Какво всъщност е сторил Ивайло?
Не “селско въстание”, а сакрално цареубийство...
с усложнения!
За изключително динамичните събития в България през 1277-1280 г. се е наложило названието “селско въстание (или селска война) начело със свинаря Ивайло”. По силата на инерцията това виждане продължава да е широко застъпвано и до днес. А всъщност вече над 30 г. се издигат отделни гласове за ревизиране на това изживяло времето си схващане, но те все си остават нечути.
Солидаризирайки се с тези изследователи, които не смятат събитията от 1277-1280 г. за селско въстание и не вярват, че Ивайло е бил свинар, авторът на настоящата статия ще се опита да разтълкува по най-достоверния според него начин станалото тогава. Интересното е, че през 1277 г., т.е. 413 г. след покръстването, се сблъскваме с типичен случай на т.нар. сакрално (свещено)
цареубийство – елемент от религията на прабългарите...
Сакралното цареубийство е свързано с вярването на прабългарите, че цялата Вселена е изпълнена с особена свръхестествена сила, за обозначаването на която в науката се е наложила ирокезката (индианска) дума “оренда”. “Орендата” се крие във всички осезаеми неща, като специално при живите същества за нейно вместилище се смятат най-вече кръвта и главата. При хората за надарен в най-голяма степен с “оренда” се смята владетелят
Именно силната “оренда”, която той е приел от висшето божество (у прабългарите - Тангра), го издига над обикновените хора и му дава правото да ги управлява. “Орендата” се наследява заедно със сана и неговите регалии (знаци на властта).
Съществува обаче едно “но” и то е, че владетелят има право да бъде такъв, докато “орендата” му е ненакърнена. Случи ли се обаче в неговата страна някакво бедствие (глад, суша, киша, мор, чуждо нашествие, военна загуба и тям подобни) или пък лично той получи някакъв телесен недъг (слепота, тежко заболяване или раняване, бездетство и др.), то това се смята за очевиден признак, че
Тангра е оттеглил благоволението си от него
и “орендата” му е намаляла Тогава такъв владетел е трябвало да бъде убит като негоден или дори вреден за народа си и на негово място е трябвало да се постави друг – с по-голяма “оренда”.
Нека сега отново се върнем към 1277 г. и “освидетелстваме” тогавашния български цар Константин Асен (1257-1277) от позицията на прабългарските вярвания. При възцаряването и в първите няколко години от царуването си
Константин Асен явно е с превъзхождаща
другите хора “оренда”
На фреската в Боянската църква (1259) той изглежда истински галеник на съдбата – млад, властен и решителен, с великолепна осанка. Старите летописци твърдят, че
“със силата на тялото си и със здравината
на своя разум”
той далеч надминавал съвременниците си и успял да привлече към себе си както обикновения народ, така и по-голямата част от аристокрацията. През 1260 г. или малко след това обаче по време на лов Константин Асен си счупил крака, залинял и вече го “превозвали в колесница като ненужен товар”.
Как на историческата сцена се появява Ивайло, четете в хартиеното издание на в. "168 часа"
Най-четени
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Галерия Как беше разгромен "Фокус" на Радой Ралин
Радой се опита да спаси социализма чрез сатира Tази история започва в края на декември 1963 г. Тогава по българските киноекрани е показан първият кратък сатиричен филм от рубриката “Фокус”
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин