бежанци в България. Градът набъбва освен с българи, с турци, гърци, италианци, арменци, евреи.

Морето вдъхновява много творци, сред които художникът Георги Баев, поетът Христо Фотев и младата поетеса Петя Дубарова, които са символи на Бургас.

През последните няколко години той се превърна в един от най-динамично развиващите се градове в страната с модерен европейски облик. По различни европейски проекти

в града са инвестирани милиони,

които го превърнаха в промишлен, търговски, транспортен, културен и туристически център.

Градът има седем жилищни квартала, той е най-големият град в Югоизточна България, втори по големина на българското Черноморие и четвърти в страната. Според последното преоброяване на НСИ към 31 декември 2015 г. населението му е 203 017 жители.

От 2009 г. насам градът спечели няколко престижни титли: "Най-добър град за живеене в страната" (2010 г., 2012 г. и 2013 г.), "Най-добър град за правене на бизнес" (2009 г.), "Най-зелен голям град в България" (2011 г.), първа награда за Принос в развитието на туризма в страната (2012 г.), а през 2015 г. Бургас е избран за европейски град на спорта.