Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Маестро, задай ритъм! Днес ние също сме оркестър

Кампания, ден осми...

Не знам какво да напиша.

Цял ден чета социалните мрежи, сайтовете, гледах новините по телевизията.

Синоптиците казаха, че иде дъжд.

"И знам, че страшен, страшен, страшен

и знам, че страшен дъжд ще падне"...

Боб Дилън не е синоптик, но и дъждът, който идва едва ли ще ни пречисти.

Днес, на осмия ден от кампанията, искам да ви разкажа нещо друго.

Вместо да ви говоря за политика, ще ви разкажа за един стар френски композитор.

Жан Батист Люли.

Роден е някъде в средата на 17 век.

Понеже по това време светската музика започва да се развива и да се създават оркестри, маестро Люли става ръководител на един такъв и открива, че на оркестъра е нужен диригент.

Люли взема един тежък бароков жезъл и с него започва да отмерва, чукайки в пода ритъма, така необходим на един оркестър, за да свири ритмично.

Системата сработила.

Оркестърът свирел чудесно до момента, когато един ден маестро Люли в момент на вдъхновена интерпретация ударил пръста на крака си.

Пръстът на Жан Батист Люли загноил, получила се инфекция и той се споминал на 55 годишна възраст.

Защо ви разказвам тази история ли?

Защото днес ние също сме оркестър.

Оркестър, който, предполагам, има нужда от ритъм.

Само че вместо Люли имаме...Борис Дали.

А вместо цигулки в ръцете си държим виртуални пушки и пистолети, защото е далеч по - лесно да стреляме в такт, отколкото да свирим в такт.

А диригентите - е, те предпочитат да удрят не своя крак, а вашата глава с жезъла.

Огледайте се - има много диригенти.

Лидери на мнение.

Опиниънмейкъри.

Интелектуалци, нео общественици, махмурлии, обикновени безделници...

Те ще ви зададат ритъм.

Тоя ритъм няма да ви помогне да свирите заедно, но за сметка на това ще ви накара да желаете силно да простреляте някого в крака.

Като отмъщение за преждевременната кончина на бароковия композитор Люли.

Или просто заради спорта.

Не знам, днес ми се иска да послушам малко барокова музика.

И да ви кажа - горе главите, не се ядосвайте толкова.

След 20 дни ще четете колко сте се мразили в мрежата и ще се опитвате гузно да се извините на приятеля, когото простреляхте , защото не споделяше собствената ви политическа неврастения.

Това е, което исках да ви разкажа в ден 8 на предизборната кампания.

Маестро, задай ритъм.

Сол мажор, ако обичате...

*Коментарът е публикуван във фейсбук на шести март.

Коментара ()

Вашият коментар