Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Първият български космонавт за най-сложния полет в историята: Щяхме да се въртим 4 месеца около Земята, ако беше отказал и резервният двигател

На 10 април 1979 г. е изстрелян космическият кораб "Союз-33". На борда са първият български космонавт Георги Иванов и командирът на полета Николай Рукавишников. Пред "168 часа" ген Иванов разказва подробности за един от най-сложните полети в историята на космонавтиката и спекулациите около него.
В чест на 35-годишнината от излитането му в Космоса през 2014 г. обикаля почти всички училища "Юрий Гагарин" в България за срещи с учениците. Прави му впечатление, че децата са изключително любознателни по темата.
"Доста от тях споделиха, че мечтаят за Космоса. Жалко е, че вече рядко има клубове по авиомоделизъм. Материалната база, която ние и нашите деца ползвахме, е напълно унищожена.
Родителите, които могат да си позволят "този разкош", са много малко,
защото е скъпо удоволствие. Няма национална програма, която да включва децата от 1 до 12 клас в клубове по интереси според техните наклонности и желания", разказва за срещите си Георги Иванов.
Съвсем наскоро се направиха два документални филма за него.
Единият е на Петко Горанов, а другият - на Мартин Карбовски.
"35-годишнината от първия български космически полет не е юбилей. Причината да приема идеята на инициаторите да я отбележим не е, за да покажа колко съм велик, защото никога не съм се чувствал такъв. Искаше ми се да се върнем към космическата слава на България, към хората, които създадоха сериозната научна програма и космическите прибори за този полет. Да поговорим за нерадостната съдба на науката и за нейното бъдеще. У нас все още има силен научен потенциал. Да припомним и да мотивираме младите да продължат добрите традиции. Ще се радвам, ако филмите изпълнят тези мои очаквания", разказва ген. Иванов.


Връщайки се в онзи ден преди 35 г., първият български космонавт много добре си спомня изпращането, старта и първите минути на безтегловност.
"На земята възможността да се усети безтегловността е много малка при изкуствено създадени условия. Затова всички космонавти, които летят за първи път, чакат с нетърпение този момент. Много е трудно да се опише като усещане.
Чувстваш се лек като перце.
Можеш да се движиш без никакви усилия Сякаш летиш като птица, макар и като в кафез, защото пространството е малко. Представата за "горе" и "долу" я няма", споделя ген. Иванов.
Не се е изтрил и споменът за проблемите и приземяването на родна земя. Тогава за първи път в историята на съветските пилотирани космически полети двигатетелят се оказва неизправен. Георги Иванов и Николай Рукавишников
изпълняват един от най-сложните полети в историята на космонавтиката
"Нашият случай идваше да напомни съвсем твърдо и много остро на всички, че и най-безотказната система може да се окаже с неизправност. На около 3 км от станцията, когато извършвахме маневри за сближаване, отказа основният двигател. Трябваше да се върнем с резервния, който също беше наранен. Това наложи спускането да стане по балистична траектория, каквато корабите "Союз" не бяха използвали дотогава", спомня си ген. Иванов.
Възможностите за скачване на кораба с космическата станция "Солют-6" при този особен случай в Космоса били 3. Единият вариант бил чрез основния маршев двигател, другият - с помощта на резервния или посредством маневриране на станцията към кораба.
Докато чакат решението на Земята, става ясно, че скачването с космическия комплекс "Салют-6" е повече от несбъдната мечта. Тогава на Иванов и Рукавишников не им остава нищо друго, освен да се вглеждат любопитно в земната повърхност.
"Прелитахме над Африка и усетих как с един поглед обхванах целия континент, остров Мадагаскар... Едновременно се виждаха и част от Атлантическия океан и брегови граници на Тихия океан. Наблюдавах и Саудитска Арабия, Индия. Възхищавайки се на прелестите на родната планета,
разбирах абсурда на
изкуствено създадените
граници между човеците
от различните държави. Земята е толкова красива от Космоса и така пленяващо въздейства на всяко земно същество, дръзнало да се отдели от нея", казва Иванов.
Старае се да оползотвори възможно най-активно времето, с което разполага. Снима всичко, което може да се наблюдава през илюминатора.
"Взех фотоапарата и се постарах да не остане празна лента. Най-напред заснех командира, след това Земята, залезите и изгревите. Когато Слънцето е зад хоризонта, около Земята струи ореол от омайно красиви цветове. Наподобява дъгата след дъжд, но цветовете са силно наситени. При изгрев слънчевият диск започваше да се приближава към хоризонта. Тогава в очите на човек нахлува странно и необичайно ефектно зрелище - от пъстротата на цветовете възниква тъмен равнобедрен правоъгълен триъгълник. Правият му ъгъл сякаш беше забит в Слънцето, а хипотенузата му лежеше хоризонтално. Двете бедра бяха отправени в безкрайността. Съветските космонавти са нарекли това явление "мустаци". Николай Николаевич (командирът на кораба - бел. авт.) се шегуваше, че тези "мустаци" по нищо не приличали на моите", разказва космонавтът.
За 24 часа космическият кораб обикаля Земята 16 пъти. Иванов и Рукавишников наблюдават прелестите й от височина 330-350 км."От Космоса добре личи, че сме твърде много Почти над всеки голям град виси една димна шапка. Не бих казал, че големите градове са привлекателни от тази гледна точка.
Приличат по-скоро на кални гнезда
Шосетата, реките, железопътните магистрали добре изпъкват. При определени условия дори може да се забележи как самолет излита, кораб, който плава, или поне следите, които оставят", казва ген. Иванов.
Излитайки в Космоса, много астронавти започват да размишляват върху възможността за съществуването на извънземни цивилизации. Имена като Павел Попович, Мирослав Хармашевски и други допускали, че е възможно да не сме единствените.
"Уви, на нас не ни се случи да видим следи от чужди цивилизации. Преди години се беше появило съобщение, което предизвика бурен интерес. В обсерваторията в Охайо беше регистриран сигнал, за който се смяташе, че е от извънземна цивилизация. Но такъв сигнал не се появи отново и ентусиазмът утихна."

Екипажът продължава да се върти около Земята в очакване на решение.
И по някаква ирония датата е точно 12 април 1979 г. Тогава се навършват 18 г. от първия пилотиран космически старт на човечеството, изпълнен от Юрий Гагарин. В 13 часа решението е взето и започва подготовката за завръщането у дома.
"Включихме определени спускови програми. Внимателно наблюдавахме действието на системите за ориентация и стабилизиране на космическия кораб.
Облякохме скафандрите. Проверихме херметичността им. Центърът за управление на полета беше решил и чрез Алексей Елисеев ни бе известил, че трябва да изпълним първия вариант с поправка: "Въвеждане в действие на резервния двигател."
В последната ни обиколка около Земята чухме за наша най-приятна изненада гласа на главния ни ръководител по подготовката Владимир Шаталов. Даде ни данни за метеорологическата обстановка в района на очакваното приземяване. Със спокоен тон ни каза, че времето е отлично, че вятърът е слаб. Каза:

"Чакаме ви с нетърпение", след което шеговито нареди на Николай Николаевич да контролира зорко дали, като затворя скафандъра си, няма да притисна мустаците",
казва ген. Иванов.
Още със завръщането на Земята започват срещите с различни специалисти за медицински изследвания, писане на отчети, анализи и изводи за протичането на космическия полет. Както и много размисли.
"Николай Николаевич казваше, че най-добре би било да бяхме изпълнили програмата гладко, без никакви спънки, но преодоляването на опасната ситуация ни позволява сега да погледнем от друг ъгъл на Космоса и космическата техника. Моят командир изразяваше категорично мнение, че разборът на полет на "Союз-33" ще доведе до разработване на методи и средства, които могат да предотвратят случаи като нашия и не само", казва генералът.
След това се потвърждава, че ако беше отказал и резервният двигател,
корабът щял да се върти около 4 месеца около Земята
Въздух в него е имало само за няколко денонощия, след което би навлязъл в плътната атмосфера и би изгорял.
"Николаевич ми сподели:

"Мислех си, Георги, че ако се стигне до това, ще ти предложа да си направим другарски пир...
и всичко да се свърши бързо и леко."
Не бих се противопоставил на такова решение. Бяхме свикнали да мислим еднакво. И само еднакво можехме да си отидем от този свят", казва Иванов.
Опитът им трябвало да стане достояние на всички. Инструкторът Анатолий Иванович, който ги подготвя за полета на космически тренажор, прави кратък разбор:
"Изпълнихте един от най-сложните полети в историята.
За 18 г. пилотиране на космически кораби не се бяхме сблъсквали с такъв проблем. Казвам искрено, че екипажът на "Союз-33" се справи мъжествено, сякаш бяхте долу в тренажора, а не в Космоса."
"Говорих с най-големите ни специалисти, които са удивени и възхитени. Алексей Елисеев ни каза, че
полетът ни е дал
повече, отколкото
всеки друг нормално
завършил досега",
допълва Иванов.
Още преди да се завърнат на Земята, много медии тогава предварително напечатват репортажи за безпроблемното пътуване и скачване със станцията.
"Беше много забавно да прочета нещо такова. Сещам се само за една такава публикация в списание "Български войн", спомня си Иванов.
Години наред се спекулира в медийното пространство, че в края на полета Николай Рукавишников е припаднал и Георги Иванов е трябвало да приземи кораба сам. Космонавтът отрича, че това е истина.
"За пореден път казвам, че това не е истина, а журналистическа измислица. В книгата на Божана Димитрова "Разговор с първия космонавт на България", която излезе скоро, се постарахме да изясним окончателно въпроса с "припадъка" на Николай Рукавишников", категоричен е Георги Иванов.
На първата пресконференция след полета
журналистът Гергинов задава въпрос, свързан с една от ситуациите,
които трябвало да тренират по време на подготовката в тренажора.
"Конкретната задача беше ситуация, в която командирът е припаднал и бординженерът трябваше да приземи кораба. Журналистът се интересуваше как съм се справил с тази задача в тренажора на Земята. Николай подробно разказа и, естествено, ме похвали. Това е истината. Кой обаче пренесе тази тренировъчна задача в реалния полет, не зная", уточнява космонавтът.
Въпреки многото награди и суперлативи за справянето със сложната ситуация,
Георги Иванов никога не се е приемал като герой
За себе си казва, че няма такава мания и е здраво стъпил на земята.
Тази година ще отпразнува още една годишнина. Вече 50 г. поддържа приятелски отношения с випуска от ВНВВУ "Георги Бенковски".
"През есента ще се навършат 50 години от завършването на випуска ни. Събираме се всяка година, а с тези, които живеем в София, се срещаме през месец - два. Чувстваме се много близки щом имаме потребност да се виждаме, да бъдем заедно, да си спомняме за преживяното и пролетяното, да се посмеем и повеселим", казва Георги Иванов.
Имал е щастието да се запознае с доста видни личности. Никога няма да забрави за срещата си с папа Йоан Павел II по време на делегация в Рим. "Когато му подадох ръка, той ми каза с тих глас и лека усмивка: "Вие сте избрани хора, не всеки отива там!" Смутих се и успях само да му благодаря.
Благодарение на друга правителствена делегация посещава и Индия, където се среща с Индира Ганди.
"След деловата среща с Индира Ганди последваха неформални разговори. Бях много изненадан,
когато госпожа Ганди
се приближи до мен и
заговори за полета ми
с Николай Рукавишников. Задаваше ми доста конкретни въпроси, свързани с българската космическа програма и приборите, които сме създали за Космоса. Имаше информация и за проблемите, които сме имали по време на полета. Изненада ме най-вече тона на разговора и добрите очи, с които ме гледаше. Тогава реших, че тъй като е майка на военен пилот, е израз на сантимент към нашата професия. След това научих, че Индия готви индийско-съветски полет, който по-късно се осъществи и нейният интерес е бил оправдан", разказва първият български космонавт.
С Раул Кастро се срещат по време на младежки фестивал в Куба през 1981 г. Заедно със съпругата му Вилма Кастро и кубинския колега на българина - Тамайо Мендес, прекарват незабравими дни. Именно
Раул и съпругата му са
причината да се
запознае с Фидел
Кастро
"Тогава разбрах, че освен смели революционери те са чудесни, сърдечни хора със страхотно чувство за хумор. По негова лична покана през 1983 г. заедно със съпругата ми Лидия отново посетихме Куба. Бяхме посрещнати много сърдечно от Раул и Вилма Кастро. Именно тогава се състоя и една много неочаквана среща със световноизвестния лидер Фидел Кастро.
Естествено, бях силно респектиран от този човек, но се учудих с каква лекота скъси дистанцията между нас. Започнахме сърдечен разговор като между стари познати. Спомням си, че ме попита:
"Георги, къде си се учил да ловиш такава голяма хищна риба гуаса,
след като знам, че в Черно море я няма." Шашнах се, защото предния ден наистина имах големия късмет да уловя такава риба. Не знаех, че информацията е стигнала до него. След месец получих чудесен подарък - добре препарирана гуаса беше доставена на моя адрес", спомня си ген. Иванов.
Правейки си равносметка, е щастлив, че са му се случили толкова вълнуващи неща, както сам казва. Но най-вълнуващото нещо, което му се е случвало, си остава раждането на децата и внуците му, а отскоро е и прадядо.

Коментара ()

Вашият коментар