Автор: Христо Николов

• Прагът за компенсиране на цените на тока трябва да се понижи, за да сме конкурентни в Европа, казва председателят на КРИБ и ротационен председател на АОРБ

- Г-н Домусчиев, как си представяте създаването на национален пазар за въглеродни емисии? Сега цените на емисиите се определят според европейските борси.

- Колегите от нашия комитет по енергетика работят върху темата и те ще участват във всички бъдещи обществени обсъждания на тази идея. Но такава борса трябва да бъде създадена, за да сме по-ефективни. Цените на въглеродните емисии пряко влияят върху ефективността на голяма част от държавните енергийни предприятия и няма защо да оставяме техните котировки да се определят в другия край на Европа.

- Запазването на компенсационния механизъм за високите цени на електрическата енергия беше договорено и поне според бюджета остава в сила и за 2024 г. Не е ли проблемът обаче по-скоро в прага на цената, над която се компенсира?

- Точно това е проблемът и ние ще водим преговори този праг да се промени. Последно той е 200 лева за мегаватчас, но средната цена на борсата за електрическата енергия за бизнеса в сегмента “ден напред” през 2023 г. беше 203 лв. Което означава, че

компенсирането вече е

съвсем символично

Какво показват сметките ни? Въпреки успокояването на енергийните цени през 2023 г. у нас токът е бил 2,2 пъти по-скъп, отколкото средното в ЕС на борсовия сегмент “ден напред”. Ние имаме седмата най-висока цена на този ток в ЕС. И точно това ни прави страшно неконкурентни в Европа.

Този праг трябва да се понижи. Не за друго, а за да запазим конкурентоспособността на българската икономика. Средната цена на енергията в Германия, Нидерландия и Франция е значително по-ниска от тази у нас и ние не можем да си позволим да се конкурираме с тях. Особено тези предприятия, които са по-енергоинтензивни.

- А какво трябва да представляват договорите за подкрепа на енергоинтензивните предприятия?

- Цяла Европа вече ги въвежда. Тези предприятия, които са, общо казано, в сферата на тежката индустрия,

не могат да разчитат

на борсата за

енергия ден за ден

Те трябва да имат далеч по-дълга предвидимост на енергийните си разходи, отколкото останалите предприятия – за 3, 5, че и за повече години.

- Нима някой пречи на такава фирма да сключи дългосрочен договор за доставка на енергия?

- Тя може да сключи договор, но ние имаме предвид да сключи двустранен договор за енергия от производител, а не с търговец. В момента, ако имате фирма, вие не можете да отидете в АЕЦ “Козлодуй” и да поискате да сключите договор с централата за какъвто искате период от време. В това е проблемът и той е само един от многото.

Освен това трябва да има политика на държавата, каквато вече провежда Европейската комисия на общностно ниво, с компаниите големи консуматори. Не може един огромен консуматор, който употребява електроенергия 24 часа в денонощието, и то равномерни количества, да бъде сравняван в ценово отношение примерно с баничарница, която работи само в определени часове от денонощието, и то на средно или ниско напрежение. А у нас няма разлика, защото законодателството не позволява да се сключват двустранни договори, и това е парадокс.

Имаме и други претенции в областта на енергетиката и зеления преход. Не може например да се допуска изграждането на зелени мощности на друг принцип освен на чисто пазарен. Не може бизнесът и гражданите да се товарят финансово с изграждането на някакви екзотични мощности. Винаги ще сме против това.

Освен това смятаме, че държавната енергетика изобщо не се реформира, тя живее от ден за ден. Какво се чудим, че никоя държава около нас не ни купува тока? Защо да купуват скъп ток, а ние да правим изкуствено дишане на ТЕЦ “Марица-изток 2”. Който не иска да е ефективен, да си ходи. (24часа)