Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

- Господин Димитров, чували ли сте за изхвърлянето на останките на цар Иван Александър, за което е говорил Пенчо Кубадински навремето?

- Да – зная за останките на цар Иван Александър. Не е точно така, както го е казал Кубадински и не е само по идеологически причини. Те са копали на Царевец и са намерили парче от саркофаг с царска обувка и с шпори, който сега е в нашия музей мисля. Парчето от саркофага е запазено. И понеже край него е имало и кости, са смятали, че това биха могли да бъдат костите на Иван Александър. Но тогава не се събираха кости. Те и сега не се събират, с изключение на много редки случаи.

Но трябва да бъде оказано уважение, както в наши дни на разкопките в Созопол ги погребва колегата в градските гробища след края на всеки сезон изкопаните няколкодесетки или няколкостотин понякога скелети. Мисля че и други археолози правят така вече.

- Нали все пак е български цар...

- Просто тогава не е имало интерес към тези неща. Защото през 1906 г. какви комунисти има, когато един Москов намира останките на Асен и Петър и ги попиляват.

- Някои казват, че и на Иван Асен II са били там...

- Не – на Асен и Петър са.

- И все пак, за кои наши владетели можем да твърдим със сигурност, че знаем къде са погребани?

- Българските владетели общо ханове и царе са 53-ма. От тях ние знаем със сигурност костите на по-малко от 10-има. Между тях са Батенберг, който е погребан в центъра на София и Фердинанд в криптата на катедралата в Кобург, като ковчегът е над земята, защото в завещанието си е изразил желание да бъде погребан в църквата в Пловдив, където е съпругата му.

Намерени са

и костите

на цар Самуил,

които се намират във Византийския музей в Солун. Отделно са намерени костите на цар Калоян и на други пет български владетели, от които аз съм направил един пантеон в църквата “Свети Четиридесет мъченици”. Там в еднакви саркофази са костите на цар Калоян, на цар Михаил Шишман, които пренесохме от Македония заедно с покойния депутат Павел Чернев – искам да подчертая неговата заслуга.

Също така благодарение на историка Пламен Павлов успяхме да си доставим пръст и пепел, тъй като те са погребани с трупоизгаряне от гроба на кан Кубрат и кан Аспарух, както и на цар Ивайло. Имаме и цар Георги Тертер от Русенски Лом и това май са всички.

- Защо не можем да намерим повече?

- Защото очевидно не са имали място - една църква, един храм, където през всичките времена където да се погребват. Между другото и в Уестминстърското абатство и там са събирани от някого като мен, макар и през ХІХ век. И те са били пръснати, а някои даже от най-известните им крале не са намерени от англичаните.

Наскоро например намериха Ричард ІІІ и вдигнаха голяма врява.

- Къде тогава трябва да се търсят костите на нашите владетели?

- Изглежда, са били погребвани по именията си и затова подсказват и някои надписи. Примерно в надписа на кан Омуртаг е написано, че между стария и новия дворец разстоянието е 20 000 разстега, а по средата е построил своята гробница. Така че очевидно е някъде в Лудогорието или Добруджа, където се падне, тъй като новия дворец, за разлика от стария, който е в Плиска, не го знаем къде е бил. И затова разчитаме на добрия случай някой път при целенасочени или случайни разкопки да бъде намерено и тялото на съответния владетел.

- По отношение на някои от намерените останки не стихват споровете за автентичността им и има доста критични мнения...

- На какво се основават тези критични мнения?! (ядосан). Колегите просто искат да блеснат. Тъпи, слабообразовани, нищо не правят за историята, а когато протестират срещу другите, тогава смятат, че правят нещо. Как могат да оспорят акад. Йордан Иванов, който казва: “На църквата в Старо Нагоричане пише, че тук е погребан цар Михаил Шишман. Същевременно има сръбски ръкопис, в който пише, че крал Стефан Душан след като пленява тежко ранения Михаил Шишман и оттегляйки се от Кюстендил, защото брат му Белаур идва с огромна войска, бяга и го е погребал в църквата в Старо Нагоричане. Как може да се оспорва това?! С какво ще го оспорят?!

Или за Калоян – 66 грама пръстен на ръката с печат. Ама имало и други такива! Да – ама са по 12-13 грама.

Големината на

пръстена показва мястото в

социалната йерархия

Представяте ли си един богат месар, да речем, ще се появи някъде с такъв голям пръстен?

Колко време ще стои пръстена на ръката му? Само като го видят стражниците и ще му кажат: Ела тука малко в тази крива уличка – цък- и хайде довиждане...

Ковчегът бил обикновен – ами точно това е доказателство. Той е умрял в Солун. Отрязали са дървета в гората, в която са на лагер, и от тях са го сковали. Виж, ако беше рендосан, хубав, аз щях да се замисля. Това е военновременен ковчег и в него са го вдигнали по пътя от Солун за Търново. Той се е сплул през лятото и са го погребали така – не са търсили друг ковчег.

- Гробът на царица Елеонора наистина ли е осквернен?

- Боянчани смятат, че царете и цариците се погребват с накити – едва ли е била погребана с тях. Те остават като семейно наследство – гледали сте филми – и се предават от баба на внучка и т. н. Едва ли е погребана с обиците си, с короната си... Иначе съм я чувал тази легенда.

- Но казват, че и паметникът й бил съборен?

- Е, паметникът - да. Бил е съборен.

- И за останките на цар Борис също има различни слухове?

- Изхвърлени са вероятно в някоя река. Има всякакви версии. За гроба на Левски например получавам писмени сведения всеки трети ден. И понякога тарикатите пишат директно до Народното събрание, защото знаят, че оттам ще го препратят на мене.

- Къде сме в сравнение с останалите европейски страни по съхраняване на останки на наши владетели?

- Мисля, че сме наравно с тях. Не сме по-назад. Но и не мисля, че това е някакъв белег за опазване на културното наследство. Има един термин некрофилия – много обичаме да намерим гроба. Е, и какво като го намерим? Толкова ли е важно да намерим гроба на Левски, като знаем, че той почива, и то в българската земя? Не е ли по-важно да познаваме идеите? Естествено, че идеите са много по-важни, отколкото къде точно Левски е погребан.