Шанел срещу Диор
- Съперничеството между двамата дизайнери е във фокуса на сериала "Новият облик" с Жулиет Бинош и Бен Менделсон в техните роли
- "Вижте колко смешни са тези жени, носещи дрехи от мъж, който не познава жените, никога не е имал такава и мечтае да бъде такава", хапливо Коко напада съперника си Кристиан
Модната индустрия обича добрите съперничества - Ив Сен Лоран срещу Карл Лагерфелд, Джорджо Армани срещу Донатела Версаче и Коко Шанел - нетърпяща конкуренция и непризнаваща никого за заплаха, но дори за нея се намира достоен конкурент. Голяма е враждата на Шанел с Елза Скиапарели, която е една от най-известните фигури в модния бизнес между двете световни войни, но Коко дори отказва да я назове по име, пренебрежително наричайки я "италианската художничка, която прави дрехи". Шанел се приема за абсолютен властелин в модата и така до деня, в който не осъзнава, че дори над нея започва да се разпростира заплашителната сянка на внушителен титан - Кристиан Диор.
Историята на дизайнера, която кара хората да мечтаят, е вдъхновението на изпълнителния продуцент, сценарист и режисьор Тод Кеслър за сериала "Новият облик" на Apple TV+, чиято премиера е насрочена за 14 февруари 2024 г.
С участието на Бен Менделсон в ролята на Кристиан Диор, продукцията проследява кариерата на модния гигант през Втората световна война и се съсредоточава върху съперничеството му с Коко Шанел, в чиято роля влиза брилянтната Жулиет Бинош. Свободните силуети на французойката са диаметрално противоположни на подчертаните талии на Диор и драматичните, структурирани модели. Но двамата не са пълни противоположности само по отношение на бизнеса, а и в принципите и позициите си в сложния исторически план, в който живеят. Кеслър иска да хвърли светлина върху тези "необикновени времена" и тези "необикновени хора", които са ги преживели.
Отначало 23-годишният Диор преследва кариера като галерист в Париж, като се заобикаля с творческите пионери на времето - Салвадор Дали, Жан Кокто, Кристиан Берар. В крайна сметка, отдавайки се на авангарда и следвайки последиците от Голямата депресия, той открива своята страст към модата. Безспорно талантлив, Кристиан е нает от швейцарския дизайнер Робърт Пиге, а едно от първите му творения е носено от бразилската икона на стила и светска личност Еме дьо Херен на цирковия бал във Версай през 1939 г. На фриволно бляскавия спектакъл за парижкия елит присъстват и Коко Шанел, Елза Скиапарели и бъдещият му инвеститор Марсел Бусак. Само че възходът на Диор е прекъснат от избухването на войната. Дизайнерът е призован за военна служба. През 1942 г. напуска армията и се присъединява към модната къща на Люсиен Лелонг, където той и Пиер Балмен са основните дизайнери. Така той е принуден да проектира рокли за съпругите на нацистки офицери и френски колаборационисти. Сестра му Катрин, член на Френската съпротива, е заловена от Гестапо и изпратена в концентрационния лагер Равенсбрюк, където е затворена до освобождаването си през май 1945 г. През 1947 г. дизайнерът нарича своя дебютен аромат Miss Dior на нея в знак на почит.
Големият възход очаква Кристиан на Aвеню "Монтен" в следвоенен Париж. Зад фасадата в стила на XVIII век на къща номер 30 той създава една от най-влиятелните къщи за мода до момента, финансиран от френския предприемач Марсел Бусак. Първата колекция на Диор е абсолютен фурор на модната сцена през 1947 г.
"Това е истинска революция, скъпи Крисчън! Вашите рокли имат толкова нов вид!", възкликва Кармел Сноу, редактор на Harper's Bazaar.
Дебютът му, наречен Corolle (corolla – венче, венчелистче), е преименуван от Сноу на New Look ("Нов облик"). Така Диор е отговорен за връщането на френската столица на полагащото й се място като сърце на модната индустрия. Колекцията е майсторски клас по структурирани силуети, подплатени бедра, стегнати талии и слой след слой от тюл, тафта и копринена органза, всички вдъхновени от любовта на дизайнера към Belle Epoque. Това не са най-лесните дрехи за носене, тъй като някои от вечерните му рокли тежат цели 27 килограма, но колекцията е безсрамно упадъчна и отхвърля прагматизма в женското шивачество, достигнал своя връх по време на войната, когато всичко е оскъдно и трябва да се пести. Французинът Диор не се интересува от несгодите на делника, а от мечтите и блясъка.
Много хора се прескачат да се възхищават на дръзкия дизайнер. Само едно лице не трепва и не ахва дори за секунда от въодушевление. Нито се насилва да направи макар и нищожен комплимент на новоизгряващата звезда. Дори напротив.
Шанел гръмко заявява: "Вижте колко смешни са тези жени, носещи дрехи от мъж, който не познава жените, никога не е имал такава и мечтае да бъде такава." И не, Коко не се ограничава до едно захапване. На различни места е цитирана да казва: "Диор не облича жени. Той ги тапицира." Според нея дама, седнала в рокля на Диор, изглежда като "старо кресло". Шанел обвинява дизайнера, че дърпа обратно към идеалите на XIX век за женственост - че представителките на нежния пол са обекти, на които мъжете трябва да се възхищават.
Самият Диор има доста по-различни виждания: "Мисля за работата си като за ефимерна архитектура, посветена на красотата на женското тяло."
Освен това въпреки подигравките на Шанел, че не познава жените, Диор всъщност е силно повлиян именно от дамите около себе си. Той публично призна влиянието на три по-специално, които описва като негови "майки".
Първата е мадам Реймонд Зенакер, директор на неговото дизайнерско студио, която той описва в книгата си от 1951 г. Je Suis Couturier: "Моето второ аз. Или по-точно, другата ми половина. Тя е точното ми допълнение: тя играе разум за моята фантазия, ред за моето въображение, дисциплина за моята свобода, прозорливост за моето безразсъдство и тя знае как да въведе мир в атмосфера на раздори."
След това е Маргьорит Каре, жена, която за дизайнера е "технически гений", превръщайки неговите скици в реалност: "С течение на годините тя стана част от мен самия - от моето шивашко аз, ако мога така да го нарека."
Третата влиятелна жена е Мица Брикар, ръководител на модното производство и муза на Диор. За нея той пише: "Мадам Брикар е един от онези хора, все по-редки, които превръщат елегантността в своя единствена причина за съществуване".
И не може да се отрече, че много жени обожават Диор и неговите творения, включително балерината Марго Фонтейн, писателката Нанси Митфорд и младата принцеса Маргарет, която посещава парижкото му ателие на първото си европейско турне на 18 години. Три години по-късно Сесил Бийтън снима Маргарет на 21-ия си рожден ден, облечена в кремава модна рокля с едно рамо на Диор, с необикновена пола от тюл, украсена със злато. Роклята е само едно от многото невероятни парчета, изложени в шоуто на V&A, и се казва, че Маргарет я нарекла "любимата си рокля от всички".
Не е изненадващо, че Шанел така гори в неприязънта си към естетиката на Диор. Двамата са твърде различни и по отношение на житейските си избори.
Докато Кристиан не спира да твори въпреки перипетиите по време на войната, още с първите изстрели Шанел затваря магазините си, запазвайки апартамента си, разположен над модната къща на улица "Камбон" 31. Тя казва, че не е време за мода, като така оставя без работа на улицата 4000 служители. Дизайнерката изпитва неприязън към евреите, които според нея са заплаха за Европа заради болшевишкото правителство в Съветския съюз.
По време на германската окупация Шанел живее в хотел "Риц" - предпочитано място за пребиваване на германския военен персонал от висшия ешелон. През това време тя има романтична връзка с барон Ханс Гюнтер фон Динклаг, немски аристократ и член на благородническата фамилия Динклаг. Той е бил обигран шпионин и работел директно под надзора на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. Баронът улеснява нейните договорености с "Риц".
Твърди се, че Шанел се е посветила на шпионажа и е работила за генерал Валтер Шеленберг, началник на 6-о управление (външнополитическо разузнаване) в Главното управление за имперска сигурност (РСХА) на Третия райх. Той е сред най-запознатите личности с "голямата игра" в хода на Втората световна война.
Хал Вон, който е бивш шпионин, пише, че в архивите на Франция, Германия и САЩ намерил достатъчно доказателства за дейността на Коко Шанел в полза на нацистките окупатори.
Като едно мъжко момиче, неслучайно по отношение на дизайна Коко обича да добавя мъжествени детайли, зарязва корсетите и заимства много от мъжкото и спортното облекло. Тя има око за небрежната елегантност. Шанел направи революция с малката черна рокля, но може би най-емблематичната визия на нейната марка си остава костюмът от две части, изработен от туид, обичан от всички - от Брижит Бардо до принцеса Даяна, и завинаги вкоренен в културната памет. Именно с такъв розов костюм на Шанел е облечена Джаки Кенеди в деня, когато нейният съпруг и президент на САЩ Джон Кенеди е убит през ноември 1963 г.
Преди всичко, дрехите на Шанел изглеждат демократични - достъпни за жени от всички слоеве на обществото, и най-важното - удобни за носене.
Следейки новите тенденции, тя изобщо не е доволна от царуването на мъже в модата след войната.
Коко смята, че и Кристиан Диор, и Кристобал Баленсиага са "нелогични дизайнери".
Тя е толкова разочарована и предизвикана от пищния, изискан външен вид на своя съперник Диор, че през 1954 г., на 71-годишна възраст, тя се завръща от пенсия. Работи до смъртта си през януари 1971 г., когато нанася финалните щрихи върху това, което ще стане нейната колекция.
Естетиката на Шанел и Диор може да се е различавала. Като личности те може да са били пълни противоположности, но създадените от тях марки продължават да диктуват правилата в индустрията. Върхът нямаше да е толкова високо, ако най-дръзките не искаха да са по-нагоре от съперниците си, и със сигурност нямаше да има моден Еверест без тези двама дизайнери и наследството, което оставиха.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е