Спечели я с младоци, сам той младок.

Съвсем спокойно може да се каже, че треньорът на ЦСКА Христо Янев сътвори нещо невиждано не само за родния футболен пейзаж. Да спечелиш купата на страната само с български футболисти, и то в по-голямата си част в юношеска възраст, е нещо, което поне аз във вече не краткия си живот

не помня да се е случвало нито тук, нито никъде

И всъщност изводът от това е много прост – в тази страна се раждат много футболни таланти! Стига да им дадеш път, да им протегнеш ръка, да не ги спънеш, когато не трябва. Точно това, което направи Христо Янев. И точно това, което много треньори не правят.

Да, в последните години българският футбол леко се пречиства от футболни странници, намирани по плажове и къде ли не. С екзотични имена, които никога не можеш да запомниш, но все още в родното първенство е пълно с такива. И тези, така наречени странници, заемат местата на

родни таланти, държани в тъча.

Всичко това, което Христо Янев не прави.

Махам всичките си футболни пристрастия към отбора от Борисовата градина и единствено искам да кажа, че това е бъдещето. Така трябва да бъде, така ще има футбол тук. Така ще се пълнят стадионите. Така ще има силен национален отбор.

И ако това не се разбере глобално тук – от президенти, треньори, публика, много жалко! Особено след примера на Христо Янев и ЦСКА, който би трябвало да е заразяващ.

Другият извод, който изскача веднага след спечелената купа, е, че понякога, колкото и да си талантлив футболист, колкото и пари да са дали за трансфера ти,

това е нищо в сравнение

с любовта към отбора

Футболистите на ЦСКА нагледно го показаха през изминалия сезон. Играха първо за емблемата, а после за всичко останало. И това според мен отново е заслуга на Христо Янев и екипа му. Защото трябва да си изключителен психолог, за да направиш тази градация във всеки един от играчите, без абсолютно никакво изключение. Да обърнеш душевната пирамида.

Това според мен е много по-важно от методики, тренировки, физически и всякакви подготовки. Леко бих се отплеснал: това е връщане към романтичността във футбола, в най-прекрасните му форми, заради които всеки обича тази игра, изпада в красива носталгия.

Това е също така малък или защо не голям протест срещу модерния футбол. Модерният футбол, в който абсолютно всичко е пари. В който няма значение за кой отбор играеш, а единствено дебелината на банковата ти сметка е важна. В който няма никакво значение коя емблема носиш, а единствено колко е месечната заплата.

Или казано по друг начин – пари, пари и само пари

Трето нещо, което задължително трябва да се каже - налагането на млади специалисти, в случая Христо Янев и помощника му Владимир Манчев в ЦСКА, се оказа изключително добър ход. И това също е пример за останалите клубове, без значение дали са в А, Б или В група. Дано това да е началото на някаква нова треньорска вълна тук, от която според мен има болезнена нужда.

Защото да спечелиш купата на страната от В група, да играеш с отбор, чиято средна възраст има-няма 20 години, е истински треньорски бум, който дори и най-големите отрицатели на отбора на Христо Янев не могат да подминат. И си мисля, че

единствено и само могат да го аплодират

Повече от сигурен съм, че от тук нататък, след всичко, което постигна треньорът на ЦСКА, много футболни президенти ще започнат да залагат на млади треньори. И съм убеден, че това би било добре за целия футболен пейзаж тук.

Ще завърша малко по-емоционално с думите, че Христо Янев и неговият отбор написаха една от най-хубавите страници в историята на ЦСКА. Сигурен съм, че

в тази купа ще се оглеждат поколения напред

Защото бе спечелена първо с любов и после с всичко останало. А в моята лична класация тя си е направо безценна. Мисля, че не само в моята.