А дали ударът по Сирия

не бе съвместно учение?

Човек никога, ама никога не трябва да забравя лафа на Бисмарк, че най-много се лъже преди война и след лов.

Но след лов слушателят може да каже “Не вярвам”, докато преди война си длъжен да вярваш, иначе – бой. Затова трябва да се вярва на г-жа Елена Поптодорова, която Атлантическият кръжок изпроводи да каже по телевизията коя версия за американската бомбардировка в Сирия е единствено правилната. Ако не повярваме, изчезваме от картата.

Права е г-жа Поптодорова. За да схванем нейното откровение, трябва да се запитаме коя ще е следващата бомбардирана държава? И коя ще е по-следващата? Защо да се редим на тази опашка? Не е ли по-разумно да вярваме? Българският народ се дели на 3 вида вярващи. Около

10% подкрепят

горещо и със

страст

версията на Елена Поптодорова, но те редовно губят изборите и все повече линеят интелектуално. Бяха десни консерватори, сега взеха да стават леви, шантава работа. Силата им е, че са еднопистови и затова вярват твърдо, без никакво шаване и увъртане. Поне 30% вярват, но имат силни съмнения, и за всеки случай гласуват за ГЕРБ, защото тази партия е двупистова, стерео. 25 на сто еднопистово вярват на руската версия и от немай-къде гласуват за БСП. Останалите са или объркани, или непукисти, или се опитват да мислят като независими интелектуалци. Последните са тази дупка на кавала, която още не е пробита.

Сред политическия елит съотношението е друго. Там 100% твърдо козируват на атлантическата версия, но от тях 60% си държат пръстите кръстосани. Ако се наложи, в рамките на 2-3 секунди ще козируват в обратната посока.

След събитията в Чехословакия през 1968 г. излезе един такъв виц – западен кореспондент разпитва местен гражданин за това и за онова, а той всеки път отговаря: “Моето мнение съвпада с позицията на в. “Руде право” (партийния орган). Накрая на кореспондента му писва: А нямате ли собствено мнение? Отговор: “Имам, но не съм съгласен с него!” Според мен г-жа Поптодорова

също има второ

мнение,

тъй като е видяла доста неща и доста знае. Вероятно го е скрила дълбоко-дълбоко в своето “ид”, т.е. в неосъзнатата част от психиката, откъдето то избива под съвсем други форми и нелогични постъпки, които на пръв поглед нямат нищо общо с политиката. И няма как да я виним, тъй като БСП, в която г-жа Поптодорова членуваше в миналото и дори бе неин депутат, също наведе покорно глава под атлантическия ботуш. Не че е нещо ново, БСП отдавна е атлантичка, но на последните избори мощно цака с русофилската карта и така прибра доста заблудени овце в кошарата. Назначеното от президента на БСП правителство пък категорично подкрепи бомбардировката чрез декларация на външното министерство. Така че русофилските предизборни закачки се оказаха пластмасов морков.

Това е положението. Партиите са рибари пред електоралното езеро, а русофилството е червейчето, на което рибата най-много кълве.

Добре, но каква все пак е истинската истина за поредната бомбардировка в Сирия? Истината е, че ние тук не знаем и няма как да знаем, можем само да си правим дедуктивни изводи. Имаме 2 коренно противоположни версии и

никакви твърди

улики

Химическата атака се приписва на авиацията на Асад. Но тя удря града Хан Шейхун, който е крепост на “Ислямска държава” (ИД) още от 2011 г. Всички улики, които могат да излязат от тази територия, са безкрайно съмнителни. Пиарът на ИД доказано лъже като за световно. На такива територии не се допускат истински журналисти, режат им главите.

Чрез каналите на ИД до западните медии стигнаха снимки и клипове, които въздействат емоционално. Но както една снимка говори повече от 1000 думи, тя може да лъже 1000 пъти по-силно. А ИД отдавна лъже безобразно със снимки.

Според руско-сирийската версия бомбардировката е ударила склад с химическо оръжие, отровата се е разнесла и някои цивилни са пострадали. Това е напълно възможно, тъй като отдавна има доказателства, че ИД произвежда всякакви бойни отровни газове, сред които хлор, бял фосфор и зарин. Може да посоча редица достоверни източници, но българското “Дойче веле” е точно на същото мнение, а това радио е голям противник и на Путин, и на Асад.

Така че според мен човек трябва да държи и двете версии отворени, така както компютърът държи по няколко отворени програми. Ако искаме да се правим на интелектуалци, нямаме друг вариант.

Две доста

различни версии

имаме и за самата бомбардировка. Според Белия дом всичките 59 ракети “Томахавка” с изключение на 1 са ударили целта в рамките на 1 метър отклонение, докато според руските източници в целта са попаднали само 23, а 36 са паднали някъде другаде.

Правят се и внушения, че това може да има нещо общо с руския комплекс C-400, защото той имал точно 36 противовъздушни ракети. И тук трябва да държим отворени и двете версии, макар че първата е по-вероятна. Но трябва да се запитаме – дали руснаци и американци не са си направили съвместно учение, в което да изпитат възможностите на зенитните комплекси, томахавките и радарите в реална обстановка? Всеки военен шеф мечтае за такова изпитание. Това дава безценен опит, който ще доведе до усъвършенстване на системите, нови поръчки и нови работни места. Тръмп обеща работни места и ето на, сега си удържа на обещанието.

Освен това пораженията на летището Шайрат са прекалено щадящи. Пистата е цяла и още на другия ден от нея отново излитат самолети. Американските военни са предупредили Русия 1 час преди удара. Според някои източници – 2 часа. Това е достатъчно, за да се изтеглят и хора, и самолети. Това пък поражда трета версия – ударът не е толкова насочен срещу Сирия, колкото срещу вътрешните проблеми на Тръмп. Както е известно, той е обект на такава масирана медийна и политическа атака, така че ако не направи нещо радикално, няма начин да издържи до края на мандата си.

А какво може да направи? Това, което правят всички президенти, когато искат да си спасят рейтинга – война. Тази версия е толкова очевидна, че според мен не подлежи на съмнение. С удара по Сирия Тръмп не унищожи летището, но изравни със земята обвиненията, че е слуга на Путин.

На пържения въздух той отговори с пържен въздух – изгърмя ракети за 100 милиона долара, с които нанесе щети за 1 милион, защото пострадалите самолети бяха отдавна за брак.

Разбира се, това може да е само началото на сериозна намеса в Сирия, както настоява сенаторът Маккейн. Но човек трябва да се запита – за какво му е на Тръмп нов Ирак? Ако тупне в този капан, никога няма да може да издрапа навън. Да премахне режима на Асад, означава да подари Сирия на “Ислямска държава” и отчасти на Ердоган.

Това би било възможно най-глупавият изход и за Белия дом, и за САЩ, и най-вече за Тръмп. Обвиняват го, че нямал план. Това са критици без въображение, които не разбират, че балансът на хаоса е най-добрият план. Една сериозна версия е, че този удар има за цел да сплаши Северна Корея, а и целия останал свят, който се поразглези от боязливото управление на Обама. Тръмп е автор на “Изкуството на сделката”. Ако преговорите се закучат, съветва той, може би е добре да напуснете и да затръшнете вратата след себе си. После или сделката ще стане, или изобщо не ви е нужна.