Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Актьорът Баненкин от мияч на чинии до собственик на ресторанти

Откриваме актьора Димитър Баненкин в кафенето на Столичен куклен театър, където заедно с колежката му Ернестина Шинова пият кафе и се шегуват един с друг. На двамата им предстои премиера само след три дни. Те са звездите в поставената за първи път на наша сцена пиеса на Филип Блазбанд "Порнографска връзка", прикрита зад по-галещото ухото име "Любовна афера". Режисьор е винаги вдъхновеният Елин Рахнев.
"Жаден съм за изкуство", споделя пред "168 часа" Баненкин, който не се свени с лекота да обръща живота си. Той е и един от създателите на Малък градски театър "Зад канала", но през 90-те емигрира в Германия. Само преди две-три години пък без съжаление зарязва успешния си ресторантьорски бизнес там, познатите и приятелите си, за да се върне и остане в България. И да упражнява своята професия. Съвсем искрено той ни разказа неговия път от мияч на "черни" съдове до собственик на осем заведения в Мюнхен, за упоритостта, мечтите и дома - там, където е щастието.

- Г-н Баненкин, готови ли сте за премиерата на "Любовна афера"?
- Със сигурност. Представлението вече прилича на една истинска изповед - много интимна и истинска. Ернестина Шинова е голям професионалист и още по-важното е, че не е фалшива като човек. С моя приятел Елин много дълго време търсихме актриса за тази роля и решихме, че тя е най-подходящата. Освен талант, тя притежава и сексапил, така че на сцената като мъж може да я пожелаеш и да се осъществи необходимата за пиесата химия. С Елин
открай време искахме да работим един с друг
и така започнахме да мислим какво по-различно може да организираме заедно. Искахме да е интересно, не толкова познато и се бяхме спрели на пет пиеси, между които и "Порнографска връзка". Накрая се спряхме именно на произведението на Филип Блазбанд. Елин е много богат човек и работата с него е удоволствие.
- Наистина ли поканата да изиграете най-големия антисемит у нас през 40-те години на ХХ век Александър Белев в "Недадените" е решаващото събитие, което ви върна в България?
- Абсолютно. Не се поколебах нито за миг, защото бях зажаднял за изкуство и исках неистово да играя. Сценаристът Емил Бонев, с когото сме учили заедно във ВИТИЗ, и продуцентът Мирослав Боршош ми гласуваха доверие и съм им много благодарен за това. Всъщност в онзи момент повече от двайсет години бях загърбил актьорството за сметка на ресторантьорството. Имах седем-осем заведения в Мюнхен, където живеех.
- Как така обърнахте гръб на бизнеса? Много хора сигурно биха ви помислили за луд.
- С промяната на закона за тютюнопушене в Германия паднаха оборотите и започнах да разпродавам заведенията. Накрая беше останало само едно голямо и тогава дойде предложението на Емил. Върнах се и едно след друго заваляха и други предложения. Пламен Марков ми се обади за "Измяна" на Х. Пинтер във Варненския театър. Още на него му казах твърдо: "Оставам."
За мен няма връщане назад Немски поданик съм и мога, когато си пожелая, да потегля отново. Прекрасната ми дъщеря е там, разбирам се отлично с бившата си съпруга, племенницата ми е много успял адвокат в Мюнхен, имам много приятели, но когато си дойдох в България, разбрах какво ми е липсвало оттук. Единствено изкуството. Преди време, когато тръгнах от "Малък градски театър" ми беше много турдно, но пък у нас младите актьори получаваха 140 лв. заплата, което не ме устройваше. Тогава лесно си тръгнах и също толкова лесно после напуснах Германия, поемайки обратната посока.
- Как успяхте да се наложите в ресторантьорския бизнес?
- Първо работех в една селскостопанска ферма на едно немско семейство. После станах мияч на най-черните съдове - тенджерите, големите казани и т.н. Един ден чух, че главният готвач си тананика мелодия, която ми беше много позната. Попитах го: "Ралф, това да не е Мария от "Уестсайдска история"?" А той отвърна: "Да, ти пък откъде знаеш?" И аз си помислих: "Е, това ми е било дипломна работа във ВИТИЗ." Оказа се, че е голям почитател на руския класицизъм и така
между два шницела трябваше да му обяснявам
каква е разликата между Гогол и Достоевски. Станахме много близки приятели. След като реших сериозно да се занимавам с ресторантьорство, първо отидох в хотел, за да науча и усвоя основните тънкости на занаята. Започнах работа в една швейцарска верига хотели, които обикновено се намират до летищата в големите градове. В един момент барманът напусна, възползвах се от възможността, отидох при мениджъра и му казах, че съм готов да поема бара. Той се съгласи, а това не става просто така, защото нямах образование. Попивах всичко, което ми беше необходимо като познания. После започнах работа в известен и току-що отворен бар в Мюнхен. След година получих предложение да стана шеф на нощно заведение. Попитах направо колко пари ще получавам и ми казаха - 1200 марки. Отговорих, че за мен са малко и попитах колко е оборотът на заведението. Разбрах, че е 40-50 хил. марки, които са много малко. Накрая се съгласих на 4% от оборота, като имах намерение
да направя промени по свой вкус.

Как актьорът успява да навлезе в ресторантьорския бизнес в Германия, четете в пълното интервю в печатното издание на в. "168 часа"

Коментара ()

Вашият коментар