Елис Емин е стажант в “168 часа”. Родена е в Русе, но детството й минава в село Хитрино. Много от близките й също живеят там. Познава всяка една от жертвите. Елис бе на мястото на катастрофата часове след експлозията, преодоля шока от трагедията, за да разкаже 8 разтърсващи истории от първо лице от сърцето на огнения ад: “Жителите на Хитрино не обръщат внимание на многото влакове, които пресичат селото, те отдавна са свикнали с тях.

Гарата и релсовият път винаги са били там, дори преди създаването на селото. С тях имат връзка само тези, които работят към БДЖ - в гарата, подстанцията и поддръжката на релсовия път. За останалите жители влаковете са част от ежедневието, не се будят дори и от нощните, а през лятото чужденците, които махат през прозорците на път към морето, получават ответно помахване само от добро възпитание. Тракането на колелата е фонов шум в живота на хитринчани. Така беше до 5,30 сутринта на 10 декември 2016 г. След тази дата всички те са свързани с влаковете. И по-точно с един конкретен.”

Срещам се с жители на селото вечерта след трагичната сутрин в Хитрино. За пръв път виждам хора да изглеждат така, движат се из стаята като призраци. Един от тях е 45-годишен, очите му блуждаят сякаш все още вижда пламъците, разрушенията, ранените и мъртвите.

До него жена му нервно кърши ръце и докато ми разказва, гласът й преминава във фалцет на най-мрачните моменти.

Събудила се в 5,28 часа от звук, който не може ясно да опише, но казва, че още кънти в главата й. Било нещо като съскане, но сега не знае дали е било от спирачките или газта, изтекла от цистерната. Обърнала се към съпруга си и сякаш пророчески му прошепнала: “Май идва краят на света.”

След неясния шум последвало лумване на силна светлина, която нахлула през пердетата и ослепила двамата. Последвала поредица от тътени, които разтърсили цялата им къща, понечили да дръпнат пердето, за да видят, но слава Богу, не успели навреме, защото стъклата се изсипали на пода.

След първите гърмежи двамата се затичали към долния етаж, където спи дъщеричката им. Намерили я в средата на стаята, разтреперана и разплакана. Дни след това тя продължава да се стряска и от най-малкото. Но тогава все още не знаели какво се случва – мислели, че е паднал самолет.

Сега, когато знаят истината, умът им не го побира. Излезли на улицата боси, по пижами и тръгнали по посока на пламъците. Хората от съседните къщи също били навън. 45-годишният мъж още си спомня как най-близкият им съсед минути след злополучния взрив вече вкарвал в колата съпругата си и няколкомесечното им бебе и се провикнал:

"Нещо лошо става, цялата махала ще изгори, тръгвайте си оттук, спасявайте се." След което отпрашил бясно. Но въпреки думите, че махалата ще пострада, нашият герой продължава напред. Напред към ада

Там, където под стоварващите се сгради били затрупани едни, а в пламъците горели други. След това, което е видял и чул там, едва ли някога ще е предишният човек...

Срещам се с друг мъж, който карал поредната смяна, която била почти към края си. Работи в БДЖ от 20 години като постови. Вижда влака, който се движи с неправомерно висока скорост. Има време колкото да звънне на гаровия ръководител движение и на втория постови, крещейки: "Този влак ще ни убие" и ляга на пода. Небето пламва и адът идва на земята.

Разговарям с друг мъж, който работи в БДЖ също повече от 20 години, последните 2 от които на гарата като ръководител движение.

Посреща и изпраща всеки влак. Върши съвестно работата си. В злощастната сутрин посреща влака убиец. Той е товарен и винаги се движи в този часови порядък. Скоростта, с която е карал, показва само едно.

Главният машинист на влака е пропуснал предупредителният семафор (сигнализатор, който показва дали влакът може да продължи по главната релса или е нужно да отбие в гарата за престой).

Той сигнализира, че се налага престой в гара Хитрино

за да може да мине идващият от Самуил пътнически влак. Товарният трябва да премине на 3-ти коловоз и да изчака, но разбира за това чак при входния семафор, който се намира след навлизане в самото село.

Ако е проспал и входния семафор, то значи се е събудил чак когато влакът е преминал от един коловоз в друг и вече е било твърде късно за реакция. Ръководителят движение чака със сигналната си палка, но преди да успее да я вдигне, вижда влака, който се е движел толкова бързо, че пада и пред очите му на 40-50 м лумва адски огън.

Виждам мъж на около 55 г. как бавно пристъпва по стълбите на болницата. Къщата им е на десетина метра от мястото на катастрофата.

В торбичка носи храна за съпругата и сина си, които са пострадали. Някой го дръпва за ръкава и го пита как е. Мъжът се обръща към него, но сякаш не вижда никого от хората там. Няколко дълги секунди ги наблюдава безмълвно, после се обръща и закуцва нагоре.

Само аз го чувам как объркано почва да шепти: "Не бях в къщата, не си бях у нас. Затова аз съм добре, а те пострадаха. Не си бях у нас, а трябваше, Господи. Не бях в къщата."

Пенсиониран машинист с над 30-годишен стаж в БДЖ: "Казаха, че машинистът на влака бил най-опитният. Да ви кажа ли нещо от кухнята, една публична тайна, за която мога да говоря открито чак сега? Колкото по-опитен си, колкото по-дълъг стаж имаш, толкова по-голям е шансът да се превърнеш в убиец.

Защото спираш да внимаваш. Свикваш с машината, свикваш с маршрута, свикваш с нощните дежурства. Отпускаш се, понякога подремваш, понякога не си достатъчно бдителен, а най-често просто си преуморен от предишната смяна. Ако беше някой неопитен машинист, нямаше да кара с превишена скорост. Щеше да е нащрек и това село нямаше да е почернено."

Друг железничар, все още работещ в БДЖ, споделя пред "168 часа": "Знаете ли как минават тези влакове? Защото аз знам, виждам ги всеки ден - идват пренатоварени, така частният превозвач пести пари.

Още за схемата с пренасяне на товари и какво споделя пред "168 часа" служител на следствената полиция, който работи на терен в селото, четете в хартиеното издание на вестника.