Салиери е невинен!
- Стрептокок всъщност е убил Моцарт заради инфекция на гърлото. Композиторът не е бил отровен с "Аква Тофана"
Смъртоносната "Аква Тофана" пристигаше в изящна бутилка. Нямаше цвят, мирис и вкус, но убиваше всеки за 12 - 13 дни. Повече от 20 години тихо и без следа тя спасяваше италиански съпруги от оковите на нещастния брак. После вдовиците боготворяха родената в Палермо Джулия Тофана, която бе наследила рецептата за отровата от майка си Тофания д'Амадо. Дъщерята пресметливо бе запазила бележката за еликсира от арсен, олово и беладона, който продаваше тайно в аптека в центъра на Рим. Той я направи несметно богата, но и виновна за смъртта на 600 души до 1650 г.
141 години по-късно 35-годишният Волфганг Амадеус Моцарт лежи безпомощно на леглото в дома си във Виена. С висока температура е, на моменти изпада в безсъзнание, има обрив, болки по тялото, треска и отоци. Музикалният гений вече е чувал за фаталния италиански серум. Симптомите му са като по учебник и сам заключава: "Сигурен съм, че съм бил отровен. Не мога да се отърва от тази мисъл. Някой ми е дал "Аква Тофана" и е изчислил точното време на смъртта ми". Седмица след края му берлински вестник също пише, че е загинал от убийствената отвара, както той твърдял приживе.
В биографичните бележки за композитора е записано, че на 22 ноември 1791 г. го сполетява странна болест, непозната за онези времена. Той умира на 5 декември толкова подут, че дори не можел да се движи. От тялото му се носела непоносима миризма. Поради нея аутопсията му била невъзможна.
В медицинските архиви всички подробности относно начина, по който е изглеждал, както и симптомите, които е проявил, са единствено от разкази на семейството му. Достоверността им се поставя под съмнение и до днес. Дали е бил обичан от близките си - също, защото е захвърлен в общ гроб. Години по-късно трупът му е преместен в самостоятелен, но след време парцелът е занемарен и е обхванат от буйна растителност. Местоположението на останките му днес е неизвестно.
Версиите за кончината на блестящия творец са различни. Феновете на конспирациите вярват, че Волфганг е убит чрез отрова. Десетилетия наред дори сочат и човека, който стои зад смъртта му - признатия композитор Антонио Салиери. Повече от 36 години той стои на най-важния музикален пост в цяла Европа - придворен капелмайстор. Негови ученици са Лудвиг ван Бетовен, Ференц Лист и дори сина на Моцарт - Франц.
Митът за злия и отмъстителен Антонио ще бъде преписван от вестници и затвърден от Пушкин в неговите "Малки трагедии". Ще се разиграе и в пиесата на Питър Шафър "Амадеус", за да бъде запазен чак до наши дни.
Откъде се заражда легендата за тежката подмолна битка между двамата гении?
На първо място Салиери е част от "италианската група", а Моцарт - от "немския музикален лагер". Конкуренцията между тях във Виена е епична. Всеки талант бива презрян от противниковия лагер. Затова и младият Волфганг е трън в очите на останалите. Феноменалният му слух и произведенията, които създава, поставят на колене и най-заклетите му врагове. Композиторът обаче невинаги бива разбран, особено когато става въпрос за оценката на публиката. Пример за това е едно легендарно сражение на музикалното поле между него и Салиери. Творбите им се сблъскват на сцената на 7 февруари 1786 г. в Шонбрун. Пред аудиторията в залата се представят кратки шедьоври. Накрая Моцарт губи. Тълпата избухва в овации по Салиери.
Зад легендата, че смъртта на Волфганг е поръчана, стои и едно признание, което идва от устата на капелмайстора в последната година от живота му. Тогава той страда от тежко психично разстройство и губи разсъдъка си. Слухът тръби, че е приет в клиника, където, в неизвестен и до днес ден, в миг на прояснение споделя за планираното и осъществено убийство. Нещо повече - злите езици казват, че Салиери издал тайната пред секретаря на Лудвиг ван Бетовен, с когото били приятели. По-късно се появява друга конспирация - изрекъл думите пред изповедника си, когато бил на смъртния си одър. Дали това е поредната лъжа, с която някой иска да очерни италианския композитор, остава загадка. Няма подпис и документи, които да свидетелстват.
Десетки години след смъртта на Салиери адвокатите му се изправят пред милански съд, за да докажат, че е станал жертва на слухове. Юристите печелят спора, но в този момент историци изравят от нафталина забравените въпроси около края на "детето чудо".
Връщат лентата до септември 1791 г., когато Моцарт е в Прага за премиерата на операта "Милосърдието на Тит" и за първи път той се чувства зле без обяснима причина. Изследователите ще проучат същия период от живота му, за да установят още една връзка с "Аква Тофана". Малко известен факт е, че Моцарт завежда дело срещу съпругата си Констанца след съмнение, че тя му е давала от италианската отрова. Творецът в крайна сметка се възстановява и оттегля жалбата. Здравословно вече е добре, но не подозира, че само след седмици ще падне тежко болен на легло с повръщане и задух. Накрая умира, а личният му лекар Томас Клосет съобщава, че причината е "hitziges Frieselfieber" (милиарна треска - инфекциозно заболяване, което причинява остра треска и кожни обриви - бел. ред.).
За смъртта на музикалния гений има над 50 предположения, сред които сифилис, туберкулоза, трихинелоза от ядене на сурово свинско месо, бъбречна недостатъчност, скарлатина.
Последната теория, върху която експертите разсъждават години наред, а само преди дни тя отново излезе на дневен ред, е стрептококова инфекция на гърлото. Историците установяват, че в периода, в който Моцарт умира, има повече от 500 смъртни случая, при които труповете са изглеждали точно като неговия. Забелязани са едни и същи симптоми - оток и подуване, причинено от течност в тъканите на тялото.
Нещо повече - през зимата на 1791 г. е върлувала епидемия от стрептококи в гърлото, а жертвите са били главно мъже на възрастта на музиканта - между 30 и 35 г. Специалистите предполагат и откъде е пламнала болестта във Виена – от военна болница, от която заразените разпространявали бактериите стрептококи от група "А".
Друг любопитен момент е, че точно тази инфекция причинява скарлатина (кожен обрив), от която е страдал и Моцарт през последните си дни. Имал е и постстрептококов гломерулонефрит (APSGN) - състояние, което причинява натрупване на течност в тялото поради увреждане на бъбреците. Типичните симптоми, които е проявил и композиторът, били огненочервено гърло, силна болка в ставите и много висока температура.
Историци допълват, че са налични документи, от които ставало ясно, че един от най-великите творци на класическата епоха бил на преглед при лекар заради съмнения за треска през есента на 1791 г. Тълкуват дали това не е било началото на стрептококовата му инфекция, тъй като някои усложнения от нея възникват седмици по-късно.
Въпреки всички проучвания дори последната теория за края му не може да бъде приета за официална. Тя звучи правдоподобно, но се поставя под съмнение, защото няма доказателства дали наистина Моцарт е имал всички изброени симптоми. В първите години, когато тази версия се прокрадва между всички останали, доктор на име Щефен Глук - нефролог от Калифорнийския университет в Сан Франциско, твърди, че няма сведения композиторът да е споделял пред някого за болки в гърлото. Глук допълва и че през последните седмици от живота си Волфганг не е имал високо кръвно налягане или кръв в урината си. Лекарят отбелязва, че от стрептококи на гърлото по онова време страдали само деца.
Специалисти правят опит да го оборят, като заявяват, че инфекцията, която поразява Моцарт, е била в много тежка форма. Твърдят, че конкретният вид стрептокок е Streptococcus pyogenes, който атакувал и понякога убивал възрастни хора. Друга разновидност на патогена, наречена Streptococcus equi, поразявала дори коне. Инфекцията предизвиквала заболяването, познато като "остър гломерулонефрит", при което над 90% от страдащите са възрастни. Един на всеки 20 от тях се нуждаел от бъбречна диализа, за да се възстанови. За времената, в които Моцарт живеел, подобно лечение не е било достъпно.
Самата болест също не е била толкова известна. За семейството и познатите на композитора състоянието му е "мистерия". Те опитвали да го лекуват в домашни условия, но това не дало резултат. Повикали и лекари. Единият от тях го посещавал всеки ден, за да следи здравето му. Прилагал мехлеми, правел му студени компреси, давал му билки и хапчета, но медицината не била толкова развита, за да спре развитието на инфекцията.
Един от последните разкази за неговото състояние е на втория съпруг на Констанца Моцарт - Георг Николаус фон Нисен. В биография от 1828 г. той си спомня, че заболяването на Волфганг продължило 2 седмици и по време на него имало извършена поне една венесекция (вземане на кръв).
"Начинът му на живот, пиенето през целия ден и честото композиране през нощта, защото не спеше много, може да е допринесло за преждевременния му край - обяснява Нисен. - Да не забравяме и че много хора починаха от едно и също заболяване през този период."
В книгата си той потвърждава, че музикалният гений е работил върху "Реквием в ре минор" (недовършено произведение - траурна заупокойна литургия, написана на каноничен латински през 1791 г. - бел. ред.) дори в последния ден от живота си. Изпял някои части на своя асистент Франц Зюсмайер.
В последното оцеляло писмо, написано от Моцарт до жена му Констанца на 14 октомври 1791 г. (седмици преди да се разболее - бел. ред.), той не споменава нищо за дискомфорт и болки. Говори за "напрегнат" живот, както и зачестило общуване с композитора Антонио Салиери. Допълва, че се храни добре и има здрав сън.
Последния си концерт за пиано творецът изпълнява публично на 4 март 1791 г. Произведението е под номер "27".
След него разкрива тайната зад създаването на съвършеното изкуство: "Нито висока интелигентност, нито въображение, дори и двете заедно не правят гения. Любов, любов и любов – това е душата на гения."
Най-четени
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Галерия Как беше разгромен "Фокус" на Радой Ралин
Радой се опита да спаси социализма чрез сатира Tази история започва в края на декември 1963 г. Тогава по българските киноекрани е показан първият кратък сатиричен филм от рубриката “Фокус”
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин