Д-р Мирослав Ангелов, кардиолог: Станах лекар и благодарение на учителите в кв. "Христо Ботев", които винаги показват правилния път
От 10 години не живея тук, но се връщам през ден-два
Хората вече затвърдиха образованието като ценност и полагат усилия децата да са повече от родителите
- Д-р Ангелов, вие сте от “Христо Ботев”. Как започва вашият път в квартала?
- Аз съм роден и израснал тук. Учил съм в 94-о училище, преди това съм бил в детската градина. Мисля, че цялото ми детство е минало тук и голяма част от юношеските години. Така че аз съм неразривно свързан към днешния момент с този квартал по някакъв начин.
- Помогна ли ви учението в квартала?
- Аз съм имал прекрасни учители в това училище и те винаги са се старали да ме развиват и да ми показват правилния път. И в онези години знаех, че за да уча медицина, трябва да кандидатствам с биология и химия, затова след 8-и клас учих на друго място.
- Веднага ли ви приеха медицина?
- Не. Приемаха се изключително малко хора, изпитите протичаха по съвсем различен начин. Тогава загубих и майка си, което бе преломен момент. Не ми достигна известен късмет и не можах да се класирам. Но пък започнах да уча в Медицинския колеж с идеята да не се губи година. Да, обаче в колежа вече ситуацията беше съвсем различна.
Промени ми се средата, ежедневието въобще, а и това, което учих, ми хареса достатъчно и реших да си го завърша. Едва след като приключи обучението ми там, кандидатствах и бях приет в Медицинския университет в София.
Още в първи курс реших, че искам да ставам кардиолог. Първо, защото родителите ми са починали от такива заболявания. Второ, застаряващото население, което имаме и това е тенденцията за подмладяването на сърдечносъдовите заболявания и осезаемата нужда в бъдеще от такъв тип специалисти ме подтикна да избера кардиологията. През 2017 г. започнах работа в болница “Света Анна”. Няколко месеца работих само в Спешно отделение. Там успях да придобия още по-голям опит и увереност. След около 8 месеца станах специализант по кардиология. И така 4 години допълнително като лекар специализант. И там вече животът ми предложи друго нещо - трябваше 3 години да се борим с пандемията. Аз бях в ковид отделение. Така че научих още повече неща и преди няколко месеца взех и специалност по кардиология. Сега продължавам да търся възможности да надграждам, защото човек не трябва да спира.
- Защо избрахте точно болница “Св. Анна”?
- Спешното отделение тук е най-доброто в София. Смея да го твърдя, защото поема най-тежките или едни от най-тежките случаи и има доста добра организация. Има хора, на които да се опреш и да попиташ, ако нещо не можеш и не знаеш, има кой да ти покаже правилния път, за да се случат нещата в полза на пациента.
- През цялото това време ли живеете в кв. “Христо Ботев”?
- Не, до преди 10 години, но пък след като вече не живея в квартала, през ден, през два се връщам тук. Все пак тук имам приятели, роднини.
- Промени ли се отношението на хората тук, когато разбраха какво учите, какво работите?
- Случи се като естествено продължение на нещата. Аз лично не се смятам за по-различен, но може би за малко повече успял. Просто така ми се е стекъл животът, защото първо съм имал много голямо желание и след това съм положил много големи усилия и може би сега бера по някакъв начин плодовете на тези усилия. Да, имаше промени. Променило се е отношението, но аз преди всичко приемам хората като хора.
- А състудентите ви, преподавателите, гледали ли са на вас по различен начин?
- Не, никога. А и след едно интервю в национална медия вече всички знаеха. Но различно отношение не е имало.
- А как се промениха кварталът и хората в него през тия години?
- Някак си хората затвърдиха образованието като семейна ценност. Разбраха, че без него нещата не се получават. Започнаха да полагат усилия децата да се образоват и да станат нещо повече от това, което са самите родители.
Има още проблем с предразсъдъци, а и ние пък като общество много обичаме стереотипите и да поставяме под общ знаменател. Но хората видяха, че медалът има две страни.
- Как виждате бъдещето на кардиологията?
- В засилване на превенцията. Много по-лесно е едно заболяване да не се допуска, отколкото след това да се борим с последиците от него.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е