Изборите в Русия се провеждат 3 дни, като може да се гласува и онлайн

Владимир Путин си е подсигурил 5-и мандат като президент на Русия . Това твърдят западни анализатори и медии след началото на 3-дневния вот в страната за държавен глава, който започна днес и ще приключи в неделя.

Със смъртта на Алексей Навални и забраната на опозиционера Борис Надеждин да се кандидатира за изборите не е останал никой, който да представлява сериозна пречка пред Стопанина на Кремъл. Преизбирането на Путин ще удължи управлението му най-малко до 2030 г. След конституционните промени през 2020 г. той ще може да се кандидатира отново и евентуално

да остане на власт до 2036 г.,

което ще го направи най-дълго управлявалия руски управник след Йосиф Сталин.

Руската Централна избирателна комисия (ЦИК) одобри само трима кандидати да се противопоставят на Путин: Леонид Слуцки от Либерално-демократическата партия, Владислав Даванков от Партията на новите хора и Николай Харитонов от Комунистическата партия. Смята се, че и тримата са свързани с Кремъл и никой от тях не се противопоставя на нахлуването в Украйна.

Двама видни антивоенни кандидати не бяха допуснати до участие на вота. Екатерина Дунцова беше отхвърлена от ЦИК заради предполагаеми грешки в документите ѝ за регистрация. По-късно Борис Надеждин подаде необходимите 100 000 подписа, за да се противопостави на Путин, но ЦИК му зачете само 95 587 от тях.

Докато резултатите от изборите са предрешени, те остават основен инструмент за демонстриране на легитимността на Путин сред руското население, отбелязва Си Ен Ен. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков миналия август каза:

“Нашите президентски избори всъщност не са демокрация, а скъпа бюрокрация”

Той допълни, че Путин ще бъде преизбран с над 90%. По-късно Песков се опита да изясни коментарите си - имал предвид “нивото на консолидация около президента е абсолютно безпрецедентно”.

Вотът се провежда освен в Русия, но и в незаконно анексираните региони на Украйна. Екзитпол ще се появи в часовете след затварянето на избирателните секции, като официалните резултати ще бъдат публикувани няколко дни по-късно. Това е първият път, когато се използва многодневно гласуване на руски президентски избори, както и първият, когато се позволява на избирателите да изберат своя фаворит за Кремъл онлайн. Опозиционни групи през 2021 г. заявиха, че при цифровите гласове на парламентарните избори в страната е имало признаци на манипулация.

На Запад предполагат, че Кремъл не иска нищо друго освен исторически резултат за Путин. Според изтекли документи и сметки на вътрешни лица се твърди, че губернаторите са били натоварени със задачата да осигурят 75% избирателна активност и 80% от гласовете за президента.

“Въпросът за легитимността е от първостепенно значение”,

казва Абас Галямов, бивш автор на речи на Кремъл, превърнал се в критик в изгнание. Според него докато Кремъл разполага с всички инструменти, за да гарантира на Путин желаните официални резултати, опасността е числата да се отклоняват твърде далеч от реалните обществени настроения. “Не е достатъчно само да постигнеш резултата – необходимо е да си убедителен, за да се вярва на резултата”, отбелязва Галямов.

Президентските избори в Русия следват познат модел през последните 20 г. На вота през 2018 г. Путин спечели 76,7%, през 2012 г. - 64,35%, 2004 г. - 71,91% и през 2000 г. - 53,44%.

Когато при старата конституция през 2008 г. му беше забранено да се кандидатира за трети поред президентски мандат, той бе назначен за премиер.